Външната политика на САЩ през 21-ви век не е нищо повече от демонстрация на солидна военна сила. Отминаха дните, когато военната мощ се използваше, за да „пресъздаде света по американски образ и подобие“. В епохата след края на Студената война, американските военни интервенции се провеждат без цялостна стратегическа визия. Идеологическото им обосноваване губи сила и убедителност, дори сред традиционните съюзници на Съединените щати. Не е учудващо, че военните интервенции, които винаги са незаконни и неоснователни, в крайна сметка завършват опустошително. На свой ред, това заражда нови и все по-ожесточени терористични организации, непоколебими в желанието си да разпространяват своите възгледи за социален и политически порядък.
В интервю за Truthout , Ноам Чомски анализира динамиката и последиците от американската външна политика през 21-ви век, която установява разрухата като форма на световен ред. Чомски разсъждава и върху ролята на Русия в Сирия, възхода на „Ислямска държава“ и нейната привлекателност за много млади мюсюлмани в Европа. Той представя една мрачна перспектива за бъдещето на американската външна политика .
Американските военни интервенции през 21-ви век (например тези в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия) са доказано катастрофални. Въпреки това, военният елит все още има нужда от доизясняване на условията, при които се предприемат тези интервенции. Как си обяснявате това?
Като част от старото клише: Когато разполагаш само с чук, всичко ти изглежда като гвоздей. Предимството на САЩ е във военната сила. Когато една форма на интервенция се провали, доктрината се преработва, а в практиката се въвеждат нови технологии. Един добър преглед на този процес, който тече от Втората световна война насам, можем да открием в книгата на Андрю Кокбърн „Kill Chain“. Разбира се, съществуват алтернативни подходи, като например укрепване на демокрацията (на практика, а не само на думи). Но това би имало последствия, които не са в интерес на Съединените щати. Ето защо, когато САЩ подкрепя „демокрацията“, това е демокрация обърната с главата надолу, в която традиционните елити остават на власт.
Някои твърдят, че войните които води Обама са доста различни от тези на предшественика му Джордж Буш, както по стил, така и в същността си. Има ли някакво основание за подобно твърдение?
Буш разчиташе на военно насилие, основано на всяването на ужас и последващото го страхопочитание. Това се оказа пагубно и донесе сериозни поражения за САЩ. Обама разчита на различни тактики. На първо място това е нападението с безпилотни самолети, което поставя нови рекорди в международния тероризъм. И разбира се, операциите на специалните части, които вече покриват по-голямата част от земното кълбо. Ник Търс, водещ изследовател по темата, наскоро съобщи, че през 2015 г. елитните части на американската армия са разположени в 147 държави по света, което разбива всички рекорди.
Дестабилизацията и това, което аз наричам „създаване на черни дупки“ е основната цел на Империята на хаоса, както в Близкия Изток, така и на други места. Но също толкова ясно е, че САЩ плават в бурно море, без никакво чувство за ориентация. Всъщност, те са доста невежи, по отношение на това, какво да правят след като са изпълнили задачата да унищожат целта си. До каква степен това се дължи на залезът на САЩ като глобален хегемон?
Хаосът и дестабилизацията са налице, но не смятам че това е целта. По-скоро е резултат от това, че онзи който държи чука в ръцете си (това е основният инструмент) не е разбрал, че удря по деликатни места (както е в Ирак, Либия, Афганистан). Що се отнася до продължаващата загуба на хегемониална сила от страна на САЩ, това е факт от 1945 г. насам, с известни пикове и падове. А последствията са видими на световната сцена. Вземете за пример съдбата на Едуард Сноудън. Четирите държави от Латинска Америка, които му предложиха убежище вече не се страхуват от бича на Вашингтон. Но никоя от европейските сили не е готова да се изправи срещу гнева на САЩ. Това е следствие от значителния спад на влиянието на Съединените щати в западното полукълбо. Въпреки това, аз се съмнявам, че хаосът в Близкия Изток се дължи на този фактор. Едно от последствията от американската инвазия в Ирак е разпалването на сектантски конфликти, които разрушиха Ирак, а сега разпокъсват региона на парчета. Бомбардировките над Либия, които Европа започна, доведоха до катастрофа, която се разрасна с разпространението на оръжие и джихад. Ефектът от външната агресия има и други измерения. Но съществуват и твърде много вътрешни обстоятелства и факти, които допринасят за този резултат. Патрик Кокбърн, кореспондент в Близкия Изток, е съвсем прав в наблюденията си, че разпространението на уахабизма в сунитския ислям е една от най-опасните тенденции на съвременната епоха. Към момента най-тежките проблеми изглеждат абсолютно неразрешими. Например в Сирия, където дори и крехката надежда за излизане от ситуацията се възлага на някаква договореност, към която се върви с плахи стъпки.
