Започвам този коментар с напътствието на един чуждестранен експерт в областта на разузнаването, който, обучавайки бъдещите разузнавачи, често им казвал следното: „Колеги, всичко, което знаете, виждате, и можете да си представите, съществува. Но по-важното е, че и всичко, което не знаете, не виждате и което не можете да си представите, също съществува.“ Като цяло обществото не може да се ориентира в действията на службите отвътре. Това е материя, която остава закрита само за експерти. Tази паралелна власт, която е практически базовата власт, защото се занимава с националната сигурност на държавата, често се оказва контролиращият фактор, а не контролираният.

Още през 1947 г., веднага след Втората световна война, САЩ поставят основите на една обединена и проектно-инструментализирана Европа. През плана „Маршал“ и реалната американска помощ за държавите от Западна Европа САЩ се стремят да решат своите интереси в противопоставянето срещу съветската комунистическа империя. Подкрепата за Европа не е просто акт на хуманизъм и благотворителност, а този план е същностен въпрос от областта на националната сигурност на САЩ. Така Западна Европа се превръща в благоденстващ регион, шокиращо различен от Източна Европа, която е окупирана от Съветския съюз и се управлява от марионетни правителства.

След падането на комунистическия режим и свиването на съветската империя до далеч по-малко заплашителната олигархична Русия, стратегията на САЩ за противопоставяне не се променя. Променят се тактиките за изтласкване на руския враг.

По времето на Студената война САЩ изразяваха възмущение от комунизма, но предвид военната, човешка и териториална мощ на СССР се въздържаха от резки движения и грубости, и ползваха като основна тактика демонстрацията на материално-културно превъзходство и благоденствие на западното общество. Днес обаче нереалистичната глобална хегемония на неолибералния ред постепенно култивира всепозволеност. Намираме се в постдемократична епоха. Когато не само медийната пропаганда е прозрачна, но и активните мероприятия на службите започнаха да стават по-видими, непрецизни, с грубо съшити елементи. Прилагат се всякакви хибридни тактики – основно верижни активни мероприятия по демонизация на руската държава, постигане на изолация чрез налагането на санкции и публично заклеймяване. „Ако се наложи отговорът на Русия ще бъде асиметричен, бърз и твърд“, каза Путин тези дни пред Федералното събрание, като подчерта, че Западът не бива да минава червената линия. Само че Западът в лицето основно на САЩ не минава червената линия, а се движи по ръба на червената линия и решава своите задачи. Политиката е прикритие за икономическо обогатяване и търговски изгоди, а инструментите стават все по-шокиращи.

Изненадващо в Чехия се разигра спектакъл с драматични разкрития по взрива от 2014 г. в склад за оръжие и боеприпаси, които били предназначени за Украйна. Бяха набедени несполучливите отровители на Скрипал, агентите с паспортни имена Петров и Боширов. А Европа отново заговори за ултрамобилна клетка на ГРУ (руското военно разузнаване), която е натоварена със задачата да лови и неутрализира враговете на Москва в европейските държави.

Внезапната реанимация на този случай от 2014 г. доведе до решаване на конкретни задачи. Една от тях е изхвърлянето  на „Росатом“ от търга за изграждане на нов атомен реактор в чешката атомна централа „Дуковани“. Конкуренти са американска компания, френска и южнокорейска. И тъй като подобни сюжети никога не се спретват само с една цел, веднага след това Европейският съюз се зае да осъди „повтарящата се схема на деструктивно поведение от страна на Русия“. Но както винаги без да се представят доказателства. Всичко е в графата „обосновани предположения“ или както чешкият премиер се изразява „основателни съмнения“. Скандалът в Чехия се разпали като продължение на фона на резолюцията на ЕП около случая „Навални“, в която се казва, че страните-членки трябва да преосмислят проекти като „Северен поток-2“. Разпали се и два дни преди визитата на чешкия вицепремиер в Русия за обсъждане на доставки от ваксината „Спутник V”.

Конструкторите на активни мероприятия все повече разглеждат обществената аудитория като хора, напълно неспособни за политически анализ. Технологията е опростена до нагнетяване на ярки отрицателни емоции, освободени от фактологична реалност. Интелигентността, която е основен враг на пропагандата, е индивидуално качество. А психологията на тълпите казва, че обществените групи не се задвижват от съвкупната интелигентност на членовете си, а от емоции и образи.

САЩ така и не искат да приемат, че Русия не може да бъде притискана много силно и за дълго време. Когато е притискана силно, тя се превръща в гневна сила. Ако пък бъде оставена на свободен ход, Русия бързо възвръща имперските си чувства и започва да крои експанзионистични планове. Може ли Русия да нарасне отново до свръхдържава по образеца на Съветския съюз? Със сигурност не, но Русия се стреми да бъде глобално активна държава. А САЩ се чувстват задължени да профилактират амбициите й и да натискат НАТО по руските граници. САЩ се опитват да предотвратят икономическата и инвестиционна експанзия на Русия в Европа с всички възможни непазарни средства, включително и с активни мероприятия. И не просто заради втечнен газ, тръбопроводи, атомни централи и пр. А заради неизбежното бъдещо икономическо взаимодействие между Европа и Русия, между Европа и Азия, което ще произведе нарастващ регионален блок. САЩ се стремят да унищожат тази неизбежност, която от гледна точка на националната им сигурност, се разглежда като заплаха за американската доминация. Източна Европа е важна политическа платформа, от която се очакват разбиращи стратегията на САЩ правителства, и която трябва да произвежда събития, действия и елементи в контекста на американските задачи срещу Русия и Китай. Слави Трифонов и Мая Манолова не са предвидени.

Точно преди месец Лавров заяви следното: „С Европейския съюз нямаме отношения. Цялата инфраструктура на тези отношения беше унищожена в едностранен порядък от страна на Брюксел.“. Явно мероприятията дават известен резултат. Въпросът е докога и на каква цена. Например спящи клетки на радикалния ислям, удачно формирани през мигрантската вълна в Европа, които винаги могат да бъдат активирани в необходимия момент, добра цена ли са?!  

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"