На фона на това, че американските политически лидери почти без никакви доказателства осъждат пандемичната „руска намеса” в политическите дела на Запада – от Западна Европа до Северна Америка, от години има документирани доказателства за същата тази намеса във вътрешните работи на други нации по света, финансирани и режисирани не от Москва, а от Вашингтон.

Дори в цяла Югоизточна Азия има взаимосвързана, дълбоко вкоренена и финансирана със сериозни средства мрежа от агитатори и пропагандатори, подкрепяни от американците, които работят, покрити с мантията на журналистиката и защитата за човешките права, за всяването на смут, за да съборят местни, независими политически институции и да ги заменят със система, която е създадена, за да служи само на интересите на Вашингтон.

Осветляване на американската намеса във Филипините

Скорошна статия в The Manila Times, озаглавена „ЦРУ прокарва канал за финансирането на медии, които атакуват Дутерте”, хвърля светлина върху парите на американските правителства, които се прокарват във Филипините с явната цел да манипулират общественото мнение, особено що се отнася до политиката.

Статията цитира Националната фондация за демокрация (NED) и Филипинския център за разследваща журналистика (Philippine Center for Investigative Journalism – PCIJ), Центъра за свобода и отговорност в медиите (Center for Media Freedom and Responsibility – CMFR) и Vera Files, които са нейни бенефициенти. Статията предоставя и информация за финансирането:

Документите на NED показват, че за 2015 г. – най-ранната година, за която има данни, 2016 и 2017 г., тя е дала на PCIJ 106 900 долара; на Vera Files – 70 000 долара и на CMFR 278 000 долара. (Друг спонсор на Vera Files е „Репортери без граници”, които също получават средства от NED.)

Дори и ако NED не беше канал на ЦРУ, това е институция, финансирана от американското правителство, което означава, че подпомага американските интереси. Не трябва ли да се възмутим, че правителството на САЩ финансира медии, които са против Дутерте?

Освен това статията посочва, че намесата на САЩ във филипинската политика се вписва в много по-широкия, глобален модел на политическа намеса, упражняван от американското правителство. В материала по-конкретно се цитира намесата на САЩ в Украйна, като се отбелязва, че САЩ са дали своята подкрепа за онова, което в крайна сметка е довело до събарянето на избраното правителство между 2013 г. и 2014 г.

Авторът на статията – Ригоберто Тиглао, се опитва да се свърже с няколко от филипинските бенефициенти на американската NED, но те или се конфронтират с него, или го избягват, което е типично за грантаджиите на NED по света, когато ги разпитват за финансирането им от чужбина, за опасните конфликти на интереси, както и за противоречията, които произтичат от това, че се представят за независими медийни организации, макар да са изцяло зависими от финансиране, идващо чужди правителства.

Натискът, който се оказва върху Филипините чрез медиите, финансирани от САЩ, е само един от няколкото фронта, които САЩ използват, за да трансформират, режисират и определят бъдещето на Филипините като нация. Те оказват пряк политически натиск върху Манила да сътрудничи срещу Пекин в Южнокитайско море. Освен това се опитват да използват тероризма, финансиран от Саудитска Арабия, в южната част на Филипините, за да възстановят отново сериозното и разширяващо се американско военно присъствие в архипелага.

Използването на тероризма както за отправна точка за оказване на натиск срещу държавите от Югоизточна Азия, така и като претекст за американското военно присъствие, е тактика, която САЩ опитват да използват навсякъде от Индонезия и Малайзия, през южната част на Тайланд и Мианмар, който е в съседство. Това се отнася и до използването на финансирането на американските организации от NED, които функционират под прикритието на независима журналистика и защита на права.

Отвъд Филипините: Тайланд и Камбоджа

Тайланд е изправен пред подобна картина на компрометирани опозиционни организации, които се представят за независими, но са изцяло финансирани от американското правителство и базираните в САЩ корпоративни фондации.

Също като филипинските им колеги, те претендират, че са застъпници на демокрацията и работят за защитата на правата на човека, но отразяват текущите събития по очевидно едностранчив начин, като по този начин оправдават или си затварят очите за злоупотреби и корупция сред опозицията, като атакуват само независимите институции в Тайланд, особено армията и монархията.

В Камбоджа финансирането от правителството на САЩ отива една крачка напред, като финансира цялата опозиция, приютява ги във Вашингтон и създава цяла медийна мрежа, за да изкриви обществените възприятия в полза на тези чуждестранни инициативи и на интересите, които ги тласкат напред.

Наскоро арестуваният лидер на опозицията Кем Сока получи своя скок в кариерата – бе му предоставена възможност да работи в Държавния департамент на САЩ и в организация, финансирана от „Отворено общество” – в Камбоджанския център за правата на човека (CCHR). По-късно той влезе в политиката, но продължи да си сътрудничи пряко с американското правителство, пътувайки до Съединените щати всяка година, за да заговорничи открито с американските представители за свалянето на камбоджанското правителство.

