А-specto публикува речта на словенския философ Славой Жижек, в която той коментира Движението за демократизация на Европа DiEM 25, създадено от Янис Варуфакис на 9 февруари в Берлин и обяснява защо го подкрепя.

Защо подкрепям движението DiEM 25? Защото мисля, че това е правилната стъпка в правилната посока точно в този момент. Говоря за ситуацията в Европа след историческото поражение на правителството на СИРИЗА в Гърция, макар че то все още е на власт. По никакъв начин не ги обвинявам. Ситуацията беше безнадеждна и без никаква перспектива още от самото начало. Но понякога, дори когато осъзнаваш, че ситуацията е безнадеждна, трябва да я преживееш като опит. Урокът, който получихме в сразяването на СИРИЗА, беше много важен. Пътят за подкопаване на глобалния капитализъм не може да бъде на ниво национални държави. Навсякъде в Европа съществува голямо изкушение. Един вид неокейнсианско социално-демократично националистическо изкушение. Oткакто живеем в условията на глобален пазар, международните отношения са доминирани от логиката на капитала и единствената надежда е да се върнем към по-силната национална държава с всичко, което тя съдържа. Това означава национализъм, популизъм и установяване на силни независими държави, които могат да налагат собствените си искания, да регулират собствената си финансова политика и така нататък. Тази илюзия обаче трябва да бъде захвърлена. Ето защо мисля, че това, което прави DiEM 25 е нещо тясно свързано с провала на СИРИЗА и може да се приеме като втора стъпка. Урокът след провала на СИРИЗА беше: не можем да се справим сами, в една еднодръвка. Ако врагът е неолибералната Европа, нашето противодействие също трябва да бъде паневропейски акт. Това е първото нещо, заради което напълно подкрепям движението DiEM 25. Второто е популярното радикално ляво изкушение да се чака появявата на голямата революция, да се очаква някакво голямо събитие. Това обикновено означава да не се прави нищо конкретно, а да се правят прогнози и да се пишат дебели книги. Не съм съгласен с това. Смятам, че единствената ни надежда днес е да се ангажираме с много специфични конкретни действия. Но трябва да можем да подберем много добре тези конкретни действия. И мисля, че изборът на това движение е отличен. Искането е да се демократизират икономическите политики на Европейския съюз и те да бъдат отговорни към волята на народа.

Защо този избор ми допада? Много често в определена сфера всичко изглежда възможно, т.е. свободен си да правиш каквото искаш. Но ако погледнете по-внимателно, за да съществува системата, някои специфични особености функционират като изключение от правилото. Т.е. ние живеем в демокрация, но демокрацията, в която живеем, изисква определени възможности за икономически решения да бъдат изхвърлени от самата нея, тя не ги позволява.

Инициативата DiEM 25 ми изглежда като нещо, което можем да видим в добрите стари фантастични параноични филми, които функционират така: някой влиза в стаята и всичко изглежда нормално, тогава някой прави нещо, което не е взето под внимание от системата. Има серии бутони, ти натискаш грешния бутон и всичко се срива. Стените започват да се разпадат и така нататък. Това е акт, в който искаш нещо относително скромно. Никой не може да ти се противопостави. Но ако следваш до край това искане, всичко ще започне да се разпада наоколо и ще отвори вратата към пренареждане на социалните отношения. В различните общества тези черти са различни. Дори на пръв поглед скромната идея на Барак Обама за универсално здравеопазване в САЩ му струваше почти контрареволюция. В Европа това е нещото, за което трябва да настояваме точно сега. И се нуждаем от желязна воля, за да доведем това изискване за демокрация до край. Без големи революционерски разговори и в очакване да дойде някакво голямо събитие. Ако останем верни на това изискване днес, нещата ще започнат да се случват.