Как Вашингтон си затвори очите за истинските руски сили и пропусна да победи в голямата геополитическа игра

През зимата на 2013 г. Военновъздушните сили на Русия и американските им колеги от NORAD договарят детайлите около поредното съвместно учение на двете световни сили. „Бдителен орел – 2013” трябва да се проведе през лятото над Берингово море, за да отиграва сценарии за общо действие срещу потенциални терористични заплахи. Сирийската криза все още не е ескалирала, а Украйна не е в пламъците на гражданската война. САЩ и Русия са видимо в добри отношения. На 27 февруари 2013 г. обаче президентът Владимир Путин прави странно изказване, което предвещава резкия обрат в международната картина. „Динамиката в геополитическата обстановка изисква от нас бързи действия. Въоръжените сили на Русия са длъжни да излязат на принципно ново ниво на възможностите в близките 4-5 години. Нужно е да се създадат съвременни, мобилни и добре оборудвани въоръжени сили, които да са готови оперативно и адекватно да отговорят на всяка потенциална заплаха”, посочва руският държавен глава. Москва не си прави илюзии. Въпреки усмивките и добрите пожелания Вашингтон стъпка по стъпка привежда в действие своя десетилетен план за окончателна победа над Русия. Разширяването на НАТО и изместването на военната инфраструктура към руските граници не са мерки за „защита срещу Иран”, както убеждават от Пентагона. Само наивниците вярват на подобни думи, а в Кремъл няма такива. На геополитическата шахматна дъска всеки нов американски разрушител, снабден със система „Егида”, е топ, всяка нова противоракетна база – офицер, а всеки самолет – пешка, в голямата геополитическа игра между двете суперсили. Военната стратегия е битка на шахматната дъска, на която водещите играчи са разположили своите фигури – Сухопътни сили, балистични ракети, военноморски съдове, противоракетна отбрана, Военновъздушни сили. Всяко оперативно подразделение има определена функция и обхват на действие – точно както фигурите в играта. Те трябва да бъдат така подредени на бойното поле, че в един момент играчът на ход да разиграе комбинация и да обяви шах и мат на противника. Тази логика диктува целия ход на събитията от Студената война и е в основата на световната система за сигурност – правилата на играта, които двете суперсили установяват в хода на своето съперничество.

Такива са Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 г., Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие от 1987 г., Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ 1 и 2), Конвенцията от Монтрьо, споразумението за неразширяване на НАТО на изток след обединяването на Германия и други. След края на Студената война и разпада на Съветския съюз победителите САЩ са изправени пред исторически избор. В американската столица текат разгорещени дискусии между най-влиятелните световни анализатори. Мненията са противоположни, взетите решения ще бъдат съдбоносни. Според изтъкнати стратези като Джордж Кенан, „баща” на доктрината за сдържане, донесла победата за САЩ, Вашингтон трябва да предефинира правилата на играта. Нужно е, твърди Кенан, Русия да бъде включена в една нова всеобхватна система за сигурност. Разширяването на НАТО би било „трагична грешка”, която ще доведе до нова Студена война и ще бъде пагубно за американското глобално лидерство. На противоположно мнение обаче са Збигнев Бжежински и американските „ястреби”. Новият световен ред, по думите на големия стратег от полски произход, ще се създаде „срещу Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия”. Дебатите между двете виждания са ожесточени, но в крайна сметка превес вземат привържениците на идеята за „окончателна победа над Русия”. Започва разширяването на НАТО и походът на изток. Пред плановете за световна хегемония обаче има една съществена спънка. Въоръжените сили на САЩ не срещат големи трудности да подчинят Либерия или да бомбардират Югославия и Ирак, но срещу могъщата армия на Москва нещата не изглеждат точно така. Наличието на стратегически ядрени оръжия, способни да нанесат ответен удар, обезсмисля всяка военна кампания. Само една забравена руска ракета е напълно достатъчна, за да превърне Източното крайбрежие на САЩ в руини. В случай че искат да подчинят Русия, стратезите във Вашингтон нямат избор – руските балистични ракети трябва да бъдат обезвредени. Така стартира политиката на разширяване на НАТО, изместване на военната инфраструктура на изток и военнополитическо изтласкване на Русия към границите й. Обяснението е просто. Целта е пешките на шахматната маса да бъдат подредени така, че да могат да неутрализират главната фигура в руската отбрана – стратегическите ядрени сили. Американският шахматен етюд започва.

ПЪРВИ ХОД НА БЕЛИТЕ ФИГУРИ: ПРОТИВОРАКЕТНА ОТБРАНА

Междуконтиненталните балистични ракети на Русия трябва да бъдат свалени още докато набират височина на път към Америка в една потенциална руско-американска война. Тогава тяхната скорост е по-ниска, което ги прави лесна мишена. Как обаче може да бъде прихванат снаряд, излитащи от сърцето на Евразия? Отговорът е ясен – просто системите за противоракетна отбрана трябва да бъдат приближени до руските граници. През 2002 г. Вашингтон разтресе световната система за сигурност, като излезе от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Подписаното през 1972 г. споразумение е един от фундаментите на глобалната сигурност. Договорът забранява наземното разполагане на средства за противоракетна отбрана с изключение на лимитиран брой съоръжения около собствените пускови установки на стратегическите ядрени ракети и около големите градски агломерации. Оправдавайки се с „иранската заплаха”, САЩ напуснаха споразумението и срутиха един от трите стълба на стратегическия баланс. В опит за налагане на военно превъзходство Пентагонът разположи системи за противоракетна отбрана в Румъния и в момента строи още една подобна база в Полша. Иранската „ядрена заплаха” изчезна, следователно и нуждата от ПРО би трябвало да отпадне, смята руският президент Владимир Путин. „Защо тогава построиха противоракетна система в Румъния”, пита риторично руският държавен глава. Стратезите в Москва не се самозаблуждават, че съоръженията са насочени срещу Иран, „Ислямска държава” или талибаните в Афганистан. Тяхната цел са руските стратегически ядрени сили.

Противоракетен щит се изгражда и в Далечния изток. САЩ опитват да разположат подобна система в Южна Корея. Под претекста за севернокорейската ядрена заплаха Вашингтон и Сеул постигнаха споразумение за изграждане на съоръжения за възпиране на потенциална ракетна атака. Такъв е противоракетният комплекс с подвижно наземно базиране THAAD (Terminal High-Altitude Area Defence). Москва и Пекин реагираха особено остро и изразиха мнение, че целта на всичко това е да продължи разгръщането на глобалната ПРО на САЩ, която Вашингтон изгражда около границите на Руската федерация, а в случая и около Китай. По всичко личи обаче, че Вашингтон не изглежда склонен да преразгледа плановете си. Разиграната от Доналд Тръмп корейска криза беше учебникарски пример за създаване на win-win ситуация. След резките обвинения на Белия дом и заплахите към Северна Корея от Доналд Тръмп основният поддръжник на Пхенян – Китай, беше поставен пред сложен избор. В случай че Пекин преустанови помощта си за Северна Корея и я принуди да прекрати ракетната си програма, то САЩ печелят. Пхенян ще остане незащитен, а авторитетът на Пекин в региона и в света сериозно ще пострада. Ако обаче Поднебесната откаже да помогне, то нейното бездействие би се използвало от Пентагона като претекст за укрепване на противоракетната отбрана поради „севернокорейската заплаха”. Днешната ситуация се развива по втория сценарий и Вашингтон вече започна да дислоцира батареята за противоракетна отбрана THAAD в Южна Корея. Разполагането на американски фортпостове в Европа и Източна Азия обаче изобщо не е достатъчно, за да неутрализира руските междуконтинентални ракети. Ефективността на системите изисква и други мерки.

ВТОРИ ХОД НА БЕЛИТЕ ФИГУРИ: АТАКА ПОД ЩИТА НА „ЕГИДА”

Не всички междуконтинентални ракети могат да бъдат прихванати във въздуха, следователно те трябва да бъдат унищожени още преди да са излетели от площадките. Как обаче да стане това? Изходът е един – нужно е да бъде нанесен прецизен ракетен удар срещу позициите на Руската федерация край Капустин Яр и зад Урал. Появява се обаче един съществен проблем. Това е Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие от 1987 г. – вторият стълб в световния стратегически баланс. Пентагонът не може да разположи ракети „Томахоук” или друго потенциално оръжие със среден обсег, без да срине споразумението и да тласне света на прага на ядрена война. Договорът, подписан между лидерите Горбачов и Рейгън в Източната зала на Белия дом, предвижда двете суперсили да изтеглят и ликвидират всички наземни балистични ракети с обсег между 500 и 5500 километра. Ключовата дума обаче е наземни. Изхождайки от тази важна подробност, „ястребите” в Пентагона разработват мощен ударен компонент за нанасяне на първи обезоръжаващ удар по море. Това е внедрената във Военноморските сили бойна система „Егида” (Aegis Combat System) – американският топ на голямата шахматна дъска. Фактът, че са разположени на кораби, автоматично ги изключва от ограниченията на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие. Те са главният аванпост на вашингтонските стратези.

Егида в гръцката митология е щитът, който Зевс използва, за да се защити в битката си срещу титаните. Впоследствие щитът служи не само за защита, но и като средство за нападение. Според легендата той бил даден на Атина – богинята на мъдростта и военните стратегии, чийто символ са змията и совата. Американската бойна система „Егида” не е просто система за противоракетна отбрана, но и мощно оръжие. Тя разполага с установки MK-41 VLS, позволяващи изстрелване на ракети „Томахоук”. Тъй като са базирани на кораби, тези ракети, даващи възможност за нанасяне на ракетен удар с обхват 2500 километра (включително с ядрена бойна глава), не попадат в ограниченията на Договора от 1987 г. САЩ получават още една фигура на стратегически позиции. Самият американски противоракетен щит в Румъния и Полша не е това, което изглежда на пръв поглед. Противоракетните системи в Източна Европа са базирани на универсалната платформа MK-41, техническите характеристики на която позволяват изстрелване на ракети „Томахоук” към всяка точка из руските европейски територии. Макар Пентагонът енергично да отрича възможността за инсталиране на „Томахоук” в Румъния и Полша, техническата способност да го направи е налице. С разполагането на ескадрени миноносци и подводници в Егейско море, както и на ракети със среден обхват в Източна Европа, Вашингтон може необезпокоявано да нанесе ракетен удар в дълбочина на руска територия. Плановете на американските стратези обаче се усложниха от намеренията на Москва също да премести фигурите на дъската. В края на август 2010 г. в пограничната турска провинция Хатай беше открит мъртъв заместник-началникът на Главното разузнавателно управление (ГРУ) към руските въоръжени сили Юрий Иванов. Официално генералът е на частно посещение в Сирия – отпочива в сирийския курорт Тартус, след което се отправя към другото средиземноморско пристанище Латакия. Неофициално генерал Иванов, който пребивава с дипломатически паспорт в Сирия, изпълнява мисия в Тартус, където руските военни планират през 2011 г. да разположат пълноценна задгранична база на ВМФ. Дотогава Москва има в арабската република единствено пункт за материално-техническо снабдяване. Разликата не е само в наименованията. Един основен пункт на базиране, какъвто е постоянната военноморска база, е способен да предостави на съединенията от кораби всички видове обезпечение. Това включва пълен набор от средства за противовъздушна и противоракетна отбрана, противокорабни ракети, средства за възстановяване на боеспособността и провеждане на бойна подготовка. Такава база закрепва категорично руското влияние в Близкия изток и Средиземно море. На практика размириците в Сирия, започнали няколко месеца след смъртта на генерала от ГРУ, са свързани до голяма степен със съображения от военностратегическо естество и целят блокиране на руските военноморски сили до черноморските проливи и стратегическо разширяване на обхвата на американските ракети до Урал. В сирийската криза Русия не просто защитава свои „геополитически интереси”, както са свикнали да повтарят до втръсване в някои среди. Опасността руският флот да бъде изгонен от Средиземноморието представлява екзистенциална заплаха за самото съществуване на Руската федерация.

Военностратегическото обяснение на украинските събития през тази призма е просто. След неуспеха на сирийската операция по изгонване на Русия от Тартус „ястребите” от Пентагона се насочиха към опасен план Б – удар в сърцето на Черноморския флот – Крим и Севастопол, който автоматично да остави руските подразделения в източно Средиземно море отрязани. Това поне стана ясно от думите на извършилите украинския преврат лидери на „Десен сектор” и партия „Свобода”. Според тях „победоносният поход” на Майдана трябва да завърши с изхвърляне на руския флот от Севастопол. Ако украинският Майдан беше успял напълно, това би означавало ново разместване на фигурите. Руският флот щеше да бъде изтласкан в свои териториални води, а щатските ескадрени миноносци, снабдени с „Егида”, да разширят обсега на своите ракети „Томахоук” зад Урал. Там са последните незасегнати от потенциална ракетна атака стратегически ядрени сили на Русия.

ТРЕТИ ХОД НА БЕЛИТЕ ФИГУРИ: PROMPT GLOBAL STRIKE

През 2010 г. държавният секретар по отбраната Робърт Гейтс официално обяви способността на САЩ за нанасяне на „мълниеносен глобален удар”, който на теория би трябвало да успее да унищожи в рамките на един час комплекс от цели по целия свят с високоточни ракети без използване на ядрено оръжие. Тук оръжието в ръцете на НАТО са и разположените на борда на американските бомбардировачи в Европа и Турция авиационни бомби. В последните години САЩ укрепиха Военновъздушните си сили. ВВС на САЩ в Турция, Холандия и Германия бяха подсилени и разполагат с тактически ядрени бойни глави. Никой не си прави илюзии каква е истинската цел зад доктрината за бърз глобален удар. С помощта на двата основни компонента – ракетите „Томахоук” на борда на американските ескадрени миноносци и подводници, както и чрез авиобомбите, изстреляни от бомбардировачи, САЩ би трябвало да са в състояние да „занулят” ядрения потенциал на Русия с един мълниеносен удар. По подобен начин най-важната фигура на руската отбрана – стратегическите ядрени сили, ще бъде изгубена и Русия ще бъде принудена да капитулира пред всички искания на САЩ и НАТО. Американският ендшпил се очертава на хоризонта и единственото, което може да последва, е шах и мат. В случай че Кремъл отстъпи в Сирия и Украйна позволи на флота на САЩ да акостира в Севастопол, то триходовата комбинация на Пентагона най-вероятно би се увенчала с успех в един потенциален конфликт. Москва обаче отговори решително и днес екзистенциалната заплаха пред страната е избегната. Стопанинът на Кремъл Владимир Путин организира добра защита на американския противоракетен ход и изигра великолепен турски гамбит, с помощта на който сложи край на тоталното преимущество на съперниковите фигури на полето.

ПЪРВИ ХОД НА ЧЕРНИТЕ ФИГУРИ: РАКЕТИ „ИСКАНДЕР-М” И „КАЛИБЪР”

Русия няма никакво намерение да допусне детски мат. В отговор на настъплението на американската противоракетна отбрана Москва предприе контрамерки. В Калининградска област, руски анклав на Балтийско море, бяха разположени ракети с малък обхват на действие „Искандер-М”. Срещу „Искандер-М” на практика не съществуват ефективни системи за противодействие, категорични са военните специалисти. Колесните самоходни ракетни установки ги правят трудни за засичане, а квазибалистичната траектория и контролирането на ракетата по време на целия полет от компютърни системи – невъзможни за неутрализиране от противоракетна отбрана. С разполагането на тази фигура на шахматното поле в Калининград Москва заплашва не само строящата се база за противоракетна отбрана в Реджиково, Северна Полша, но и стратегически военни бази и други обекти на НАТО. Ракетата може да долети до Варшава за две минути. В обсега й са цяла Полша, Копенхаген и датските проливи, където е входът на Балтийско море, части от Чехия и Украйна, както и Източна Германия с Берлин включително. Както коментира британският вестник Observer: „Във военен план това кардинално променя разположението на силите в региона”. Ракети „Искандер-М” бяха разположени на Кримския полуостров, в Армения, а от няколко седмици и в Таджикистан, с което беше подсилено цялото направление на руската отбрана от Прибалтика до Средна Азия.

Голямата руска изненада обаче се оказаха ракетите „Калибър”. Когато през 2002 г. САЩ излязоха от Договора за ПРО, те мимоходом се съгласиха с факта на развитието на руската ракетна програма. Стратезите от Пентагона очевидно са разчитали, че намиращата се в тежко финансово положение в началото на века Русия няма да успее да модернизира остарялото военно наследство на Съветския съюз. Във Вашингтон дори наричаха мащабната руска програма за въоръжаване до 2020 г. „книжен тигър”. Затова шокът на запад трябва да е бил много голям, когато на 7 октомври 2015 г. 26 крилати ракети клас „Калибър”, изстреляни от акваторията на Каспийско море, прелетяха повече от хиляда километра и поразиха с висока точност цели на „Ислямска държава” в Сирия. Буквално на следващия ден Пентагонът изтегли самолетоносача „Теодор Рузвелт” от Персийския залив „за ремонт”, като по този начин за пръв път от 2007 г. остави региона без покритие в разгара на обтегнатите отношения с Москва. На пръв поглед между двете събития няма връзка, но това е само привидно. Самолетоносачът „Теодор Рузвелт” носи името на 26-ия по ред президент на САЩ, което беше и числото на изстреляните ракети. С този ход руските военни разкриха на колегите си във Вашингтон, че Пети американски флот в Персийския залив е лесна мишена за високоточните руски оръжия. Самолетоносачът просто оставаше непокрит от средства за противоракетна отбрана и руската далекобойна фигура можеше лесно да го „вземе” в потенциален конфликт.

ВТОРИ ХОД НА ЧЕРНИТЕ ФИГУРИ: КРИМ

Опасността американските ескадрени миноносци с ракети „Томахоук” на борда да се настанят в Черно море е фундаментална заплаха за сигурността на руските стратегически ядрени сили. Майданът в Украйна постави Москва в цайтнот, от който тя се измъкна с анексията на Крим. Русия отговори на предизвикателствата, като на практика блокира достъпа до Черно море за всички вражески морски и въздухоплавателни съдове. Ключови за успеха станаха операцията за връщане на Крим в състава на Руската федерация и новата руска военноморска база в Тартус. След установяването на контрол върху полуострова, наричан според някои лично от Хитлер „непотопяем самолетоносач”, Русия разположи в Крим брегови ракетен комплекс „Бастион”, ракети „Искандер-М” и системи за противовъздушна отбрана С-400. С тяхна помощ Москва без проблем контролира Босфора и може да унищожи всяка потенциална цел в Черно море. Кримската батарея укрепи позиции в цялото черноморско поле.

ТРЕТИ ХОД НА ЧЕРНИТЕ ФИГУРИ: ЮЖНИЯТ ФЛАНГ НА НАТО

Руската шахматна табия завърши с разполагането на военни бази в Сирия. Успешната операция на руските сили в Сирия пренесе театъра на потенциалните бойни действия в източното Средиземноморие. Изграждането на пълноценна база на руския ВМФ в Тартус бетонира отбранителните способности на Руската федерация в региона. Всяка американска ескадрила начело с миноносци, снабдени със системата „Егида”, трябва първо да неутрализира руските сили в източно Средиземно море, преди да помисли за нахлуване в Черно море. Отбранителният ход на Кремъл е особено успешен и гарантирано защитава в близка перспектива руските стратегически ядрени сили зад Урал от ракети „Томахоук” с морско базиране. Сирийският ход е особено успешен и поради още едно обстоятелство. Южният вектор на руската геополитика постигна забележителни резултати и днес южният фланг на НАТО е на практика разбит. Пентагонът губи военнополитически контрол над Турция, а Иран става все по-близък с Русия и пропуска стратегическите комуникации на Москва до Персийския залив. Свалянето на руския бомбардировач Су-24 се превърна в турския гамбит за руската близкоизточна стратегия. Москва се възползва от загубата на своя фигура, за да разположи противовъздушна система С-400 в Сирия. Според някои източници в арабската република са били дислоцирани и ракети с малък обхват на действие. На 14 март 2016 г. руският портал „Военный информатор” съобщи, че военните са предислоцирали ракетен комплекс от неустановен тип във военновъздушната база в Хмеймим. Според информацията през тъмната част на денонощието при условия на пълна секретност два военнотранспортни самолета са доставили в Сирия военна техника, „напомняща ракетен комплекс върху шаси МЗКТ”. На такава платформа се движат някои ракетни системи, между които и „Искандер-М”. Руската 102-ра база в Армения също беше подсилена с ПВО, както и с комплекса „Искандер-М”, с помощта на които Русия може без проблеми да извади от строя военните сили на Турция в източните и южните части на страната. Това, което е особено важно, е, че военновъздушната база на НАТО в Инджирлик попада напълно в обхвата на руските С-400. Нито един самолет не може да излети в района, без да бъде на мушката от руските ракети. На практика това означава, че американските бомбардировачи, които трябва да са способни да излетят от Инджирлик и да нанесат ракетен удар в рамките на доктрината за мълниеносен глобален удар, са неутрализирани. Това е причината да се заговори упорито, че ядрените авиационни бомби на САЩ са били преместени от Инджирлик в Румъния. Турция се оказа слабото поле в отбраната на НАТО. На 1 юни след продължили няколко месеца преговори стопанинът на Кремъл Владимир Путин изненадващо обяви, че Русия е готова да предостави на Турция системата за противовъздушна отбрана С-400. Анкара все повече навлиза в руска военнополитическа орбита. Дори това да не се случи, при настоящото разпределение на силите южният фланг на НАТО категорично не може да изпълни целите в рамките на Prompt Global Strike. Руските стратегически ядрени сили са защитени. Москва е на крачка от пълно обезвреждане на американската доктрина за „мълниеносен глобален удар”. В момента се провеждат летателно-конструкторски изпитания на перспективния боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) „Баргузин”. Задачата на ракетния влак е да бъде винаги невидим за противника. За разлика от всички останали сили на „ядрената триада” влаковете, маскирани като граждански композиции, са трудни за проследяване, а заради мобилността си са практически невъзможни за унищожение с ракетен удар. Веднъж въведен в експлоатация, ракетният комплекс „Баргузин” ще бъде сигурен гарант за запазване на стратегическия ядрен паритет. Това обаче не е всичко. През 2013 г. руският вицепремиер Дмитрий Рогозин изненадващо обяви, че американският противоракетен щит няма да може да спре новата междуконтинентална балистична ракета на Русия. Военните експерти с половин уста коментираха, че Рогозин говори за най-новата РС-26 „Рубеж”, която постъпва на въоръжение в руските стратегически ядрени сили. Заради пълната секретност около проекта не е известно много за самата ракета. В САЩ се появиха изказвания, че РС-26 представлява „безпрецедентна заплаха” за сигурността на Америка. Това, което се предполага за нея, е, че ракетата има непостижима за средствата за противоракетна отбрана скорост на активния участък и разполага със система за интелигентни маневри и избягване едновременно на 35 противоракети. „Никой не трябва да си прави илюзии, че може да постигне военно превъзходство над Русия, да й оказва какъвто и да било натиск. За такива авантюри ние винаги ще имаме адекватен отговор”, заяви наскоро руският президент Владимир Путин. Краят на надеждите на десетилетната американска стратегия за неутрализиране на стратегическите ядрени сили на Руската федерация е близо, а всички шансове за прелом в близките години изглеждат нереалистични. В този геополитически ендшпил американските фигури се намират в ситуация на цунгцванг и всеки следващ ход на настъпателната стратегия към руските граници може да им донесе само загуби на авторитет, ресурси и съюзници. Ще бъдем ли свидетели на рестарт на американско-руските отношения и нова стратегия спрямо Москва?