Бившият ирански лидер, известен с подкрепата си за ядрната програма и острите критики срещу Запада, се кандидатира за президент
Експрезидентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад се прицели отново в най-високия политически пост в страната. Въпреки че вече беше анонсирал нежеланието си да участва в надпреварата, в сряда консервативният лидер изненадващо обяви, че ще се състезава в изборите на 19 май.
В политическия живот на средноазиатската страна традиционно се сблъскват две крила – реформисти и принципалисти. Слизането от власт на Ахмадинеджад през 2013 г. отбеляза изборната загуба на приципалистите и победата на реформистите, начело с Хасан Рухани. С това беше сложен край на конфронтационната политика на Ахмадинеджад със САЩ и Израел. Видно бе, че плановете на Рухани и неговия наставник, покойния бивш президент Акбар Рафсанджани, предвиждаха разведряване на отношенията с Вашингтон. В тази светлина станаха възможни сложните преговори по ядрената програма на Техеран, довели до приемането в Съвета за сигурност на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма. В следващите месеци обаче, икономиката навлезе в застой, а САЩ не изпълняваха своята част от сделката. С идването на власт на Доналд Тръмп в Белия дом ирано-американските отношения придобиха откровено враждебен характер. Така Рухани и реформистите започнаха да губят популярност и днес махалото отново смени посоката си към принципалистите и привържениците на конфронтационната политика със Запада.
Ахмадинеджад дойде на власт през 2005 г. след сериозна критика срещу „петролната мафия“, която реформистите са създали чрез усилията си за децентрализиране и либерализиране на икономиката на Иран. Днес ситуацията повтаря хода на събитията отпреди 12 години. След смъртта на неформалния лидер на реформистите Акбар Рафсанджани в началото на 2017 г. хардлайнери като Ахмадинеджад и бившия главен съдия на Иран Мохамед Язди се връщат на политическата сцена.
Въпреки заявката за президентския пост, пред поддръжника на твърда линия спрямо Запада има една съществена пречка. За да бъде допуснат до състезанието Ахмадинеджад трябва да получи одобрението на Съвета на пазителите на конституцията – факт, който той осъзнава много добре. Според анализатори от Stratfor в действителност бившият ирански президент е наясно, че няма да бъде одобрен като кандидат, но въпреки това се впуска, за да демонстрира подкрепата си за своя вицепрезидент и близък съратник в принципалисткото крило Хамид Багхаей. Багхаей има сериозни шансове въпреки задържането му от властите през 2015 г., което бе разтълкувано от избирателите като репресия срещу консервативното крило.
По подобен начин Акбар Рафсанджани се оттегли през 2013 в полза на Хасан Рухани, след като не беше допуснат от Съвета на пазителите. Според експерти с кандидатурата си Ахмадинеджад цели да повтори успешния сценарий на своите опоненти. Доминираният от реформистите конституционен съвет е поставен в патова ситуация. В случай, че пазителите на конституцията дисквалифицират Ахмадинеджад, неговият приближен Хамид Багхаей ще стартира от много добри позиции битката си с Рухани за президентското кресло. Ако отстрани и двамата кандидати, Съветът рискува да пробуди недоволството на консервативните избиратели на принципалисткото крило – основно бедни и жители на малките населени места и селата в Иран.
Пред Иран предстоят драматични избори. Неуспехът на умереното крило да стопли отношенията със Запада и да подобри условията на живот в страната носят след себе си възход на хардлайнерите и привържениците на твърдата позиция на Техеран срещу САЩ и Израел. Изборите на 19 май ще отговорят на въпроса дали във влиятелната регионална сила ще се завърнат на власт „ястребите“.