От Мартин Бергер

В „свободната и демократична система”, наложена на другите държави по света от страна на САЩ и техните западни съюзници, журналистите все повече недоволстват срещу репресиите, с които се сблъскват през последното десетилетие, наред с постоянното наблюдение и изискването да сътрудничат на разузнавателните служби . Това е причината, поради която в Германия е въведен специален израз, с който се назовават западните медии – Lügenpresse или „лъжливата преса”. Не е чудно, че надеждността и достоверността на най-известните западни медийни издания неотдавна удари ново дъно.

От времето на Ричард Никсън насам нито един американски президент не е бил толкова враждебен към медиите, колкото е Барак Обама – това мнение е изложено от бившия главен редактор на „Вашингтон Пост” Ленард Дауни в негова статия, посветена на ужасното състояние на свободата на словото в САЩ . Според тази статия администрацията на Обама редовно следи журналистите, като наказва сурово всички лица, които по някакъв начин подават сигнали за нарушения. Освен това членовете на администрацията се чувстват лично обидени, когато някъде в медиите излезе критичен материал за техните действия . За да се избегнат подобни въображаеми обиди, държавни служители са обвинени в нарушаване на Закона за шпионажа от 1917 г., който за първите деветдесет години от своето съществуване е използван само три пъти за осъждане на чужди шпиони. Все пак в периода 2009-2013 г. осем американски чиновници отиват в затвора по обвинение, че са предоставили на журналисти информация, която би могла да предизвика огромен скандал . Що се отнася до журналистите в САЩ, Ленард Дауни отбелязва, че те живеят в атмосфера на непрекъснат страх и с усещането, че са под ежедневен контрол.

Въпреки обещанията да се сложи край на „прекалената секретност”, наложена от администрацията на Буш, Обама само още повече я увеличава. Случва се така, че дори документи, които по никакъв начин не застрашават националната сигурност, днес са класифицирани на Запад като „строго секретни”, за да се гарантира, че репортерите никога няма да получат достъп до тях . От октомври 2011 г. държавните служители във всички американски правителствени органи официално са насърчавани да шпионират своите колеги, а от 2012 г. работещите във федералните служби са принудени да изготвят редовни доклади за своите срещи с журналисти, както и да съобщават (да донасят) на началниците си за „съмнително поведение” на колегите си . Бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън твърди, че тези мерки са приети, за „да се попречи на каквито и да било контакти”. Дори и служителите в подчиняващи се на Вашингтон медии като „Асошиейтед Прес” и „Фокс Нюз” стават жертва на администрацията на Обама.

Все повече се увеличават доказателствата в подкрепа на предположението, че операция „Присмехулник”, пусната в ход от ЦРУ през 50-те години на миналия век, никога не е преставала да се провежда. Основната цел на тази операция е да се влияе както на американските, така и на чуждестранните медии чрез агенти, внедрени в средите на истинските журналисти. Когато информацията за операцията става публично достояние, американските власти вече имат над три хиляди агенти на ЦРУ, работещи по постоянни и срочни договори в стотици западни печатни и електронни медии. И изглежда, че нищо не се е променило от тогава насам, щом като западните медии разпространяват дезинформация, правят пропаганда и замазват и прикриват всичко, което би могло по някакъв начин да навреди на благосъстоянието на западните елити.

Но най-лошото е, че не са само американските медии, които са съсипани по този начин, европейските медии ги сполетява същата участ. Как иначе може да се обяснят пристрастията и предубедеността на европейската преса? Западните медии обикновено са натоварени да взимат на прицел конкретни лица, които дръзват да се противопоставят на Вашингтон . Достатъчно е да се припомни безкомпромисната дезинформационна кампания срещу Саддам Хюсеин и така наречените „оръжия за масово унищожение”, които – на първо място – никога не са съществували. Лидерът на Либия Муамар Кадафи става обект на подобна разработка и манипулация, а сега ние се запознаваме с истината от разсекретените електронни писма на Хилъри Клинтън, че смяната на режима в Либия е осъществена с оглед на висшия интерес на Вашингтон, тъй като Кадафи има на свое разположение значителни запаси от злато и нефт .

Сходна пропагандна кампания е предприета от САЩ срещу Сирия и особено срещу Русия на фона на украинската криза. Абсолютното мнозинство на западните източници на информация дори игнорира разкритията, направени от френския журналист Лоран Браяр, или речта, произнесена от директора на френското военно разузнаване Кристоф Гомар пред Националното събрание на Франция. Тоталният контрол върху медиите, упражняван от западните разузнавателни служби, напоследък болезнено бие на очи . Преди време германският журналист д-р Удо Улфкоте, работещ за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, признава, че всички автори получават подаръци под формата на скъпи часовници, екзотични пътешествия или почивки в луксозни хотели. Човек може лесно да се отдаде на живота на богатите знаменитости, стига само да пише добри неща за НАТО и да демонизира Русия. В своята книга „Купените журналисти” ( Gekaufte Journalisten ) Удо Улфкоте казва, че онези, които пишат под диктовка, и особено онези, „въодушевени” от ЦРУ или другите западни разузнавателни служби, се радват на пълноценна закрила и редовни повишения в службата. Абсолютният и пълен контрол над Четвъртата власт (както обикновено са нарича пресата), осъществяван от разузнавателните служби и олигарсите, е превърнал западните медии в Петата колона на политиците . Колкото до всички хора, които не са съгласни с това състояние на нещата, те просто нямат думата на Запад .

Не е възможно да се оповестява и публикува истината на Запад не само заради строгата цензура, но и заради факта, че по-голямата част от медиите са собственост на малка група богаташи. Световните медии, както и водещите центрове в Европа са контролирани от „Уол Стрийт” и Лондонското Сити и никой от тези хора, дори и когато разбират каква опасност крие подчиняването на заповедите на малцинството, не смее да говори открито срещу действията на САЩ . По тази причина европейските медии в момента са в състояние на много сериозна криза.

Обхватният масиран натиск, в условията на който са принудени да работят медиите, е станал толкова отчетлив и явен, че няколко западни репортери решават да се вдигнат на бунт срещу системата. Преди време американският икономист и публицист Пол Крейг Робъртс заявява, че сме свидетели на пълното разложение на западната журналистика, когато журналистите са принудени или да лъжат, или просто да се откажат от избраната от тях професия.

Според данни, публикувани от разследващ журналист – част от екипа на проекта „Инсърдж Интелиджънс” ( Insurge Intelligence project ), не са само медиите, които се използват за пропагандни цели, но също така и търсачки като „Гугъл”. Заобикаляйки демократичните норми и закони, западните разузнавателни служби влияят върху политиките и общественото мнение в Съединените американски щати и други държави, за да си гарантират „информационно превъзходство” . Затова не е изненадващо, че през 2015 г. САЩ заема четиридесет и деветото място сред общо сто и осемдесет държави, които са включени в годишната класация на „Световния индекс на свободата на пресата”, наред с Ел Салвадор, Буркина Фасо и Република Нигер.

Мартин Бергер е журналист и анализатор на свободна практика, който живее в Чехия, работи изключително за онлайн списанието New Eastern Outlook