Средната бяла класа се чувства като най-голямата жертва на глобализацията

Интервю на Десислава Пътева с Иво Христов, магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доцент е в катедра „Приложна и институционална социология” във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Доц. Христов, Доналд Тръмп надви в битката за Белия дом. Също като изхода от първия тур на президентските избори в България обаче, тази развръзка се оказа изненадваща за твърде много хора... 

Аз лично бях изненадан, признавам си честно. Не очаквах, че Тръмп ще спечели толкова категорично. Мислех, че цялата финансова и икономическа система, системата на олигархическите елити в САЩ, ще прегради пътя му към властта. Но очевидно Америка е непредсказуема страна, а и системните проблеми в САЩ са чудовищни. Действат тектонични социални процеси, които тепърва ще наблюдаваме.

Може ли да се каже, че това е протестен вот срещу статуквото, че хората са гласували преди всичко против Хилъри Клинтън, която е негово олицетворение?

Много е сложно. Има и такъв мотив, но има и други мотиви. Съвършено друг е въпросът дали Тръмп е човекът и дали силите стоящи зад него са в състояние да решат тези проблеми, или ще са част от проблема. Но че има дълбоко разцепление вътре в американския елит е повече от очевидно.

На какво отдавате това, че американците гласуваха доверие на човек, който не е бил обвързан с политиката и дори е критикуван, че няма необходимия опит, за да заеме този пост? Кои бяха основните причини, които събориха Хилъри Клинтън?

Отдавам го на това, че е налице тотално отвращение към управляващия олигархичен елит в САЩ. И в този смисъл всеки, който се представя за извънсистемен играч има шансове да спечели. Разбира се, Тръмп не е извънсистемен играч. Не трябва да имаме илюзии по този въпрос. Но целият му образ, защото той беше представен като такъв на публиката, говореше точно обратното. Това е един от решаващите козове за неговия успех. Целият американски елит дълбоко е опротивял на огромни части от американското общество. Всяка част от обществото има собствено основание – едни са проблемите при негърското население в страната, други са при латиносите. Фундаментални са проблемите и пред средната бяла класа, която се чувства най-голямата жертва на глобализацията. Така че всичко това дава в една особена комбинация резултата, който виждаме.

Не знам дали се осъзнава в Америка, но елитите, които стояха зад Хилъри Клинтън, мислеха да решат системните проблеми на Америка, по-скоро системните проблеми на глобалната финансова олигархия, през военни конфликти, които можеха да доведат страната, а и света, до катастрофа в буквалния смисъл на думата. Така че това също трябва да се има предвид, когато се коментира този избор. Тя се явява част от статуквото, и то от омерзителното статукво в САЩ. Тя представлява точно тези в американския естаблишмънт, които до този момент определяха правилата на играта. Всъщност беше наивно да се мисли, че Обама ще изпълни обещанията, които беше дал. Но много хора в Щатите гласуваха за него с мисълта, че ще направи това, което в момента Тръмп обещава. Проблемът на Обама е, че той беше представител на тези кръгове, които всъщност създадоха проблемите. Той беше част от проблема, а не част от неговото разрешаване. Дали Тръмп ще ги реши е съвършено друг въпрос, но че ще има много сериозна промяна в американската вътрешна, а и външна политика, е повече от очевидно.

Тръмп даде заявки, че може да стопли отношенията с Русия. Възможно ли е това да се случи? Оставаме с впечатлението, че руският президент гледа изпод вежди бизнесмена, макар Тръмп да се бие в гърдите колко го харесва Путин.

Путин гледа на Тръмп с известно подозрение. Би било добре отношенията да се стоплят, тъй като Америка се пренапрегна в геополитически, във военен план. Влизането й в конфликт с Русия, потенциално и с Китай, води до ускоряване на системната криза на световния хегемон. За умните хора, за тези, които си дават сметка за нещата, е ясно, че времето на САЩ като световна империя премина. Проблемът в момента е как слизането от тази позиция да не стане за сметка на съществуването на страната и на световната система за сигурност. Има два начина това да се случи – със срутване и с разумен демонтаж и разформиране на всякаква друга управляема система.

Как си обяснявате това, че голяма част от американците гласуваха за Тръмп, макар че той беше представен като сексист и ксенофоб? Това не означава ли, че тази толерантност, това либерално мислене, с което се слави Америка, е изтърбушено, напълно изпразнено от съдържание?

Очевидно е! Негърските вълнения при всяко убийство на негър от американски полицай ясно показват, че страната е поставена върху вулкан от взаимна расова и социална ненавист. От една страна, от стотици години говорим за проблеми с негърското малцинство в САЩ, свързани с неговата интеграция. Ако трябва да бъдем съвършено честни, за това е виновно то самото, тъй като не полага кой знае какви усилия. Но от друга страна е ясно, че цялата социална система не им дава и шанс за интеграция. Общо взето към тях се отнасят така, както у нас се отнасят към циганското малцинство. Не знам дали знаете, но над 40% от децата на американците получават безплатна храна в училище. Директно Ви го казвам – това е купонна система. Това показва жестоки социални проблеми. Проблеми на социална сегрегация, проблеми на социална деквалификация и т.н. А всичко това се покрива с приказки за толерантност. Всъщност мултикултурализмът, псевдолибералната толерантност прикриват липсата на такава и заменянето ѝ само с приказки.

Можем ли да очакваме в САЩ да назреят вътрешни конфликти заради това социално разцепление?

О, да. Изключително уважаваният от мен американски социолог Имануел Уолърстийн говори за жестока системна криза на американското общество някъде в хоризонта 2025-2030 г. Мисля, че това не е далеч от истината.

Как очаквате да се развие ситуацията по отношение на конфликта в Близкия изток? 

Не мога да прогнозирам, но трябва да се отиде към някакъв тип договаряне с основните геополитически играчи в региона. На първо място са Русия и Израел. Разбира се, трябва да се отчетат и интересите на големите местни сили. Цялата стратегия на управляемия хаос, която беше наложена от САЩ в Близкия изток, произведе унищожаването на националната държава в региона, влизането на региона в жестока вътрешна война, контролирано изнасяне на мигранти по посока на геополитическия уж съюзник, но и конкурент Европа. Всичко това в крайна сметка показва, че стратезите на управляемия хаос са изпуснали процесите. Това е една стратегия, която беше заложена още около 2001-2002 г. и в момента дава своите негативни резултати. Очевидно е, че трябва да се промени подходът.