Макар Русия при управлението на Владимир Путин да е безмилостно демонизирана от западните медии в продължение на години, злонамереността и абсурдността в отразяването на новините през последните дни ни карат да попитаме какво се е променило, че да изисква изостряне на тези атаки. Президентските избори в Русия са на 18 март, така че тези атаки може да имат за цел да дискредитират предстоящото преизбиране на Путин в очите на Запада. Възможно е да станем свидетели и на пряк отговор на речта на Путин в Съвета на Руската федерация от 1 март, с която разкри съществуването на нови съвременни оръжейни системи, които правят американските системи за противоракетна отбрана ненужни, възстановяват баланса на силите и отхвърлят възможността за ядрена атака от страна на САЩ, която да остане без съответния отговор.

САЩ / НАТО вече не могат да се перчат с това, че са способни да водят война срещу Русия, оставайки почти безнаказани, следователно втората най-добра възможност може да бъде разпалването на информационната война.

Следва кратък списък с някои от най-колоритните и нелепи антируски статии, издадени от западните медии през последните няколко седмици. С изключение на първата, всички са публикувани след речта на Путин:

Newsweek публикува следното заглавие: „Руски стадиони ще разрешат употребата на кокаин, канабис и хероин на Световното първенство по футбол през 2018 г.”. В статията откриваме, че Евразийският икономически съюз, в който членува Русия, „позволява в страната да бъдат внесени някои медицински документи за забранени наркотични и психотропни вещества”. Нещо повече – правилата на FIFA позволяват на зрителите да носят подобни вещества, стига да имат рецепта на английски или руски език. Нещата обаче са далеч от безотговорния разврат, за който намеква заглавието. Това въобще не е проблем, това са медицински предписания, които всяка цивилизована страна признава.

Гейбриъл Гейтхаус от BBC пък размишлява над това дали Путин, или „кремълските фракции”, които стоят зад него, имат пръст в смъртта на наставника на Путин, близък приятел и кмет на Санкт Петербург – Анатолий Собчак, през 2000 г. Защо? Заради това, че съпругата на Собчак, Людмила Нарусова, се съмнява, че той е бил убит, макар да не знае дали това е така. Тя отхвърли възможността Путин да е забъркан, ако става дума за престъпление. Но Путин плака по време на погребението! Точно така, BBC смята, че е много подозрително, че човешко същество може да скърби за приятел: „Путин наистина е объркан, очите му са зачервени, изглежда, че не може да преглътне случилото се, докато прегръща Людмила Нарусова. Путин не е актьор. Нито пък има склонност да показва емоции си при публичните си изяви. Така че е разумно да се допусне, че той изпитва истинска скръб. Или пък е нещо друго. Вина?”. Гейтхаус поне признава, че това е само „подозрение”, следователно всичко това няма нищо общо с журналистика, която проверява фактите. В някои държави хората биха могли да бъдат подведени под отговорност за твърдения като тези, които могат да бъдат класифицирани като клевета. В случая на Путин, това би било справедлив развой на събитията.

Business Insider и The Washington Post се опитаха да извлекат максимална полза от новата книга „Руска рулетка: Войната на Путин срещу Америка и избирането на Доналд Тръмп” на Майкъл Исикоф и Дейвид Корн. В книгата се твърди, че през 2013 г. Доналд Тръмп е изпратил писмо до президента Путин с покана за конкурса „Мис Вселена”, който Тръмп смята да проведе в Москва. Не е ясно дали такова писмо въобще е било изпращано, нито пък дали Путин е отговорил. Според книгата в хода на организирането на конкурса, Тръмп започва да се притеснява дали Путин ще присъства, или не. В крайна сметка се твърди, че говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се е обадил, за да се извини, че Путин няма да присъства на събитието, тъй като трябва да се срещне с холандското кралско семейство. Business Insider и The Washington Post изглежда смятат това за доказателство, че Тръмп е търсил контакти с Путин, което би подкрепило тезата, че те са „заговорничили” относно изборите. Всъщност публикуването на този тривиален анекдот в подкрепа на реториката, свързана с „Русиягейт”, потвърждава единствено това, че няма истински доказателства, подкрепящи това гнусно театро.

Друго скорошно, запомнящо се заглавие на Newsweek гласи: „Путин казва, че евреите с „руско гражданство” може да стоят зад изборите в САЩ”, което CNN отразява по следния начин: „Путин: Вероятно евреи или малцинства имат пръст в намесата в американските избори”. Грубото изваждане на репликата от контекста се прави, за да бъде Путин заклеймен като антисемит, което май е единственото обвинение, което все още не е било използвано срещу него. Цитатът е взет от скорошно интервю на Мегин Кели с Путин. Кели многократно се връща към обвинението на Робърт Мюлер за 13-те руски „тролове”, за които се твърди, че имат намеса в президентските избори в САЩ. На тези думи Путин отговаря, че тези хора не са свързани с руското правителство и не представляват руската държава, а тъй като САЩ не са изпратили официални молби за разглеждането на тези случаи, нито пък документи или доказателства, те така и не са били разследвани.

Мегин Кели: Ако 13 руски граждани и три руски компании имат намеса в нашите избори, то Вие приемате ли я?

Владимир Путин: Това не ме интересува, защото те не представляват правителството.

Мегин Кели: Не Ви интересува?

Владимир Путин: Съвсем не. Те не представляват държавни интереси. Ако се притеснявате за нещо, обяснете го официално, изпратете ни документи, които го доказват и обяснете в какво точно са обвинени тези хора. Ще проверим дали са нарушили руските закони...

Мегин Кели: Това вече е направено.

Владимир Путин: Не, това не е вярно. Ако са нарушили руското законодателство, ние ще ги подведем под отговорност. Ако не са го направили, няма за какво да бъдат обект на преследване в Русия. Но в края на краищата трябва да разберете, че хората в Русия не живеят според американското законодателство, а според руски закони. Така стоят нещата. Ако искате да си стиснем ръцете, нека преговаряме, да разгледаме темата, да сключим споразумение и да го подпишем. Но вие отказвате да направите това. Казвам ви за трети път: ние предложихме да работим заедно по въпросите на киберсигурността. Но САЩ отказват да работят по този начин. Вместо това извеждат на преден план 13 руснаци, които да бъдат разкъсани от медиите. Може би дори не са руснаци, а украинци, татари или евреи, но с руско гражданство, което също трябва да бъде проверено: възможно е те да имат двойно гражданство или Зелена карта; може САЩ да са платили за това. Как бихте могли да знаете това? Аз също не знам.

Очевидно е, че Путин се опитва да накара Кели да разбере, че „троловете” са работили или по своя собствена инициатива, или в полза на интересите на трета страна, а не за руското правителство. Прави опит да илюстрира споменатата теза за украинците, татарите, евреите и дори американците. Най-вероятно той е посочил тези групи от хора, защото те са пример за руски граждани, които гледат на себе си като не-руснаци – а не, защото набелязва „малцинства” или евреи. Някои евреи по света са също толкова лоялни на Израел, колкото на страните, от които произхождат (в някои случаи дори повече), и в този факт няма как да има антисемизъм. Някои говорят доста открито за това. Самият Израел твърди, че е „еврейска държава” и окуражава евреите да имигрират там.

Що се отнася до скандала с „отровения руски шпионин”, който в момента е завладял Великобритания – Марк Райс-Оксли, който пише за The Guardian, се присъедини към онези, които настояват за възмездие – отново без да има каквито и да било доказателства за вмешателство от страна на Русия. В първия параграф на неговия коментар четем: „Изглежда Русия е глобална заплаха, в нея има морален вакуум. Тя е далеч по-голяма заплаха от тази, която представляваше по време на Студената война”. В следващите два параграфа той успява да обвини Русия в убийство, в пране на пари, в „хакване” на американските избори, в това, че „купила” възможността Световното първенство по футбол да се провежда в страната, в нахлуване в Грузия и Украйна, в бомбардиране на деца в Сирия, в това, че си служи с измама по време на Олимпийските игри и в това, че започва състезание по ядрено въоръжаване. Това са лъжи или изкривено представяне на фактите, на които Off Guardian прави дисекция по брилянтен начин. Райс-Оксли продължава: „Защо руската сила е такава: цинична, деструктивна, печели дивиденти на гърба на другите, устремена да доведе всичко до ниво, при което всички мислят най-лошото за другия и действа по съответния начин?”, като предлага начин за справяне с глобалната заплаха:

„Великобритания има нужда да направи нещо за мръсните руските милиарди, които се изпират през финансовата ѝ система. Направете така, че да е много трудно с парите, свързани с Кремъл, да се купуват футболни клубове или фирми, или да се създават нечестни партньорства, които минават всякакви граници; направете така, че олигарсите да спрат да увеличават своя капитал на Лондонската фондова борса. Не се занимавайте с налагането на санкции. Само кажете: „Не, благодаря, ние не искаме Вашия бизнес”.

На второ място е общественото мнение. Изборите предстоят, но настроенията в Русия може да се променят изведнъж, както видяхме през 1991, 1993 и 2011-2012. [...]

Може би е време да се изпитат някои нови действия за спечелване на сърцата и умовете на избирателите. В ерата на интернет руснаците вече показаха как може да се манипулира общественото мнение. Може би нашите собствени тайни дигитални чудеса могат да се впуснат в информационна контраофанзива, за да спечелят одобрението на милиони руснаци, които споделят нашите ценности. Вероятно такава офанзива вече е започнала”.

Налагането на натиск върху Русия чрез олигарсите и „манипулирането на руското обществено мнение” звучи все едно Райс-Оксли се застъпва за смяна на режима чрез цветна революция. А иначе говори, че Русия се меси в чужди демократични процеси…

Подсилването на демонизацията на Русия може да подготвя западното общество за по-отворена конфронтация. Директният военен сблъсък остава малко вероятен – особено сега, когато Русия обяви това, което е в състояние да направи – но воденето на войната чрез проксита в Сирия или в Украйна, или директно срещу Русия чрез „евтиния вариант” на цветна революция, са възможни в бъдеще. Усилията в тази посока със сигурност са в ход, въпреки че, за щастие, те няма да дадат плодове скоро, като се има предвид, че доверието към Путин ще бъде между 67-70% на предстоящите избори.

Автор: Андрес Перезалонсо

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътевa