Снимка: Антоанета Киселинчева

Нали знаете кой е най-важният извод от излезлите до този момент данни около „панамските досиета”? В тях не фигурират имената на американски политици. Алелуя! Радвайте се, веселете се, евроатлантици по света и у нас! Открит е онзи човешки вид, за който дълго време смятахме, че не съществува. А именно – честният, принципен, некорумпиран, ангелоподобен политик! И къде е открит? Как къде!? Разбира се, че в Съединените американски щати. Отсега нататък, ако някой започне да ви обяснява как всички политици по целия свят са мошеници, лицемери, замесени във всевъзможни финансови афери, вие съвсем убедено можете да кажете, подобно на героя Финдли от знаменитото стихотворение на Робърт Бърнс: „Не всички!” И да посочите към държавата, в която живеят най-честните и най-некорумпираните политици в света.

Всички ние трябва да бъдем благодарни на този героичен консорциум, извършил разследването на „панамските досиета”, защото ни показа накъде трябва да се обръщаме всеки път, когато искаме да получим упование и вяра, че съществуват политици с криле. Все пак може би ще започнат да ни гризат известни съмнения в безкрайната принципност на въпросния консорциум, когато видим кои са неговите спонсори. Защото неслучайно има едно мъдро предупреждение – първо виж откъде идват грантовете и след това си прави извода за коректността на анализа. И така, сред финансиращите консорциума структури са такива организации като „Отворено общество“ на Джордж Сорос, „Карнеги“, Американската организация за международно развитие USAID. Неправителствени организации от този род развиват бурна дейност по целя свят. Шумно афишираните им цели са да помагат за развитието на демокрацията и свободата в различни държави. Не толкова афишираните цели са да изграждат мрежи от агенти за влияние сред политическите, икономическите, научните, журналистическите елити. Тоест, благотворителността е на лице, но тя е насочена към точно определени местни хора, които в по-сетнешната си дейност щедро ще се отблагодарят на отвъдокеанските спонсори.

Е, мислите ли, че е разумно да вярваме в чистите помисли на хората в тези NGO-та? Ако решим да повярваме в безскористните им и идеалистични намерения, заприличваме на онези мишлета, които смятат, че единствената цел на поставеното в капана сиренце е да им осигури вкусен обяд. Всъщност много политици, бизнесмени, интелектуалци, журналисти в най-различни държави отдавна са в попаднали в капана на отвъдокеанската „благотворителност“. Много често самите мишлета не разбират, че движенията, които извършват, са провокирани не от собствения им мозък, а от съвсем други центрове. Мишките просто биват използвани, за да свършат работата на менторите си. Използват ги, когато трябва да се свали някое неудобно правителство, когато трябва да се очерни политически противник или да се прокарат ключови интереси на транснационалния капитал.  Така мишките си мислят, че защитават ценностите на гражданското общество, а всъщност обслужват точно определени политико-икономически интереси.

Ето и последният случай с „панамските досиета“. Изводът, който ни натрапва спонсорираният от могъщи американски NGO-та консорциум е много простичък, толкова простичък, че чак е обиден. Според него има едни кристално чисти политици – вашингтонските естествено – и едни други, силно корумпирани. Тези корумпираните са в Азия и Европа, а пък най-корумпираните са…сигурно вече сте се сетили къде – в Русия. А кой е най, най, най, ама най-лошият, този, дето яде деца на закуска и не си ляга вечер, преди да е скрил в офшорки няколко милиарда? И няма никакво значение, че името на Владимир Путин не фигурира сред тези лидери, които са управлявали офшорни компании. Важното е да се каже, че „вероятно“, „може би“, „има известни основания да мислим“, „възможно е“. Ето така започва победоносното шествие на клеветата по света. Но какво значение има още една лъжа по адрес на врага?