Както казва Уди Алън: „Живо­тът бива два вида – ужасен и непоносим”. Нещо подобно е животът на Марта, когато едва на 16 години избягва от дома си в Блемон, Лотарингия. Семейството й е бедно, баща й е алкохолик, който работи в пи­воварна, а майка й е простовата домашна прислужница. Но Мар­та? Неудовлетворението е пър­вата крачка към всичко остана­ло. Марта има много планове за себе си, може например да се научи да изработва красиви дре­хи, има известен вкус, нещо ху­дожествено има в нея, усет към красивото. Намира си работа при един шивач в Нанси, крояч­ка на панталони, мечтае да ста­не моделиер, но скоро разбира, че е невъзможно дори да оцелее, камо ли да сбъдне мечтите си. Трудно е да осъзнаеш, че дните ти ще минават в монотонно робуване, а нощите – в залагане на капани за плъхове. И нико­га нищо повече от това. Един безкраен полумрак. С безупреч­ната си интуиция Марта схваща дълбокия фалш на обществото – хората го­ворят за благоприличие и порядъчност, но всъщност имат предвид богатство­то. За да си добре приет в об­ществото, е нужно да притежа­ваш само едно – пари.

Близо до шивачницата има гар­низон. Марта забелязва, че око­ло нея се навъртат мъже, упори­то търсейки нещо, явно доста важно за тях, даже са готови да плащат. Марта още не знае как­во точно е животът, дори не знае дали тя го живее, или той живее нея. В абсолютна безизхо­дица за храна, подслон и бъдеще Марта започва да проститу­ира. Потъва във вулгарен реали­зъм. Но човек се прочува с грани­ците, които е строшил, с ограниченията, които е прех­върлил, понякога дори ритници­те означават движение напред. Марлене Дитрих има едно вели­колепно оправдание за прегреше­нията на красивите жени: „Грозните момичета по-лес­но могат да водят скромен и благочестив живот”. Ско­ро войник се оплаква, че Марта го е заразила със сифилис, и ведна­га я отпращат в Париж, за да се лекува. Блясъкът на Париж засле­пява душата й, но тя няма осо­бени варианти за изход в живо­та. В неведение за себе си продължава да проституира, този път на ул. „Годо дьо Мо­роа”. Да, да, да, много може да се разкаже за провала на един човек, провалът винаги е много по-зре­лищен от успеха. И ако късмета можем да го измолим от Бога, то мъдростта следва да я при­добием сами, вкусвайки от бол­ката хапка по хапка. Лутайки се в порочна бедност, две години по-късно Марта среща богатия индустриалец и търговец на риба Анри Ришар. Той е доста по-възрастен от нея и за нея ня­как е лесно да го привлече, тъй като е красива, женствена и не­наситна. Надарена с дързостта на патологична лъжкиня, Марта умело прикрива миналото си. Да, жените са по-слабият пол, убедена е Марта, но мъжете не­съмнено са най-слабият. С ин­стинкт на хищник Марта мо­ментално разбира, че това е нейният голям шанс да се измък­не от дъното на обществото, и влага в този контакт цялата си артистичност. Тя страда от липса на изтънченост и до­бри маниери, но притежава очарованието на онази страст, която дълбоко пленява мъжете. Марта е сладостната противо­положност на целомъдрието, което тя насмешливо определя като бездарно и скучно, целомъ­дрието, което отпраща мъже­те при такива като нея. В край­на сметка всички са невежи, но в различни области. Както и об­ратното – всеки притежава нещо, в което е много добър. Марта добре знае, че умението за секс не е просто внушителна порция голота, предоставена безпроблемно. За да си добър в секса, е необходимо да имаш чувственост и еротично изя­щество, все неща, доста по-ва­жни от буквалността на красо­тата. Така Марта, която е регистрирана в официалния ре­гистър на проститутките във Франция, се омъжва за човек, който променя съдбата й.

