Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, ислямският свят пали американски знамена. Такъв е фонът за Рождество Христово в края на 2017-а. С този жест Тръмп отново раздра като светкавица международния политически климат, сега очакваме да видим и каква е била далечната му цел: може би завръщането на САЩ като модератор в Близкия изток. Американският президент, когото медиите често обвиняват в политическа некомпетентност, всъщност е доста енергичен и решителен по природа. Той има много силни врагове, а разполага с много малко време, затова предприема практични действия, прави шокови блъфове и поставя началото на многоходови комбинации.

Дали Тръмп ще спечели, не е ясно. По-скоро войната е непредсказуема. Тръмп се опитва да откърти от властовата хранилка един мафиотоподобен корпоративен октопод, вкопчил се непоклатимо и развил метастази по целия свят. Политическите представители на октопода се редуваха на американския връх през последните трийсетина години и узаконяваха придвижването на средства в една и съща посока. Тръмп внезапно затвори кранчето и подреди свои изпълнители, посредници, получатели, производители и пр.

Просто гърлото на пирамидата на богатеещите през контрактите на властта в Америка все повече се стесняваше до една шайка, която недопускаше в кръга си нови корпорации и лица. Накрая недоволството отвън спука балона на самозабравилите се. Само че срастването на корпоративното хищничество с институционалната власт в САЩ е придобило застрашителни размери. Такива, че дори ЦРУ започна да действа срещу новоизбрания американски президент. И всички медии водят публична война с него. Фактът, че Тръмп няма да им „раздава” от пая, отключи ужасяваща кампания срещу него. Тръмп е първият президент, който е бизнесмен, а не човек, служещ за политическа трансмисия към правещите пари. Това е проблем за досегашните обръчи около хранилката, която Държавният департамент поддържа в САЩ и в разни части на света. Вътрешната война в Америка, която в действителност е за глобалните ресурси на планетата (е, и за американския бюджет!), се проектира в целия свят. Битката между старата проекция на американската власт в Европа (Сорос) и „новодошлите от името на Тръмп” е потресителна. Бодливата тел, с която беше ограден привилегированият кръг на досегашните корпоративни лапачи, беше срязана. И от там потече смъртоносна отрова. Никога в най-новата история на света през последните 60 години европейските медии не са си позволявали да обиждат толкова грубо който и да е американски президент, както това се случва днес в атаките срещу Тръмп. Той е наричан недодялан и невеж. Защо се стигна до тук? Защото възможностите на Държавният департамент на САЩ да разпределя ресурс към частните корпорации нараснаха неимоверно много през последните години, особено с войните в Близкия изток, с инструментализирането на тероризма, с разширяването на американското военно присъствие по света и с изфабрикуваната заплаха от Русия. Преди половин век имахме една обикновена богата Америка, сега имаме Америка, контролираща голяма част от света. Поради тази причина и вътрешната битка в САЩ навлезе в ураганен формат. Става дума за пари, придобивани чрез изсмукване на ресурсите на света, чрез извличане на голяма част от световното богатство. Когато в една империя обаче започне открито борбата за власт, империята започва да се разпада. Деликатното американско потисничество е на път да приключи, и то заради неразбиране между основните играчи вътре в империята – кой има право да взема и кой не. Всъщност така са загинали всички империи.