Статия, публикувана във Phnom Post, озаглавена „Продуцентът на видеоклипове Кем Сока затваря своя офис в Пном Пен в пристъп на страх”, цитира Кем Сока: „И САЩ, които ми помогнаха, ме помолиха да използвам модела от Югославия, Сърбия”, заяви той, като се позова на случая с бившия сръбски и югославски лидер Слободан Милошевич, който подаде оставка на фона на протести, които последваха след спорни избори, а по-късно почина по време на процеса за военните му престъпления.

„Знаете, че Милошевич имаше голям набор от танкове. Но те промениха нещата, използвайки тази стратегия. Аз почерпих от този опит, за да бъде въведен той в Камбоджа. Но никой не знаеше за това”.

По същество, докато САЩ нееднократно обвиняват Русия, че купува Facebook и Google реклами, те открито се занимават със свалянето на нации по света. В Югоизточна Азия тези усилия често са взаимосвързани, като финансираните от САЩ организации в една държава подкрепят и помагат разширяването на дейностите в други страни.

Историята на успеха на Американската империя: Мианмар

Мианмарският политик Аун Сан Су Чжи и възходът на политическата партия на Националната лига за демокрация (NLD) са пример за това докъде точно водят американските амбиции, ако не бъдат обуздани. Сегашното правителство в Мианмар не се интересува нито от демокрацията, нито от човешките права, като се има предвид процъфтяващата криза с рохингия, което със сигурност е доказателство, че финансирана от САЩ намеса просто действа зад фасадата на подобни принципи и реално по никакъв начин не се стреми да ги поддържа.

Много от членовете на NDL са бивши ръководители на организации, финансирани от американското правителство, докато други са участвали в обучения по програми, финансирани от американския NED. Сегашният министър на информацията участва в обучение, финансирано от NED и от „Отворено общество” в Клуба на чуждестранните кореспонденти в Тайланд (Foreign Correspondents’ Club of Thailand – FCCT) в Банкок.

Мианмар се управлява от правителство, създадено чрез парите и намесата на САЩ. Това е правителство, което е принудено да обърне гръб на Китай, който е в съседство, в полза на плановете на САЩ, по-специално по отношение на индустрията и финансовите институции. То е и правителство, което в момента създава хуманитарна криза, която отвори вратата на тероризма, финансиран от САЩ и Саудитска Арабия, тоест един потенциално по-сериозен конфликт с брутално насилие, като всички тези фактори водят до възможност за американско военно присъствие в страна, която граничи с Китай.

Ако получат тази възможност, САЩ ще превърнат страните в останалата част от Югоизточна Азия или в държави, които им сътрудничат, или в разделени и провалени държави. И в двата случая те ще създадат единен фронт в Югоизточна Азия срещу Пекин. Фронтът трябва да усложни възхода на Китай както в Азиатско-тихоокеанския регион, така и на световната сцена, спечелвайки време за сегашното правителство да консолидира позицията си или дори отново да заяви себе си.

Пълен отпор

В много отношения американската въображаема война срещу руското влияние дава на правителствата в Югоизточна Азия перфектен претекст за някои техни действия. Камбоджа вече е изгонила Националния демократичен институт (NDI), дъщерно дружество на американската NED. Освен това тя затегна законите, свързани с медийни организации, които имат чуждестранни собственици или са финансирани със средства от чужбина. Опозиционните членове, които от много години открито се фукат с чуждестранното си спонсорство, сега биват арестувани, докато техните политически партии се разпадат.

Докато правителствата излагат на показ и изкореняват чуждото влияние в региона, за Югоизточна Азия е важно и това да запълни социално-политическия пъзел със свои собствени елементи по отношение на социалните мрежи, благотворителните организации, медиите (както на местно ниво, така и на международно ниво), както и по отношение на защитниците на правата. Цената за това правителствената корупция реално да бъде поставена в светлината на прожекторите и да бъде подложена на съответна проверка лесно се компенсира чрез премахване на опозиционните партии в сянка, подкрепяни от чужбина, които се използват за системно подкопаване на регионалните интереси в продължение на десетилетия.

Русия и Китай, двете основни мишени на американската намеса както пряко, така и чрез разрушаване на техните периферии в региони като Източна Европа и Югоизточна Азия, са приложили широк спектър от мерки, чрез които да противодействат на САЩ. Правителствата в Югоизточна Азия трябва да се разглеждат поотделно и да се прецени как те биха могли да бъдат пригодени най-добре, за да защитят суверенитета и стабилността у дома и в целия регион.

Автор: Джоузеф Томас

Източник: New Eastern Outlook

Превод: a-specto