Интервю на Десислава Пътева със социолога Андрей Райчев
Господин Райчев, наблюдаваме изравняване на силите между ГЕРБ и БСП. Вие самият казвате, че сме в една невиждана от 10-15 години политическа обстановка. Каква е Вашата прогноза за изхода от изборите? Може ли да се стигне до ситуация, в която няма да може да се състави правителство и да се стигне до нови избори?
Съотношението на силите е такова, че просто не се знае кой ще победи. В други случаи това вероятно не би имало особено значение, защото едните ще имат 30%, а другите да кажем 31% от гласовете. Разликите са от този тип. Но психологически погледнато, особено имайки предвид Борисов и неговия манталитет, има огромно значение дали ГЕРБ са първи, или не. Битката е за това дали той ще бъде министър-председател, или няма да бъде.
Второто нещо, което следва е, че почти във всички случаи ще има коалиция или нови избори. Защо казвам почти във всички? Защото има вариант, за който също е много трудно да се каже колко е вероятен – да се направи правителство на малцинството с оглед на българското председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 януари догодина. Тоест 120 души да подкрепят партия, която да остане на власт до края на председателството. Тогава няма да има коалиция, а малцинствено правителство.
Ако все пак има коалиция, вариантите са два – или голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, или много голяма между ГЕРБ, БСП и ВМРО. Това би било много стабилна формула, но малко трудно ще се договорят на практика. Ако се направи опит за ляво-центристка или дясно-центристка коалиция, и при двата варианта – ГЕРБ и Обединените патриоти или БСП и Обединените патриоти, властта ще се крепи много слабо, само на няколко гласа. Това наблюдавахме при Орешарски, това наблюдавахме и при кабинета „ГЕРБ-2“. Има много коалиционни партньори, като всеки от тях може да ти извие ръцете. Това са възможните прогнози в момента.
Председателят на БСП вече обяви водачите на листите си за предсрочните парламентарни избори. Видя се, че тя залага предимно на известни имена, а по-малко на експертност. Не е ли твърде рискован този ход на Корнелия Нинова?
Данните, които виждаме, показват, че БСП ще има над 70 депутата. При това можеш съвсем спокойно да си позволиш 10 от тях да бъдат чисто и просто известни хора, които да носят гласове, морален престиж, но ще има и достатъчно място за експерти.
Корнелия Нинова постигна три неща, като едното следваше другото. Първото и много голямо е, че тя успя да установи монопол вляво. Тя посмя да се скара с другите части на левицата, да накара АБВ и „Движение 21” да се спихнат. Това е победата на президентските избори. Тя рискува много и спечели. Второто, много съдържателно нещо, което Нинова направи, е, че демонтира Първановата политика на ляво-либерален съюз и я трансформира в ляво-патриотичен. Тя има подчертано патриотични лозунги, центризмът ѝ не минава през десни елементи, а през патриотични елементи: „Произведено в България”, развитие на българската индустрия и т.н. Това е много ценно, но също съдържа рискове в себе си.
Там е работата, че в Западна Европа нейните главни съюзнически партии правят война с патриотите, с националистите и са в мир с десните. Тоест правят точно обратното на това, което тя прави. Типичен е френският случай, при който воюват с Льо Пен и се притискат към френските социалисти. Резултатите не са весели за тях, но те го правят. Корнелия Нинова прави точно обратното. Тя воюва с десните и се притиска към патриотите, което ще ѝ донесе неприятности в ПЕС, но много успехи в България.
Типичната за БСП хленчеща линия за повишаване на пенсиите и минималните заплати е изоставена. Изоставена е позата на партия на бедните. Тя се опитва да стане партия на модерните производители. Това е много по-перспективна позиция. Не е лесна, но тя успява да направи нещо подобно. И най-сетне, с тези листи, с новите правила тя просто отряза главите на цяло едно поколение, което много дълго време е живяло в БСП, чувствало се е прекрасно. Тя просто ги изхвърли. И изобщо не сбърка. Каквото и да говорят, тя страшно спечели, защото сложи млади, перспективни, много по-интелигентни и свестни хора от тези, които изхвърля.
Как се съвместява изборът на Кристиян Вигенин с този на проф. Иво Христов, които имат диаметрално противоположни възгледи за външната политика на България? Вигенин първи отиде в Киев да легитимира нацистката хунта, което предизвика много възражения сред електората в БСП.
Всяка голяма партия има елемент на коалиция в себе си, трябва да съвместява по-леви и по-десни, по-такива и по-онакива. Случаят „Вигенин” е форма на мир със Станишев. Оставяйки Вигенин водач на листа, тя фактически прави някакъв договор със Сергей Станишев. Колкото до проф. Иво Христов – за мен той е голяма изненада, тъй като много пъти отказваше подобни предложения. Не знам кой и как го е убедил. Но той е много земетръсен мислител. Вероятно ще трябва да се съобразява. Във всички случаи е много талантлив човек, интересен, много остър, много ярък. Само си представете как завършва дебат между Цветан Цветанов и проф. Иво Христов.
От БСП се чуха призиви за закриване на „паралелната държава” – факторът, който 20 години се формира под натиска на лични и чужди интереси и е причина за деморализацията и бедността в българското общество. Може ли Бойко Борисов да бъде припознат като един от символите на тази паралелна държава?
Доколкото разбирам той е главният символ, но във всеки случай не е единственият. От БСП искат да кажат, че това е държава, която работи не за хората, а за себе си. Това е главната мисъл. В това има нещо вярно. Елитът е толкова мразен от населението, защото е много затворен в себе си. Служат на себе си прекрасно, всички се чувстват добре, крадат си, но хората вече не могат да търпят това положение. Дали БСП ще може да излезе от това, защото тя страда от същата болест, бъдещето ще покаже, ако народът им връчи властта. Това е много голяма хапка, която не съм сигурен дали ще могат първо да лапнат, а после да сдъвчат. Но дори и малко да напредне в тази област, би било много добре.
В момента между елита и народа е изкопана една безнадеждна пропаст. Хората са дълбоко убедени, че политиците са лъжци, а богатите са крадци. Както виждате, тук не се използват понятия като „комунист” или „седесар”. Те мислят, че целият елит краде и лъже. Това не е съвсем справедлива оценка, прекалена е. И показва една ужасна омраза, дистанция, а в крайна сметка властта не може да бъде силна, ако хората не ѝ вярват.
В такъв случай как очаквате да се стигне до коалиция между ГЕРБ и БСП, какви ще бъдат договорките между лидерите?
Отново ви казвам, не знам кой би победил, макар и с малко. От това много зависи. Но коалиция може да се обоснове с международното положение, което не е добро и се влошава и с европредседателството. То изключва в страната, която е домакин, да има политически избори, нестабилност и т.н. Не върви да поканите на гости всички ваши колеги и да направите скандал с жена си или със съпруга си. Това е изключително лошо. Надявам се на България да не ѝ се случи това, да се избягват вътрешни препирни, докато тя е домакин.
Виждаме, че се случва едно прегрупиране на по-малките формации, като например АБВ и „Движение 21”, между ДОСТ и НПСД... Не е ли това просто отчаян опит да влязат в парламента на всяка цена? Възможно ли ще бъде да преминат 4-процентовата граница за влизане в парламента?
Те се борят за живот. Като гледам данните на нашите колеги, борбата им е с летален изход. В политиката всичко е възможно, за да играеш докрай. Но ако не стане голяма изненада, изходът е летален.
На какво отдавате това, че Христо Иванов отказа да се коалира с Радан Кънев, който смята, че неговата формация е алтернатива на управлението на Борисов? Това разграничение не е ли опит да се избяга от репутацията на реформаторите, които не можаха да отговорят на проектираните върху тях очаквания, излъчиха министри, които сега са клиенти на Прокуратурата? На какво се дължи роенето на партии в дясното пространство?
Обяснявам си го с това, че е умен и далече гледащ политик. От „Да, България” не искат да бъдат поредното СДС. И като състав те не са поредното СДС. Гледах няколко изследвания и видях какви мнения изказват техните симпатизанти. Това не е поредната седесарска история, по-интересна е, по-многообразна е. Освен това, те са много чувствителни на тема корупция, прокуратура и съдилища. Те се мъчат сами да минат бариерата, едва ли ще им се случи, но може и да им се случи и тогава ще имат бъдеще. Освен това за тях това не е фатално, защото са млада партия и могат да разчитат на още едни избори. Още повече тези избори не са толкова далеч.
Реформаторите не можаха да издържат, разцепиха се по въпроса за Бойко Борисов като съюзник. По-голямата част от тях сега има повече шансове да се залепят за ГЕРБ. Дори министрите от крайната десница преминаха към ГЕРБ, като Москов. Другата част от тях категорично искаха да се дистанцират от тях. Те се колебаеха по главния въпрос – какво им е отношението към Бойко. Той беше ту мутра, която лъже България, ту нашият Бойко, единственият спасител от комунистите. Но е много трудно да съчетаеш тия две позиции. И в крайна сметка, ако лъкатушиш по главния въпрос, губиш. Това им се случи, те се счупиха. И то на три парчета, даже не на две.
Не си ли служат десните формации с обещания, които биха прилягали по-скоро на леви политически сили? Свидетели сме на това, че се надпреварват кой повече ще вдигне минималната работна заплата и минималната пенсия, кой да осигури по-добро образование. Каква е разликата между посланията на левите и десните, изобщо имат ли смисъл?
При Корнелия Нинова акцентът е преместен. При десните причината за това е, че правят опит да се направят на популисти и да излъжат някои от тези, които официално не гласуват, да гласуват за тях. Грешат. Тяхната ситуация е такава, че целият обсег на този електорат е 250 000 – 300 000 души максимум. Поради много причини няма сила, която да го увеличи на този етап. Те се мъчат да стане чудото и в тяхното езерце, да станат 500 000 души, но няма да стане. Не върви да сменяш всичко, изведнъж да се обръщаш и казваш: „Сега ще ви повиша заплатите”. Десните винаги са били известни с това, че първо се повишава производството, а тогава се повишават заплатите.