Русия също сее разруха в Сирия. Какво цели и представлява ли заплаха за американските интереси на САЩ в региона?
Очевидно руската стратегия е да поддържа режима на Асад и в действителност тя сее разруха, като се цели предимно в джихадистите, подкрепяни от Турция, Саудитска Арабия, Катар, респективно и от САЩ. В статия на Washington Post бе изразено предположението, че високотехнологичните оръжия, предоставени от ЦРУ (включително и противотанковите ракети TOW) са променили баланса на силите срещу Асад и са фактор за руската намеса.
Колкото до интересите на Съединените щати – трябва да бъдем много предпазливи. Интересите на властта и тези на американския народ са две коренно различни неща. Официалното намерение на САЩ е да премахне Асад, а подкрепата му от страна на Русия е естествена заплаха за това. Подобна конфронтация е разрушителна, ако не и катастрофална за Сирия. Тя може да доведе до далеч по-тежки последствия отвъд този конфликт.
Вярно ли е твърдението, че чудовището „Ислямска държава“ е творение на Съединените щати?
Едно интервю на известния анализатор Греъм Фулър бе озаглавено: „Бивш служител на ЦРУ заяви, че американската политика помогна за създаването на „Ислямска държава“. Смятам, че Фулър е съвсем прав, като казва че Съединените щати са един от ключовите фактори за създаването на тази организация. Те не са планирали формирането й, но техните деструктивни интервенции в Близкия изток и войната в Ирак са основата, върху която се зароди „Ислямска държава“. Спомняте си, че началото на ИД беше съпротивата срещу намесата в Ирак. По онова време противопоставянето срещу тази окупация бе поддържано и от много нерадикално настроени сунити. Смятам, че днес „Ислямска държава“ е подкрепяна от много сунити, които се чувстват изолирани от шиитското правителство в Багдад. Установяването на шиитска доминация е пряка последица от нахлуването на САЩ, победа за Иран и елемент от забележителното американско поражение в Ирак. В отговор на вашия въпрос, бих казал че американската агресия е фактор във възхода на „Ислямска държава“, но конспиративните теории, според които Съединените щати са планирали раждането на това необикновено чудовище нямат основание.
Как си обяснявате очарованието на такава напълно варварска организация като „Ислямска държава“ за много млади мюсюлмани, живеещи в Европа?
Едно проучване, направено от Скот Атран прави доста добър анализ на това явление. Привлечени са предимно млади хора, които живеят в условията на репресии и унижения. Пред тях няма много възможности, но все пак има малка надежда. Те търсят някаква цел в живота, чрез която да постигнат собствената си реализация и да затвърдят достойнството си. В случая, това става чрез създаване на утопичната ислямска държава, която възстава срещу вековното подчинение на западните имперски сили. Откровено сектантския характер на регионалните конфликти също има своето значение – не става дума просто за „защитаване на Исляма“, а за отбраняването му от шиитските отстъпници. Това е много грозна и опасна гледка.
Администрацията на Обама не показа воля за преоценка на отношенията с авторитарни и фундаменталистки режими като този в Египет. Дали насърчаването на демокрацията не е фалшивата страна на американската външна политика?
Историята показва съвсем ясно, че насърчаването на демокрацията съвсем не е елемент от политиката. Доста често тя дори се счита за заплаха. Един очевиден пример за това са резултатите от проучването на водещата социологическа агенция Gallup, които показват, че САЩ са разглеждани като най-голямата заплаха за световния мир. Пакистан е на второ място, но е доста далеч от лидера в класацията (тук вероятно са повлияли резултатите от гласуването в Индия). Запитване, проведено в Египет в навечерието на Арабската пролет показва значителна подкрепа за иранското ядрено оръжие, което е форма на контрабаланс на израелската и американската мощ.
Общественото мнение често накланя везните в полза на социални реформи, които биха навредили на базираните в САЩ мултинационални компании. Това са политики, които американското правителство не иска да види в действие, но автентичната, истинската демокрация би трябвало да дава гласност на общественото мнение. Ето по такива причини демокрацията е заплаха у нас.
Очаквате ли някакви големи промени в американската външна политика в близко бъдеще, както от страна на републиканците, така и на демократите?
Не, от демократите не очаквам нищо ново. При републиканците може би ситуацията е една идея по-ясна. Партията излезе извън спектъра на парламентарната политика. Ако вземем на сериозно изказванията на сегашните кандидати, то светът е изправен пред сериозни проблеми. Вземете за пример ядрената сделка с Иран. Не само че единодушно са против нея, но се надпреварват в това кой първи ще бомбардира страната. Това е един много странен момент в американската история. При наличието на такава огромна деструктивна сила, това е повод за сериозно безпокойство.
Източник: The Truth Out
Превод: Антоанета Киселинчева