Той полага усилия да я образова и да я въведе във висшето общество. И както симпатично се изразява Оскар Уайлд: „Културата със сигурност не се придобива лесно. Има само два начина, по които може да се постигне. Единият е посредством възпитанието, а другият – посредством покварата”. Културата изисква любопитство, което Марта притежава в изобилие. Освен че е богат, Анри Ришар е още офицер летец, той е влюбен в летенето и с огромен ентусиазъм си купува собствен самолет. Марта е силно привлечена от заниманията му и се превръща в една от първите жени в света, управляващи самолет. През 1913­а претърпява катастрофа със самолета, тежко е ранена и лежи три седмици в кома, след което губи възможността да има деца. Много неповторими личности нямат деца. Може би така Бог подчертава тяхната особена индивидуалност, подсилва следата им. Иначе биха се размили в собственото си продължение. След като се възстановява, Марта отново подновява летенето. Тя наистина е упорита. Само велика майсторка на волята и желанието може да се измъкне от уличната мизерия, буквално издърпвайки сама себе си за косите. Защото не е достатъчно да се добереш до богат мъж, хиляди проститутки общуват с най­-богатите мъже на света, трябва още да успееш да го удивиш и влюбиш, да станеш най-­важното нещо в живота му. През 1916 г. съпругът й, който участва във войната, загива. Марта е толкова съкрушена и така силно намразва германците, че пожелава да отиде на фронта и да воюва, използвайки уменията си на пилот. Отказват да я вземат, тъй като е жена. Но болката на Марта е толкова силна, че тя се заклева да отмъсти на германците, макар че тя самата произхожда от немска фамилия, владее отлично немски и девическото й име е Бетенфелд. Tочно заради немския й произход Марта се оказва в полезрението на френските разузнавателни служби. Тя е привлечена за сътрудник от капитан Ладу, който се занимава с вербовката на жени шпионки, които да се инфилтрират във вражеската страна с легендата на дами от висшето общество. С него я запознава Жан Виолан (с истинско име Йозеф Давришешвили), руски емигрант с грузинско потекло, за когото се предполага, че е полубрат на Сталин и е бил в много близки отношения с него в детството. Той работи за френската авиация, но също и за френските тай­ни служби. Отначало Ладу подозира Марта, че шпионира за германците, и натоварва Виолан да я наблюдава. Двамата обаче завързват любовен романс и Виолан убеждава Ладу, че Марта има качествата да работи за френското разузнаване. Виолан лесно я научава на основните познания в шпионското изкуство. Светът принадлежи на безчувствените. Не е нужно да я обучават как да привлича или използва мъжете. Тя отдавна е виртуоз в играта. Дават й указания само как да предава и получава информация и как да се предпазва. Всичко, разбира се, зависи по-­малко от случайността и повече от нейния талант. Марта е изпратена в испанския курорт Сан Себастиян, където богатите и важни туристи от воюващите държави през Първата световна война си прекарват времето в удоволствия. През този период Испания е център на германското разузнаване, а централата там се занимава и с планирането на различни диверсии. Една вечер в казиното на крайбрежното градче до Марта, която нарочно се държи предизвикателно, се прилепя един германец, който започва да я ухажва. В хода на общуването и закачките германецът я запознава с приятеля си Щефан, който е морски офицер. Марта разиграва легендата, че е отегчена дама с много връзки по високите етажи на властта във Франция, но тук се забавлява безметежно и е изхарчила всичко на рулетка. След като разбира, че Марта се нуждае спешно от пари, Щефан предлага на французойката да изпълни някои дребни поръчки за германците, срещу което ще получи подобаващо заплащане. Марта, добре обучена за мисията си, подчертава, че малко се колебае, но е готова да се съгласи само ако парите са достатъчно. Тогава Щефан й урежда среща с неговия шеф барон Фон Крон. Двамата се запознават в едно ранно утро по крайбрежния булевард на Сан Себастиян. Барон Фон Крон е военноморският аташе на Германия, висок, загадъчен мъж, който върви така самоуверено, сякаш балансира родословното дърво на носа си. Той кани Марта в луксозния си мерцедес и мистериозно я отвежда в неизвестна посока. Връчва й плик с пари и списък с въпроси, свързани с противовъздушната отбрана на Франция, както и симпатично мастило. Марта трябва да изпраща отговорите си на специален адрес в Мадрид. Така френската шпионка е вербувана и за германското разузнаване под кодовото име Агент C­32. Контактът й с Фон Крон е от изключително значение, защото той освен всичко друго е и племенник на едно от емблематичните лица на германския генерален щаб – генерал Лудендорф. Германците изпращат Марта в Париж да се добере до информация за военновъздушната отбрана, но кой знае защо оперативният й шеф Ладу се проваля и писмото със симпатично мастило, което трябва да пристигне от името на Марта на специалния адрес в Мадрид, всъщност изобщо не пристига. Това е особено голям гаф на френското разузнаване. Но 50­годишният Фон Крон недоглежда несполуката, тъй като вече е нарушил всички правила на службите и се е увлякъл непреодолимо по своята млада атрактивна агентка. Тя се опитва да замаже грешката, като все пак му предоставя очакваната информация, която най­-естествено е стара и непълна. Марта прикрива добре своя ум, затъквайки го под маската на фатално сексуално излъчване, така не буди никакво подозрение, а само желания. Германецът наема за любовницата