Джо Байдън оповести своето решение да постави дългогодишния си съветник по външна политика Антъни Блинкен на върха на държавния департамент. Блинкен е типичен представител на глобалисткия елит, който следва политиката на хегемониален външнополитически диктат и интервенции. Той подкрепя коригиращите намеси под формата на „износ на демокрация“, ако това е свързано с националния интерес на САЩ – например решенията за Ирак, Либия, Сирия и бивша Югославия. По времето на Барак Обама Антъни Блинкен настоява за директно ангажиране на САЩ за сваляне на режима на Башар Асад. Изборът на Байдън е неприятен ход за Русия, тъй като бъдещият държавен секретар е добре очертан русофоб, който винаги е настоявал за политика на тотална изолация на Русия. „Америка е готова да води света, а не да се оттегля“, казва Джо Байдън. С което става ясно, че възнамерява да отклони САЩ от едностранната програма на Тръмп „America First“ и да продължи с неолиберализъм и глобализация.

Антъни Блинкен е син на банкер и дипломат. Баща му Доналд Блинкен е забележителна фигура - той е съосновател на инвестиционна банка, бил е ръководител на университета в Ню Йорк, бил е посланик на САЩ в Унгария, а също така е и много близък приятел на Джордж Сорос. Някак логично се подреждат събитията. След развода на родителите си Антъни заминава с майка си Юдит Фрем в Париж, където тя се омъжва втори път за Самуел Писар. Вторият баща на Тони е влиятелен юрист, съветник на няколко американски президенти и почетен попечител на Института „Брукингс“ (глобалистки тинк-танк, който разполага с активи на стойност около половин милиард долара). Писар е преживял Холокоста, а самият Тони Блинкен казва: „Покойният ми втори баща Самуел Писар беше само едно от 900-те деца от неговото училище в Бялисток, Полша, което единствено е оцеляло след 4 години концентрационни лагери.“

При тази впечатляваща семейна визитка, съвсем очаквано е Антъни Блинкен да бъде част от политическия елит на Америка. Той завършва Харвард и Колумбийския университет. New York Times посочва, че 58-годишният Антъни Блинкен започва кариерата си в Държавния департамент по времето на Бил Клинтън. Пише речите на президента по външнополитическите въпроси, а също така е част от екипа на Съвета по национална сигурност. Докато Джо Байдън е вицепрезидент, Тони е негов съветник по национална сигурност, а през 2015 г. заема поста зам.-държавен секретар. Тони също така е член на Съвета по международни отношения, който е създаден още през 1921 г., и представлява генератор на стратегиите на САЩ във външната политика. Такова членство не е без значение, тъй като Съветът по международни отношения е площадка за селекция на правилните политически фигури в най-висшия ешалон на американския политически истаблишмънт. Очаква се отношенията на САЩ с Китай да бъдат основното предизвикателство към външнополитическия екип на Байдън, тъй като в момента те се намират в най-ниската точка от десетки години насам. По време на предизборната кампания Тръмп многократно заявяваше, че ако Байдън спечели, то Китай „ще притежава“ Америка. При всички случаи Антъни Блинкен ще има позитивни отношения с Китай, тъй като Демократическата партия традиционно ползва наивната представа, че вътрешната изостаналост на китайската държава все още не й позволява да бъде истински съперник.

Тони Блинкен е партньор в частна инвестиционна компания и има консултантска фирма за оценка на геополитическите рискове заедно с Мишел Флорной, помощник-министър по политическите въпроси към Пентагона от времето на Обама. Говори се, че има вероятност именно Мишел Флорной да бъде посочена от Байдън за министър на отбраната. Цялата тази картинка на политически и бизнес свързаности само доказва мрежовата структура на властта в САЩ и невъзможността да се допусне случайност, каквато беше тактически допусната с Доналд Тръмп. Властовата прослойка е затворено общество, в което такива като Антъни Блинкен попадат по рождение, а други извървяват трудния път за получаване на достъп. При всички случаи обаче опциите са за доверени лица и дълго подготвяни фигури.

Израел приветства избора на Блинкен. Бившият външен министър на Израел Ципи Ливни намира, че Блинкен е най-добрият дипломат на Байдън и че назначението му представлява промяната, от която светът се нуждае. Тя е убедена, че Тони ще работи за интересите на Израел. Според Ципи Ливни Блинкин ще върне външната политика на САЩ обратно към мултилатерализъм и многостранно сътрудничество, което било „напълно изоставено от администрацията на Тръмп“. Интересен е фактът, че Морис Блинкен, дядото на Тони, който е роден в Киев, но емигрира в САЩ, е един от най-ранните поддръжници на Израел. Той основава институт, чийто доклади за Палестина и мигрантите, спомагат да се убеди правителството на САЩ да подкрепи създаването на държавата Израел.

Демократите представят тезата, че Тръмп е разочаровал много американски съюзници, особено в Европа, с антагонистичния си подход към НАТО и търговските отношения. Камала Харис заяви: „Ще трябва да сглобим и подновим съюзите на Америка, да укрепим институциите за национална сигурност и външна политика, да разширим и развием интересите на нашата нация.“ Базовата стратегия за сигурност на САЩ е да се разрушават възможностите на всяка държава, съюз или коалиция от държави, които биха могли да акумулират достатъчно икономическа и военна мощ, за да противоречат на американската планетарна доминация. Дестабилизирането на Европейския съюз и въвличането му в проблемни сюжети като миграция, тероризъм и свръхнеолиберален фанатизъм е типичен пример за подобен подход. Така че сглобяването, за което Камала Харис искрено говори, представлява и форма на разглобяване.  

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно"