В своето изключително подробно и разтърсващо изследване „Холокост” британският историк Мартин Гилбърт пише, че изтребването на евреите в републиките на Съветския съюз започва веднага след германската агресия на 22 юни 1941 г. Това важи с особена сила за Украйна. Понякога местното население атакува евреите, преди още да са пристигнали германските отряди за убийства, т.нар. Einsatzgruppen. Украинците нападат своите еврейски съседи, с които са живели от векове, не за да ги ограбят, а за да ликвидират физически цялата общност. Понякога евреите се опитват да окажат отпор на убийците. В Лубиежов те се въоръжават с брадви, чукове и вили. Когато украинците, едва изчакали отстъплението на Червената армия, идват с намерението да изтребят цялата еврейска общност, са отблъснати. Десет дни по-късно пристигат германците, чиято първа задача е да унищожат всички евреи, които са се осмелили да се противопоставят на украинските нападатели. По време на окупацията на Украйна от германските войски там са избити близо един милион евреи. В много от случаите организатори и изпълнители на масовите екзекуции са сътрудничещите си с хитлеристите украински полицаи. Няма как да не си припомним тези факти, когато антисемитски лозунги се появяват все по-често по разбунтувалите се украински улици. Няма как да не си ги припомним знаейки, че партията „Свобода”, която беше сред основните организатори на т.нар. „проевропейска революция”, има ярка антисемитска окраска. Нейният лидер Олег Тягнибок много обича да твърди, че се бори срещу „еврейската мафия от Москва”. На този фон България днес, както и преди 70 години, наистина е пример за толерантност.

Преди да встъпя в настоящата си длъжност, се подготвих стара­телно и се постарах да опозная България колкото се може по-добре. Почти бях готов да напи­ша докторат на тема България. Когато дойдох, имах множество разговори с представители на парламентарно представените партии, с президента г­-н Плевнелиев, с кмета на София г-жа Фандъкова, с други кметове, с академични светила, общественици. И бях силно впечатлен от факта, че българите и днес, както преди много години, са изключително толерантни. Правят всичко възможно, за да живеят добре със своите съседи. И никак не е случайно, че спасяването на българските евреи преди 70 години се дължи на обикновените хора. Това не беше мисия, спусната отгоре. Това беше обществено дело. Цялото общество застана на страната на хуманизма и солидарността във време, когато тези принципи изобщо не се ценяха. Същевременно трябва да посочим и отговорността на тогавашното българско правителство, ръководено от царя. Те носят отговорността за депортирането на евреите от Беломорска Тракия и Македония. И това е отговорност, сравнима с отговорността на всички извършители на ужасните неща по времето на Холокоста. Все пак важното е, че тогава имаме общество, което е способно на подвиг, виждаме духовници като Стефан и Кирил, виждаме Димитър Пешев, още много знайни и незнайни герои, част от тях известни, както и други, чиято история предстои да бъде разказана. Без техните усилия България би могла да бъде просто поредната европейска страна, която не е спасила евреите си. А благодарение на тези хора имаме тази светла история на любов към ближния, на жертвоготовност, на желание да бъдат спасени еврейските сънародници.

Вие реагирате много остро на прояви като Луков марш. Все пак това е една маргинална проява, в която участват много малко хора. Струва ли си да се обръща такова голямо внимание?

Когато говорим за Луков марш, не бива да забравяме, че става дума за празнуване на личността на ген. Луков, който е защитавал една ясно изразена фашистка идеология. Той е бил в тесен контакт с българското фашистко правителство и е следвал идеологията на Хитлер и неговите съратници. Забранено е на една модерна държава да почита подобна личност. Допреди две години, допреди момента, в който започнахме всячески да се стремим да осуетим това събитие, виждахме нещо много неприятно. Виждахме младежи, които със своето поведение, език, жестикулации извършват същите действия, които са вършили нацистите в Германия преди 70­80 години.

Обаче тук не е Украйна, където и днес почитат Степан Бандера, националист и фашист. Тук има симпатия на българския интелектуален елит към Израел.

Така е. Тъкмо защото България и в миналото, и днес е пример за чудесното отношение към евреите и Израел, то прояви като Луков марш трябва да бъдат тотално забравени и загърбени. Защото при определени обстоятелства дори и най­-малкият лош феномен може да се развие. Преди време Луков марш беше много по­-голям, хиляди хора, облечени в униформи, развяваха знамена с неонацистка символика. И независимо че това е много малка част от българския народ, не бива да оставяме тези неща да се развиват. Проявим ли толерантност към този феномен, той неминуемо ще се разрасне. Само за един месец в Украйна имаше три случая, при които бяха атакувани равини. Възрастни хора с бради бяха обсадени в домовете им и зверски пребити. Такива неща се случват и в други държави. В Тулуза имаше убити деца, в Унгария има много антисемитски прояви. Колкото и странно да звучи, антисемитизмът в Европа се надига. Колкото по-­слаба е една държава, толкова по-­голяма е опасността от засилването на антисемитизма.

Антисемитизмът е надигнал глава на централния площад на 50-милионна Украйна!

Да, разбираме това и то е ужасно. Но не бива да забравяме, че антисемитизмът е резултат от множество различни фактори, които може би некоординирано, но все пак работят с една крайна цел. Онези малки клетки на антисемитизма, които бяха заспали и които мислехме за изчезнали след Втората световна война, отново се събуждат за живот. Към това можем да прибавим и крайния ислямски фундаментализъм, който добавя енергия в този пожар. Има две основни направления на антисемитизма. От една страна, е сблъсъкът юдаизъм–ислям. Фундаменталисткият ислям твърди, че има място само за една религия. Той не признава никоя друга религиозна форма, не само юдаизма. Идеята е да се воюва срещу всички останали религии по света и накрая да остане всеобщата ислямска доминация. Другата линия, по която се води битката срещу евреите, е изконната връзка на еврейския народ със Светите земи, с израелската земя.

Няма ли двоен стандарт от страна на Запада по въпросите на антисемитизма? Да, някои антисемитски прояви биват веднага заклеймявани, обаче други свенливо са премълчавани. Ето сега в Украйна – понеже днес украинските антисемити са срещу Русия, Западът избягва да ги критикува. В името на някакви моментни политически интереси се спестява нетърпимостта към тях. За избиването на украинските евреи по време на Втората световна война изглежда политически некоректно да се говори. Ето само един кратък откъс от спомените на офицера от германската армия Ервин Бингел за унищожението на евреи във Виница: „Украински милиционери на коне, въоръжени с пистолети, пушки и дълги прави кавалерийски саби, яздеха лудо във и около градския парк. Докъдето ни стигаше погледът, те подкарваха хората пред конете – мъже, жени и деца. После изстрелваха залп от куршуми срещу човешката маса. Тези, които не бяха уцелени, бяха покосени със сабите”.

Ние познаваме добре нацистките престъпления през Втората световна война. Държавата Израел никога няма да забрави действията на украинските престъпници тогава. Но животът е такъв, светът живее, мотивиран от интересите си. Много често определени теми са неудобни за разглеждане. Много често вмешателството в дадени процеси би означавало катастрофални последици за определени икономически, политически, държавни интереси, ако те са свързани със сигурността на региона. Но в някакъв момент както светът, така и държавата Израел и организации като, да речем, Световния еврейски конгрес би трябвало ясно да посочат центровете на антисемитизъм. И в Европа, и в редица арабски държави все още съществува феноменът на поругаването на еврейски гробища, подпалванията и нападенията срещу синагоги, заплахи срещу еврейски лидери и членове на еврейските общности. Все още антисемитизмът убива хора. За щастие на всички ни антисемитизмът е изключително слабо разпространен в България. Основната причина за този остров на спокойствието тук, в България, за разлика от други места са традиционните уважение и разбирателство между евреи и българи отпреди много десетилетия.

Това го знаем ние с Вас. Обаче знае ли се по света? Знае ли се, че България действително е пример за толерантно и приятелско отношение към евреите?

Най­-отговорно мога да заяви, че България и в Европа, и в останалия свят е известна със своя толерантен климат и с усилията, които прави, за да се бори с антисемитизма. Разбира се, има отделни опити да се възраждат мрачните практики отпреди 70 години. В някои интернет форуми могат да бъдат видени ясно изразени антисемитски позиции, виждаме също свастиките и нацистките надписи по стените. Радостно е, че благодарение на усилията на г-­жа Фандъкова, на еврейската общност тези неща биват заличавани. Президентът Плевнелиев имаше огромно желание да организира тук, в България, международен семинар по толерантност с участие на политици от различни страни включително и на израелския президент Шимон Перес. При всяко свое посещение в чужбина президентът Плевнелиев говори за това колко е важна толерантността. Със сигурност обаче трябва да реагираме дори и срещу най­-малките прояви на антисемитизъм в България. Добре знаем от историята, че когато има криза, когато има икономически затруднения, моментално се засилва и антисемитизмът. Няма съмнения, че винаги когато има брожения и тежка кризисна ситуация, избуява и антисемитизмът. Провеждането на мероприятия като Луков марш, при който се възпява един фашистки лидер, подпомага и засилването на някои политически субекти с крайни схващания. А това е лошо за България, защото може да навреди на нейния имидж, изграждан в продължение на десетилетия, на толерантна страна.

Г-н посланик, има една дума, която може да оправдае всякакви грозни явления. В България днес е достатъчно да кажеш, че си антикомунист, че обслужваш каузата на антикомунизма, и каквото и да правиш, ще ти бъде простено. Дори и фашизоидното поведение. Думата „антикомунизъм” в наше време е като индулгенция, всичко ти се прощава. В момента, в който се каже, че Луков марш помага за борбата с комунизма, тази проява престава да бъде оспорвана. Поне от една част от българските общественици, наричащи се „десни”.

Демокрацията е такава система, при която всеки политически субект може да избере своите битки и, разбира се, трябва да внимава какви точно методи използва. Но със сигурност не бива да се позволява да се водят политически битки и да се създава модерна политическа идеология на базата на фашистко минало, на базата на методи, които знаем до какво доведоха света преди 70 години. Забранено е да се черпи от тази сила. Луков марш има своите корени в едни масови мероприятия отпреди 70 години, когато по улиците на България маршируваха младежи в униформи, които чрез тези си прояви изразяваха античовешка, антисемитска позиция. Затова е забранено днес да се връщаме към това минало. Нуждаем се от едно ясно законодателство, което ще посочи с пръст и ще забрани антисемитизма и фашизма. Не е достатъчно само да бъдат написани тези неща. Те трябва да се прилагат. Най­-важното е да знаем как да възпитаваме младите хора. Те трябва да знаят до какви ужасяващи последици може да стигне едно общество, ако позволи на някоя мракобесна идеология да вземе превес. Най­-важното за една нация е да създаде единство между различните групи, които я съставляват. В Израел например има евреи, араби, като евреите идват от цял свят. Ако няма национална програма, ако няма мироглед, който да надхвърля злободневието, ако няма образование, което да изгражда връзките в обществото, ние ще сме обречени на постоянна война едни с други. А сега благодарение на усилията на обществото като цяло много бързо се претопяват различията. Всеки един гражданин на държавата Израел независимо от своя произход получава еднакво отношение от държавата.

А дали Израел ще се съгласи да предостави Източен Йерусалим за столица на бъдещата палестинска държава? Тази възможност е залегнала в плана на американския държавен секретар Джон Кери, който ще се обсъжда на мирните преговори между израелци и палестинци.

Не бих искал да влизам в подробности относно мирните преговори, защото те не са моя отговорност. В момента се осъществява един много труден и отговорен процес. Ние участваме в него не заради самото говорене, а защото искаме да постигнем реални резултати. Израел ясно декларира, че ние подкрепяме принципа „две държави за два народа”. Ние добре знаем, че ще трябва да минем през много трудни дебати, за да стане това. Надяваме се палестинците да ни бъдат добри партньори в този процес. Да, всеки ден по време на тези преговори се появяват нови препятствия, но в крайна сметка виждаме огромните усилия, които полагат и американците, специално Джон Кери. Вярваме, че при такава сериозност от всички страни резултати ще има. Държавата Израел настоява на две много важни тези. Първо, след като ние признаваме правото на съществуване на палестинската държава, по същия начин желаем и Израел да бъде признат като държава на еврейската нация. И втора точка – държавата Израел да съществува в граници, които да позволяват опазването на нейната сигурност. Много е важно, когато бъде подписано мирното споразумение, да знаем, че от другата страна на границата няма оръжие, което би могло да бъде използвано срещу нас от терористите.

Обаче ливанската шиитска групировка Хизбула разполага със 150 хиляди ракети, това означава война, за каква сигурност изобщо можем да говорим?

Говорим за едно усилие, включващо много стъпки. Ние искаме да постигнем траен и стабилен мир с нашите палестински съседи. Не искаме мир, който ще се разпадне след седмица, месец или година, защото не са били уточнени всички важни подробности, които в крайна сметка се оказват критични.

Преди 100 години в Сараево сръбският националист Гаврило Принцип стреля и започна световна война, довела до рухването на няколко империи. Чисто хипотетично как смятате, къде ще гръмне първата пушка, след която ще започне третата световна война?

Разбирам въпроса ви и не мисля, че една евентуална трета световна война ще започне от израело-­палестинския конфликт. Това, което би могло да стартира трета световна война, е сблъсък между цивилизациите, религиите. Една голяма, фундаменталистки настроена ислямска държава, която се подготвя за един такъв сценарий, също може да стои в основата на бъдещ световен конфликт.

Но иранците не са самоубийци, за да започнат подобна авантюра.

При тях стъпката, която ги разделя от самоубийственото поведение, е много малка.

Обаче Съединените щати, които са вашият най-близък съюзник, вървят към сближаване с Иран. Хилари Клинтън призова да няма повече санкции.

Тук има множество гледни точки, някои от които вероятно не са ни известни. Големите сили имат своята стратегическа мотивация относно стъпките, които правят. Но гледайки света такъв, какъвто е, начина, по който нещата се развиват, изобщо не бива да се притесняваме, че третата световна война ще започне от израело-­палестинския конфликт. Болшинството от арабите и от мюсюлманите не се вълнува чак толкова от този конфликт. Те имат своите собствени проблеми.