След парламентарните избори в Русия, които доведоха до победа на „Единна Русия“, и след нееднократните провали на най-видния европейски противник на Путин – канцлера Ангела Меркел (сега и на регионалните избори в Берлин), даже не исках да пиша нищо. Подкрепата на политиката на Путин в Русия е такава, каквато не беше преди пет години: тя е всестранна. И обратно, подкрепата за противниците на политиката на Ангела Меркел , лидерката на Германия и ЕС, е толкова силна, че, вероятно, не би могла да бъде по-голяма. На всички е ясно, че за да има равновесие в света, за да има свят без войни, каквито се водиха в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия и без подкрепата за джихадистите, както и да ги наричат в САЩ и ЕС, беше необходимо да се създаде крепост на разума, каквато обективно е Русия и нейните съюзници. Не искам да предизвиквам негативна реакция в разочарованите привърженици на отиващия си свят на евроатлантическите ценности и бих предпочел да си замълча, ако не бяха почнали да се появяват едни тъпи коментари от Михаил Романцов,
Либор Дворжак, Ефим Фиштейн и други. „Руде право“ (органът на чехословашката комунистическа партия по времето на комунизма – бел. преводача) дори не може да ги стигне. Няма да се спирам на всичките, ще се огранича с т.нар. политолог Михаил Романцов (преподавател в Карловия университет, потомък на белоемигранти – бел. преводача), който вече години наред получава десетки хиляди за измислиците си, но ако някой ги сравни с това, което наистина се е случило, ще падне голямо чудене защо този човек взема пари. Всичко се разви по съвсем различен начин.
Путин отдавна трябваше да бъде свален, народът да е въстанал срещу него, санкциите да са му видели сметката, а икономическата криза да го е унищожила. Нищо от това не се случи, но телевизиите продължава да канят отново и отново този глупак. И след година пак ще се окаже, че е сбъркал. Причината е ясна. Той не е неутрален наблюдател. Вкарва в разсъжденията си огромна ненавист към Путин, която се разраства толкова по-силно, колкото Путин жъне нови и нови успехи. А ето каква е реалността. Две години след Майдана, с чиято помощ американските и европейски „световни“ политици искаха да унизят и отслабят Русия, Западът се разлага. Меркел беше застигната от съдбата на Камерън, а от политическа гледна точка Оланд е мъртъв. В Европейския съюз са се хванали за гушите, защото всеки има свои жизнени интереси. Започва борба между силните средиземноморски държави, а това са три европейски регионални страни – Италия Франция и Испания, а също и Гърция, където вечно засменият Ципрас тепърва ще вдига кръвното на много хора. Разбира се, тази група е много по-значима от икономическа и политическа гледна точка, отколкото Вишеградската четворка, за която освен квотите няма други важни теми. Освен това австрийският канцлер протестира срещу отказа на страните от Вишеград да признаят квотите, а Тереза Мей натри носа на самохвалкото Фицо, който реши да блокира споразумението с Великобритания, ако тя не гарантира защитата на словаците. Мей беше права. Нямащата никакво значение Словакия трябва да се радва, че ще подпише договор с Великобритания, иначе ще се срине. А освен това в Германия започва борба за това Меркел да се подчини и да си тръгне. Каквото и да направи, тя вече е загубила. Ако промени миграционната си политика, това ще означава политическо поражение, а ако не я промени, това ще бъде просто глупаво. Така или иначе, на Меркел ще й се наложи да си тръгне. ЕС ще се превърне в цирк, където всички са скарани и само изчисляват как да разкарат Меркел, ще бъде ли сменен Оланд от Марин льо Пен, ще стане ли Хофер президент на Австрия, ще се обединят ли австрийските християндемократи със Свободните, ще спечели ли Вилдерс в Холандия и т.н. А в същото време Русия, спокойна и силна, сплотена заради санкциите на Запада, заради дискриминационното й отстраняване от Олимпийските игри в Рио, укрепва положението си в Близкия Изток, където върви най-важният геополитически сблъсък за правото да имаш последната дума в световните дела.
Обама, Меркел, Камерън, Оланд искаха да сломят Путин с помощта на Майдана. Все едно нямат средно образование. Нима Наполеон или Хитлер победиха Русия? Какво всъщност очакваха? Меркел, Обама, Камерън и Оланд се държаха като пълни идиоти. Няма как по друг начин да бъдат назовани. Нима Путин можеше да допусне Крим да стане най-голямата военна база на НАТО с американски войски? Нима можеше да остави на произвола на съдбата руското население? Починалият социалдемократически германски канцлер Хелмут Шмит, най-благородният и най-популярният от всички германски канцлери, казваше, че Крим е неделима част от Русия. Същото казват Герхард Шрьодер и Хелмут Кол. Всички десни френски републиканци под ръководството на Саркози казват, че Крим е неделима част от Русия, да не говорим пък за опозиционерката Марин льо Пен. Всички опозиционни политически партии в Италия казват, че Крим е неделима част от Русия, а премиерът Ренци счита приятелството с Русия за чест. Израелският премиер Нетаняху постоянно е в Москва, независимо че Обама му предоставя милиарди долари. Преди пет години, когато Западът се държеше нормално и не създаваше войнствени настроения срещу Русия, Москва и Петербург бяха наводнени от десетки хиляди демонстранти, протестиращи срещу резултатите от изборите, спечелени от „Единна Русия“. Сега всичко е тихо. Романовци измислят невероятни причини за това, започвайки с времето и завършвайки с тезата, че всичко е нагласено. Истинската причина обаче е ясна като бял ден. Русия е обкръжена. НАТО се готви да я нападне или поне балансира по острието на бръснача. Олимпиадата беше последната вероломна крачка по посока на това да бъде несправедливо наказана Русия в сферата, която й е толкова скъпа – спорта. Във WADA заседават само представители на Запада. С американските спортисти, които се тъпчеха с допинг, нищо не се случи, а руските нямаха шанс да се защитят. По политически причини осъдиха Русия на отхвърляне. Днес тя е сплотена така, както никога досега. Всеки, който на изборите беше на страната на Запада, беше възприеман като предател на Родината. В очите на московската и петербургската публика Путин и Медведев нямат нужда да получават точки. Но всеки руснак, с изключение на няколко аномалии, знае, че Русия е световна сила и че не бива да се унижава пред Запада. Ако преди две години Западът не беше решил да унизи и отслаби Русия с помощта на Майдана, тя би била, макар и значима, но все пак, свръхрегионална сила. И разбира се, в Москва и Петербург щеше да има малки, а може би и многохилядни демонстрации, а разните меркеловци, обамовци и клинтъни биха били в екстаз, може би и сексуален. Но ако си глупав, нищо не може да се направи. Днес Русия е свръхдържава номер едно в света – призната, любима, ненавиждана и уважавана. И всичко това, от една страна благодарение на вашия идиотски Майдан, с който искахте да отслабите Русия, а от друга – благодарение на идеалната шахматна реакция на Владимир Путин. Всичко върви прекрасно.
Автор: Иржи Вивадил, „Парламентни листи“, Чехия