„Американската армия трябва да разработи ново поколение бронирани превозни средства, които да заменят като основен боен танк М1А2 „Ейбрамс” и бойната платформа „Брадли”, но службата просто няма парите за подобен проект”, пише анализаторът Дейв Маджумдар за американското списание The National Interest.

Вместо това, армията постепенно подобрява своите добри за времето си бронирани бойни машини, за да могат да отговорят на бързо модернизиращата се заплаха – например, на семейството от бойни машини на руската „Армата”. Армията наистина има някои концепции, които разработва като следващо поколение бойни машини, но няма никакви планове за производство на подобни машини.

„Бих се радвал, ако днес имахме програми за заместване на „Ейбрамс” и „Брадли” и можехме да действаме по план”, казва ген.-майор Дейвид Басет, изпълнителен директор на програмата за Наземни бойни системи на американската армия. „Но това не се вписва в бюджетните планове”.

„Армията знае какви са недостатъците на „Ейбрамс” и „Брадли” и има добри идеи за частична модернизация, когато са налични възможности за това”, каза Басет. Той посочва, че определено има място за развитие, и че двете модернизирани бойни машини ще се различават значително от оригиналните варианти, които излязоха от производство в началото на 80-те години. Независимо от това, Басет признава, че подобренията, които могат са се направят с бойните машини имат определен предел. „Въпросът за армията е кои технологии могат да бъдат интегрирани в наличните платформи и кои технологии изискват изцяло нова машина”, добавя Басет.

„Наистина понякога армията преценява, че частичните подобрения на много машини е по-добър вариант от разработването на един заместващ тип машина. Такъв беше случаят с вече несъществуващата заместваща наземна бойна машина за „Брадли” – армията реализира далеч по-добри резултати като бракува тази програма и използва парите за усъвършенстване на своите самоходни установки „Ейбрамс”, „Брадли” и „Паладин”, казва Басет.

„В крайна сметка бойната машина е въпрос на купол и мобилност, бойни системи, системи за комуникация и други неща”, отбеляза Басет. „Ако вземем всички тези неща и ги сложим на една съществуваща платформа може би тогава няма да се налага да имаме изцяло нова бойна  машина, конструирана от нулата, както и рисковете, свързани с подобен вид разработки.”

Програмата за Бронирана многофункционална бойна машина (AMPV) е един пример за „нова” машина, разработена чрез използването на компоненти от съществуваща такава. AMPV използва нов корпус, но повечето от частите по нея са от „Брадли”. Въпреки това, съществуват ограничения – например задвижващата система на „Брадли” има място само за един определен размер двигател. „Ако ние бяхме започнали да внедряваме нова подобрена задвижваща система, това на всичко отгоре щеше да създаде допълнителен риск”, твърди Басет. „Така, че ние насочихме усилията си, към това с течение на времето да изградим нови способности на  определени части. Също така въпросът опира до това какво би могъл да обезпечи нашият бюджет.”

Но дори частичното развитие и подобрение ще означава, че и двете бойни машини – и M1A2 SEPv.3, и „Брадли” ще бъдат ефективни. Например, в момента армията разработва нови подобрения като Модулната активна защитна система (MAPS), която ще помогне за оптимизирането на защитите на двете машини срещу ракети. Дали частичният подход на армията ще бъде достатъчен, за да бъде в крак с руските и китайски разработки е все още рано да се каже, но в настоящата бюджетна ситуация е най-доброто, което армията може да направи.

Дейв Маджумдар е редактор в рубриката „Отбрана” в The National Interest

Източник: The National Interest
Превод: Николай Николаев