Огромният шум, който се вдигна в Съединените щати покрай няколко реплики, произнесени от Доналд Тръмп преди 11 години, е показателен за едно нещо: американските елити – политически, творчески, медийни – са потънали в такова тежко лицемерие, че колкото и да се дърпат за косите като Барон Мюнхаузен, не могат да се измъкнат от него. Да не говорим, че не искат. Добре им е там. Кой ли не се затича да заклейми Тръмп – политици и от двете партии, разюздани либерални активисти, медийни и кинозвезди. Тук правя две важни уточнения. Първо, аз също не харесвам обидните коментари на Тръмп, и, второ, ако бях американец, не бих гласувал за него. Както не бих гласувал и за Хилъри. За съжаление моят кандидат, Бърни Сандърс, така и не успя да се пребори с машината на Демократическата партия и да вземе номинацията. Даже сега ми е мъчно за американците. Да си принуден да избираш между г-жа Клинтън и г-н Тръмп наистина си е като избор между бомбата на „Ал Кайда” и тази на „Ислямска държава”. И все пак, има нещо много гадно в този вой от последните дни срещу Доналд Тръмп. Щях да повярвам на виещите, ако те със същата страст, с която громят речника на милиардера, бяха говорили и за недостатъците на Хилъри Клинтън. Защо никой от тези иначе толкова чувствителни либерални коментатори не се възмущава от неприличните суми, които госпожата години наред прибираше за пълните си с клишета скучни лекцийки? Защо никой не протестира срещу това, че използваше личния си мейл в работата си като Държавен секретар и така директно застрашаваше националната сигурност на страната? Защо никой морализатор не критикува яростно външната политика на Съединените щати, предвождана от г-жа Клинтън, която претърпя тотален провал в Близкия Изток, доведе до разбиването на редица държави и отприщи чудовищната мигрантска вълна, голяма част от която се оттече в нашата Европа? Или ако за тези глобални процеси тези толкова, уж, умни политици, журналисти и анализатори, са слепи, да се бяха възмутили поне от смъртта на собствените си сънародници в Бенгази, дошла като резултат от пълната неспособност на екипа на г-жа Клинтън да предвиди до какво ще доведат действията на Вашингтон в Либия? Не, никой не се възмущава за това. Но пък ни проглушиха ушите с гнева си по повод на това, че Доналд Тръмп казал нещо обидно за жените. Защо по отношение на Тръмп са толкова гръмогласни, а по отношение на г-жа Клинтън мълчат като български евроатлантици, когато ги попиташ за някогашното им членство в БКП? Защото да нападаш Тръмп е лесно и безопасно. Политически коректно е. А за да критикуваш Хилъри, наистина се иска кураж. Изобщо, последният случай отново показа, че американските политици, журналисти и анализатори по нищо не се отличават от българските. Същият конформизъм, същата страхливост, същото мълчание пред силните и горделиво перчене пред по-слабите. Лика-прилика сме си в това отношение. Честито.