Американският президент Доналд Тръмп посети Франция по покана на своя колега, френският президент Еманюел Макрон. Поводът – да вземе участие в тържествата по случай националния празник на Франция 14 юли. Събитията от последните няколко дни накараха много анализатори да пишат, че между двамата президенти се заражда добро приятелство или казано по друг начин близки и дружествени отношения. Още съвсем малко, пише National Interest, и Макрон ще се превърне в най-близкия приятел на Тръмп в чужбина. Макрон съвсем свободно говори английски и не се притеснява да го практикува публично, както правят често френските политици, за да подчертават упорито и почти „насилствено” присъствието на френския език на световната политическа сцена. Естествено, това е напразно, тъй като един език се налага чрез авторитета и значението на държавата, в която се говори, а не с обикновен политически инат.

А освен това, не е най-важно на какъв език разговарят Макрон и Тръмп, и дали на френския език му се дава необходимото значение, маниакално необходимо за самочувствието на французите. Важно е нещо съвсем друго – дали Макрон ще съумее да изведе Франция отново на първия ред в правенето на международните дела или ще продължи затихването на френската държава,  което беше мащабно затвъдено от най-слабия френски президент на всички времена Франсоа Оланд.

Макрон се представя се центрист и показва сериозни, дори класически либерални възгледи. Сближаването му с Тръмп на този етап изглежда по-скоро ситуационно, отколкото дълбоко. В хода на президентската си кампания Макрон се придъжаше предимно към доброто значение на глобализма и миграцията, което е тъкмо обратното на това, което „проповядваше” Тръмп.

Но Макрон е икономист, има опит в работата с финанси, както и в корпоративния бизнес, което в голяма степен го прави най-близкия съюзник на Тръмп в Европа, особено в областта на финансовите теми и разговори. Във всички случаи Тръмп и Макрон са по-близки в дейностите, с които са се занимавали преди да заемат върховните политически постове, отколкото Тръмп и Меркел, или Тръмп и който и да е представител на Брюксел и ЕС. Вероятно двамата президенти, американският и френският, взаимно и интуитивно усещат това.

Има и още нещо, което силно ги сближава: и двамата спечелиха изборите неочаквано, изненадващо и се позиционираха като „различни” президенти. Макар за Макрон да се носеха дефинициите, че той е поредният нов президент на статуквото. Възможно е Макрон да изненада Европа с някоя смела крачка. А е възможно и да довърши Франция. Необходимо е да мине още малко време, за да покаже по-ясно своя темперамент, политически ум и зависимости.

Отначало изглеждаше, че Макрон е потънал до ушите в американската демократическа глобално-либерална политкоректност и че ще „отстоява” на живот и смърт катастрофалната идея мигрантите да продължават да се „настаняват” във Франция и Европа, но напоследък изглежда все по-неясно точно какво „мисли” Макрон, а още по-неясно започва да става какво ще „прави”.

Има обаче един проблем. Съществен. Макрон е прекалено млад и неопитен. И не се знае доколко е подготвен за непредсказуемостта и лицемерието на политическото общуване. Има някакъв опит, но този опит в никакъв случай не е голям. В този смисъл Тръмп е много „по-хитър” от него. Както се видя от сделките на американския президент с Полша и Саудитска Арабия, и от безцеремонното му отношение към Брюксел. Всъщност, за Тръмп Брюксел не съществува. Съществува Германия, която трябва да бъде озаптена (както са го инструктирали стратезите), и Франция, която яко потъва, заради което временно е по-симпатична на САЩ. 

Но това, което най-много сближава Тръмп с Макрон, е, че Макрон изобщо не съществуваше в европейското публично пространство на омраза, когато Тръмп спечели изборите. Макрон не е определял Тръмп като несъстоятелна кандидатура и не е изразявал подчертана насмешка срещу него. Макрон не е подкрепял недвусмислено Хилъри Клинтън. Това е най-важното за Тръмп в момента. Тъй като враговете около него са огромно количество. За съжаление омразата срещу Тръмп в Америка е на път да се стовари и върху Макрон. Американските медии започнаха да сипят обиди и да нанасят убождащи удари върху френския президент. Огромната му вина е, че просто е дружелюбен с Тръмп и по този начин го легитимира.

Оказва се, че войната в Америка е толкова зловеща, планетарна, умопомрачителна, че като огън застига всичко по света, до което Тръмп се докосва. Оказва се, също така, че медийните мрежи, конструирани от САЩ в Европа, са по-могъщи отколкото САЩ изобщи са знаели. В момента тези мрежи са настроени за война срещу Тръмп и ситуацията показва, че те са извън контрола на президентската власт в САЩ. Постепенно стратегическият инструмент за влияние по света е започнал да се ползва от частни лица за частни цели. Тръмп се е изправил срещу машина, която работи от десетилетия, механизмът е съвършено смазан. Тъй като враждебността го натоварва, Тръмп иска да направи нещо, за да я потисне. На път е да сгреши, опитвайки се да води същата игра, която машината публично изисква. Но проблемът не е идеологически, проблемът е финансов. Битката е за пари. Задкулисието, което десетки години източваше държавния апарат на САЩ, а чрез него и протекторатите по света, не желае Тръмп да се намести на неговото място. При това Тръмп непрекъснато и категорично подчертава, че на софрата няма място за други... Удобството при всички предишни политици на САЩ беше, че те ползваха минимални комисиони на фона на мегасделките, които уреждаха за други. А Тръмп е самият човек на мегасделките. Има разлика, нали?