си апартамент в Мадрид, връзката им става толкова интензивна и гореща, че Крон й се доверява напълно. Той води Марта навсякъде със себе си дори когато има тайни срещи, на които се обсъждат секретни операции. Макар че Марта не присъства директно на разговорите, тя успява да подочуе и улови някои детайли, за които своевременно съобщава на французите. Така тя проваля конкретен план на германците за доставка на оръжие на мароканските племена, които кроят въстание срещу френските колонизатори. Не подозирайки за двойната роля на своята любовница, Фон Крон пилее огромни суми за нея и води разгулен начин на живот. В крайна сметка любовта е в състояние да измами дори измамниците. Една от мисиите, които той поставя на Марта, е да отнесе в Аржентина два термоса със селскостопански вредители с цел тамошните агенти да заразят пшеницата, която се изнася за страните от Антантата. Благодарение на Марта френското разузнаване обезврежда вредителите. Провалът на тази германска операция също не светва лампичката на Фон Крон. Сексът е опиум за мъжете, Крон е толкова заблуден от „любовта” на Марта, че отдава провалите на случайността. Марта предоставя на френската държава и нелегалния маршрут, по който испанските контрабандисти внасят във Франция взривни материали, които германските агенти там използват за диверсии, атентати и погроми. Тя умилително започва да се жалва на Фон Крон, че майка й е тежко болна, но се страхува да замине легално за Париж, защото „може би френското разузнаване вече е по следите й”. Тогава умопомраченият от любов германец урежда пътуването й по нелегален маршрут, за който Марта веднага донася на французите. Какво би станало с властта на жените, ако не беше мъжкото влечение по удоволствието?! Не напразно сексът е особена тема в разузнаването. Вербовката чрез секс е най-­несигурната. А да ти набутат агентка в леглото е особено срамен провал, тъй като тази техника е банална и рутинна. Но поради хедонистичната природа на мъжете често сработва. Двойната шпионка Марта прави още много неща в полза на френското разузнаване, проваля операции на германците, разкрива някои ценни германски агенти, които действат на територията на Франция, сполучливо дезинформира германците и пр. Но колелото на съдбата  никога не спира. И най-­високата  му точка е най-­опасната. Постепенно Марта се добира и до  шифъра на сейфа на Фон Крон и  крои планове да открадне документите за германската агентура в Испания. Споделя идеята си  с Ладу, той не одобрява плана й,  тъй като смята, че е твърде рискован, но Марта решава да  действа на своя глава и се проваля. Всеки шпионин има предел на  възможностите, след което  става неефективен и откровено опасен. Марта преценява, че  трябва да се оттегли и сама  дава на Фон Крон да разбере, че  тя е всъщност агент на французите. Шокираният германец не  може да повярва, че е бил истински мамен от любовницата си,  той се кълне, че жената е втората грешка на Бога, и прави опит  да арестува Марта, но тя  действа абсолютно професионално. Френската шпионка се  свързва с германския посланик в  Испания, предоставя му любовните писма на Фон Крон до нея,  както и шифъра на сейфа му. Посланикът докладва в Берлин за  случилото се, скандалът е страхотен и Фон Крон тутакси е  отзован от Испания.  Годината е 1933­та. Марта е  наградена с Ордена на Почетния  легион. Връчва й го бившият  премиер Едуар Ерио, по онова  време неин любовник. Всъщност наградата я получава тя,  но от името на починалия си  съпруг.

След Първата световна война  Марта се омъжва за директора  на парижкия филиал на фонда  „Рокфелер” Томас Кромптън. В  стария си маниер тя находчиво  послъгва, че е получила ордена  заради шпионската си дейност.  Марта вече е доволно богата.  И може да говори и пише за себе  си каквото пожелае, разликата с  предишния й живот е, че другите уважително й вярват. Както легендарно се изказва маркиза  Дюдефан в писмо до Волтер:  „Знаете ли кога действително повярвах, че вие сте  велик философ? Когато забогатяхте! Само безумците и  лъжците могат да говорят,  че човек може да е щастлив  и свободен, живеейки в бедност”. Постепенно Марта се  превръща в национален герой на  Франция. За миналото й на проститутка се говори като за екстравагантно кратко нещастие,  което по-­скоро прави образа й  любопитен и сърцераздирателен.  През 1945 г. Марта Ришар е избрана за член на общинския съвет  на един от окръзите в Париж. И  точно по законите за изкупуване на собственото минало от  бивша фриволна проститутка  Марта се превръща в най-­злостен  враг на аморалитета. Тя повежда  кампания срещу проституцията, отначало само в нейния избирателен район. Идеята бързо добива популярност и на 13 април  1946 г. парламентът на Франция  приема т.нар. Закон на Марта  Ришар за закриването на всички  бордеи с проститутки, както и  за унищожаването на регистъра.  Акцията е силно поддържана от  комунистическата партия, която заклеймява проституцията  като буржоазен упадък. Всъщност много от французите подкрепят идеята за закриването на  бордеите, тъй като възприемат  тези места като средища на предателствата и колаборационизма от времето на войната. По  улиците на Париж много проститутки, които са обслужвали  германците, биват остригани и  заклеймени като „нацистки парцали”, стават тъжна атракция  на освобождението.

След като закрива бордеите,  Марта се посвещава на борбата с детската проституция,  чете лекции по шпионаж и пише  еротични романи. Доживява до  92 години и умира в Париж през  1982 година.