Един от архитектите на европейската интеграция смята, че натискът за „повече Европа”, кара хората да отхвърлят тази идея. Лице на някогашната френска дипломация и ключов поддръжник на евроинтеграцията в продължение на повече от 20 години, днес Юбер Ведрин смята, че Европа има нужда от почивка.

Юбер Ведрин е съветник по външна политика на Франсоа Митеран и главен секретар на президентската администрация (1991-1995). По-късно той става външен министър в кабинета на социалиста Лионел Жоспен. През 2007 г. Никола Саркози му предлага отново да заеме поста външен министър.

Ведрин е не просто свидетел, а ключов играч в преговорите за Шенгенското споразумение през 1985 г. и в създаването на Икономическия и паричен съюз през 1991 г. Той бе пряк наблюдател на обединението на Германия през 1990 г., на разпада на СССР през 1991 г., както и на въвеждането на еврото като обща европейска валута през 1999 г. Сега обаче, Ведрин смята, че Европа има нужда от почивка. В редица свои публични изяви напоследък, 68-годишният дипломат многократно повдига въпроса за нарастващия скептицизъм в общественото мнение спрямо ЕС, с който европейските лидери е време да се справят . Нещо, което разгневи много негови бивши колеги и сподвижници.

„Ако искате все повече хора да отхвърлят Европа, продължавайте в същия дух.”

„Днес в повечето европейски държави около 15-20% от избирателите са скептични към ЕС, а други 15-20% са заклети еврофили. Това означава, че онези, които се намират по средата са най-малко 60%. Тях бих нарекъл, алергични – избягват темата за ЕС. Въпреки това, партиите и правителствата непрекъснато повтарят призивите: „Искаме повече Европа”!”

Вероятно едно такова отстъпление от ентусиазма за евроинтеграция, и то от страна на един от нейните архитекти, звучи странно. Разбира се, реакцията на френските политически кръгове не закъсня. Някои бивши колеги на Юбер Ведрин, както и приближени на Франсоа Митеран – като например сегашният председател на комисията по външните работи на Народното събрание и бивш външен министър Елизабет Гигу, бяха особено разгневени от скорошните му изказвания. Но дори и тези, които не са съгласни с Ведрин признават, че той винаги е бил равнодушен към възторжения ентусиазъм за всичко общоевропейско. Когато през 2000 г. германският му колега Йошка Фишер предложи продължаване и задълбочаване на европейската интеграция сред твърдото ядро от държави, Ведрин отрече напълно тази идея. „В продължение на векове европейците са страдали от безотговорните обещания на някои лидери, които са им донесли жестоки разочарования” , казва Ведрин. Той определя себе си като „реалист” и смята, че държавите трябва да преследват своите интереси, а дипломацията е изкуство на компромиса. Ведрин не симпатизира особено на „борците за човешки права”, както той самият ги определя – такива като основателя на организацията Лекари без граници Бернар Кушнер, който в крайна сметка зае поста външен министър по времето на Никола Саркози. Той не харесва и идеологическия кръстоносен поход, който Западът е предприел след разпада на Съветския съюз. Ведрин заявява: „Това, че западният модел и западните ценности са желани и харесвани от всички по света, просто не е вярно”.

В своята книга „Предизвикателство към света” (Le Monde Au Défi ), която излезе по-рано тази година, той отрича съществуването на т.нар. „международна общност”. Според него нито идеалите от следвоенния период, нито постсъветските илюзии, нито световният пазар могат да превъзхождат националните интереси . Ведрин твърди, че днес единствената област, в която биха могли да съществуват общи интереси са проблемите на околната среда. Срещите за глобалното затопляне и запазването на биоразнообразието са единствената възможност за преодоляване на националните граници, смята той.

Бившият първи дипломат на Франция определя възторжения подход на интеграционистите като „опит да извиват ръцете на правителствата, обвинявайки ги в „национален егоизъм”. Всъщност става дума за „легитимни национални интереси”.

Единственият човек в Европа, който разбира този проблем, смята Юбер Ведрин, е сегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Френският дипломат разказва, че веднъж Юнкер споделил с него история за една от срещите на върха на ЕС, на която е бил обсъждан план за икономисване на питейната вода. Евробюрократите се хванали на работа и без да чакат плана, въвели регулация за формата на душовете в целия ЕС. Това усърдие във въвеждането на регулации е нещото, което поддръжниците на Brexit във Великобритания очертават като знак за провала на ЕС.

И други европейски лидери изглежда са прогледнали рискът от прекомерна власт на Европейския съюз. На срещата на Европейската народна партия тази седмица президентът на Европейския съвет Доналд Туск каза, че настоятелните призиви за „повече Европа” подхранват популизма. „Обсебени от идеята за мигновена и всеобхватна интеграция, ние пропуснахме да забележим, че обикновените хора, гражданите на ЕС, не споделят нашия евро-ентусиазъм” , заяви Туск.

Според Ведрин, европейските правителства трябва официално да призоват за „пауза” по отношение на по-нататъшната интеграция. И още, че ако британските гласоподаватели решат да напуснат съюза на 23 юни, едва ли ще има някаква полза от френско-германската съвместна европейска инициатива. „Франция трябва да проведе икономически реформи, по модела на Герхард Шрьодер в Германия –  чрез въвеждане на фискална дисциплина и структурни реформи.” Всичко това звучи малко странно от устата на бивш член на правителство, което целенасочено и категорично отказа да се присъедини към „Третия път” на Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Но не по-малко странно е това, че Франсоа Оланд подкрепя същите тези реформи на Шрьодер, които критикуваше, когато бе лидер на социалистическата партия. Ведрин не бе съгласен с курса на вътрешната политика по това време.

По отношение на Великобритания, Ведрин смята, че излизането й би било голяма загуба за Европа и по-скоро подкрепя оставането на една страна, която винаги е гледала прагматично на Европейския съюз, без да следва модела и политиката на Германия и Франция. На въпрос какво би казал на поддръжниците на Brexit, Ведрин отговаря: „Че са глупави. Защо Великобритания да излиза от ЕС, след като тя получава само доброто от членството, т.е. не е част нито от еврозоната, нито от Шенген?”

Източник: Politico
Превод: Антоанета Киселинчева