За опитите на „Ислямска Държава” да погълне движението „Талибан” и да се превърне Афганистан в кървав подстъп към бившите съветски републики, а от там и към самата Русия…

В началото на ноември 1994 г. в Ашхабад, столица на Туркменистан, се чества Денят на независимостта. Присъства целият регионален елит. Сред гостите са Али Акбар Рафсанджани, президент на Иран, и Сюлейман Демирел, президент на Турция. Присъства и „несравнимата” Беназир Бхуто, премиер на Пакистан. Освен тържествата се провеждат и редица работни срещи. Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов и Беназир Бхуто обсъждат икономическите връзки между двете страни. Беназир Бхуто предлага да бъде установен постоянен сухопътен стокообмен между Пакистан и Туркменистан през територията на Западен Афганистан. С перспектива през афганистанска територия да се построят газопровод и жп линия. Туркменбаши (както наричат президента на Туркменистан) едва сдържа своята усмивка. В духа на източното гостоприемство той не възразява на своята очарователна събеседничка. И вежливо се съгласява: „Ако през неспокойния Афганистан може да се прекара поне един ТИР със стока, то аз с радост бих приел вашето предложение” . Каква е причината Беназир Бхуто да отправи това предложение на Туркменбаши точно в този момент? Нима тя не знае, че нестабилната обстановка в Афганистан не позволява осъществяването на каквито и да било смислени проекти? Напротив. Беназир Бхуто е напълно в течение на планираната само преди месец секретна операция на пакистанското разузнаване, наречена „Полетът на бурака”. Буракът е същество с тяло на кон и лице на човек с големи черни очи и меки уши. Цветът на тялото му е като на паун, чието оперение е украсено с червени рубини и корали, ушите и раменете му са от чисто бели перли, прикрепени със златни верижки, всяка от които е украсена с блестящи бижута. Пакистанското разузнаване нарича своя секретен план в чест на този митичен кон, който пророкът Мохамед е възседнал, когато е извършил своя знаменит полет от Мека до Йерусалим.

На 11 септември 1994 г. точно в 22:00 часа в кабинета на началника на пакистанското разузнаване влиза Султан Амир, високопоставен ветеран от пакистанските служби. Неговият псевдоним в картотеката е „Имам”. В кабинета са се разположили вече шефът на разузнаването Джавед Ашраф Кази, министърът на вътрешните работи Насирула Бабар и легендарният разузнавач Хамид Гюл. Всички присъстващи се познават отлично и са работили дълго време заедно. Насирула Бабар е родом от град Кохат и е от пущунски произход. Владее много от пущунските диалекти. Дълги години е съветник на пакистанския премиер по афганистанските въпроси. В периода 1974–1975 г. именно той създава тайни и лични отношения с лидерите на афганистанската ислямска опозиция Бурханудин Рабани (който по-късно ще стане президент на Афганистан в периода 1992–1996 г.) и Гулбудин Хекматиар (който пък ще бъде премиер на страната за времето 1993–1994 г.). Хамид Гюл е ръководител на пакистанското разузнаване до 1989 г. Участва в разработване и провеждане на широкомащабни операции на муджахидините в Афганистан и Пакистан. Четиримата пакистански разузнавачи се събират в нощта на 11 срещу 12 септември 1994 г., за да разработят конкретен план за установяване на ефикасен контрол над размирната афганистанска територия. Идеята е чрез разширяване на пакистанските агентурни мрежи сред управляващата класа в Афганистан да се постигне влияние и прокарване на пакистанските интереси. На сутринта Джавед Ашраф Кази докладва на премиера, че е намерено решение. Премиерът одобрява решението и дава зелена светлина за решителни действия. Така преди около двадесет години се ражда „Полетът на бурака”. Днес пакистанският бурак продължава да „лети” над Афганистан, но с променлив успех.

Страната отново  е на ръба на остри вътрешни конфликти и кървави  разправи. Движението „Талибан” за пореден път се възражда, но на афганистанска територия се появява и един много сериозен външен конкурент: „Ислямска държава” (ДАЕШ). Постоянно се правят опити и има много силен външен натиск местните талибани джихадисти да бъдат увлечени по суперджихадизма на халифа Абу Бакр ал-Багдади. В началото на 2015 г. ръководството на ДАЕШ обявява, че има намерение да създаде нова голяма провинция на халифата: „емират Хорасан”. В него трябва да бъдат включени териториите на Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш, както и територии на бившите съветски републики в Средна Азия. Няма как в проекта да не бъдат включени  още ирански и китайски територии. Този оперативен план на ДАЕШ се конфронтира остро с проекта  на движението „Талибан”. В началото на 90-те талибаните се формират от мрежа от медресета в Северен Пакистан под покровителството на Саудитска  Арабия и САЩ. Така днес на територията на Афганистан се сблъскват старият проект на САЩ от  80-те „Талибан” с новия проект, адаптиран за новите  стратегически цели ДАЕШ. Вече са минали много години от времето, когато талибаните са обучавани в  Пакистан от американски инструктори. Тогава плаща „уж” Саудитска Арабия. И проектът с афганистанските муджахидини привлича като магнит целия  джихадистки Интернационал (прииждат младежи  от целия свят). Днес новата икона на ислямисткия  радикален Интернационал е суперджихадизмът на  ДАЕШ. Обявяването на „емират Хорасан” не са празни думи. