Предистория: На 23 юни Великобритания ще проведе референдум за излизането на страната от ЕС. Преди време се считаше за признак на маргиналност да поддържаш Brexit . В началото на тази година, когато се определи датата на референдума, незначителен брой експерти прогнозираха, че британците ще гласуват за раздялата с Евросъюза. Обаче последните проучвания показват, че мнението на избирателите, които желаят страната да напусне ЕС, е почти равно с мнението на тези, които желаят страната да остане в ЕС. До голяма степен идеята за референдума беше плод на десните популисти, които гледат скептично на европейската политика за вътрешната миграция и на огромния наплив от бежанци от Близкия Изток . За отбелязване е също така, че отделни фигури, представляващи левите сили в страната, също поддържат идеята за излизане от ЕС. Историческият подход за напускането на Евросъюза се асоциира с антиемигрантската „Партия за независимост на Обединеното кралство” (UKIP), получила много добри резултати на парламентарните избори през миналата година. Тази идея обаче има поддръжката и на някои от твърдите избиратели на управляващата Консервативна партия, въпреки че голяма част от тях са против напускането на съюза. В хода на неотдавнашната си визита в Англия, президентът на САЩ Обама също настояваше страната да остане в ЕС. На съвместна пресконференция с Камерън президентът Барак Обама отбеляза, че ако гласовете са в полза на излизането на Великобритания от ЕС, това ще я изпрати на „края на опашката”, когато стане дума за търговски преговори със САЩ . Анализаторите предполагат, че ако Великобритания престане да играе роля в зоната за свободна търговия с Евросъюза, жизнено важни за нейното икономическо благополучие ще бъдат благоприятните търговски отношения със САЩ. Някои от привържениците на напускането на ЕС, възприеха изявлението на Обама като заплаха. Реагирайки на тези думи, доскорошният кмет на Лондон и активен борец за Brexit Борис Джонсън, написа в края на април дълга статия в британския вестник Sun. В нея той отбеляза, че „президентът Обама, в чиито вени тече и кенийска кръв, е получил в наследство от предците си и антипатията си към Британската империя”. По нататък в статията, Джонсън упреква Великобритания, че е „отстъпила контрола на своите граници на Брюксел”. В заключение авторът прави следния извод: „Ние загубихме контрол върху своята търговска политика и с всяка изминала година виждаме как ЕС все повече взема съответно под свой контрол държавната ни политика”.

Благодаря ви, г-н Джонсън, че накрая ми позволихте да събера мислите си и да поразсъждавам по темата, която от дълго време избягвам: Brexit, възможното излизане на Великобритания от ЕС. Въпросът не е толкова прост, колкото ми се струваше. Но, неотдавнашната публикация на кмета на Лондон внесе яснота в проблема. Заключението ми е, че Великобритания трябва да остане в Европейския съюз, за да не могат да вземат властта такива хора като г-н Джонсън.

Но, нека да започнем от икономиката. Има направени редица оценки на икономическите последствия за Великобритания, ако се реши на Brexit. Аз обаче предпочитам бързия и грубо направен разчет, който може без особени затруднения да бъде разбран и не се различава от детайлно направените такива. И така, ето какво се получава! До присъединяването на Великобритания към  ЕС около 1/3 от търговията на страната се пада именно на Европа. Сега тази цифра вече е 50% и вероятно това не е резултат само от преориентацията на търговските операции. Така, че след напускането на Евросъюза, Великобритания трябва да успее да изтъргува нещо за себе си, което би означавало да приеме европейската политика без да има право на глас в нея, подобно на това, което направи Норвегия. В обратния случай, това би означавало намаление на дела на търговията в британския брутен вътрешен продукт от 30% на 25%. Много ли е това? Преди време, аз вече използвах за база елегантния аналитичен модел за международна търговия на „Итън-Кортъм” (Eaton-Kortum model of international trade), давайки оценка на глобализацията. Според този модел, може да се предполага, че Brexit ще съкрати британския реален доход с 1,7%. Отчитайки статистическата грешка, може да приемем за по-точно 2%. Не съм съгласен с някои икономисти, че този процент трябва да бъде умножен по две, за да се отчете и загубата от пропуснати, допълнителни търговски ползи. Подобен метод се прилага най-вече в случаите, когато се изтъкват определени политически аргументи и за да изглежда даден аргумент по-внушителен се добавят различни други фактори, които не са включени в съответния модел. Но даже и само тези 2% са много. Крайно трудно се изработва политика, която на безсрочна основа да позволи да направиш страната по-богата с 2%. Трябва да имаш много сериозни основания да напуснеш Евросъюза, за да си позволиш такава голяма жертва. Тук въпросът даже не е в разпределението на приходите, който е основен за всяко търговско споразумение. В дадения случай това почти няма значение, защото и Великобритания, и Евросъюза са съпоставими по заплащане и среден доход на глава от населението. А тогава къде е проблемът? С една дума, може да се каже, че проблемът е в управлението. Основният аргумент на Великобритания за напускането на ЕС е, че членството й я обвързва със зле управлявани институции. За съжаление, този довод е доста силен. Има много неща, за които еврократите трябва да бъдат държани отговорни: за огромната грешка с въвеждането на еврото; за безумното и хаотично прокарване режима на икономии; за непонятната реакция на кризата с бежанците и като цяло за неспособността да решат проблемите с вътрешната миграция . Европа нищо не направи и за упадъка на демокрацията. Обаче да сочиш провала на Европа, като причина за напускане, е същото, както казваше икономистът Джордж Стиглър, „да присъдиш наградата на втория участник във вокален конкурс, само за това, че вече си слушал първия”. Все пак, ако Великобритания излезе от Евросъюза и се измъкне от мъртвата хватка на еврократите, кой всъщност ще упражнява властта? Понякога силите, които настояват за развода на Великобритания с ЕС, изтъкват несъстоятелни аргументи, целящи да запазят властта им. Това, разбира се, не е вярно, но въпросът кой ще управлява след това и кой ще бъде по-силният, е напълно уместен. Именно за това неотдавнашната тирада на г-н Джонсън против президента Обама във вестник Sun, повдигна завесата и внесе забележителна яснота във всичко това. Тази статия ни каза, кои всъщност са представителите на анти-ЕС крилото сред консерваторите . Тя ни каза и това, че те са не само достатъчно близки с Партията за независимост на Обединеното кралство, а че интелектуално и емоционално обитават същите блата, както и американските „десни”. И именно те, напълно вероятно ще играят силна, даже доминираща роля в британската политика след излизането на страната от ЕС.

Така че, Великобритания, недей да правиш това! Не излизай от Евросъюза! Ще заплатиш много висока икономическа цена, за да получиш такова лошо управление, пред което Европейският съюз ще ти изглежда като рай.

Автор: Пол Кругман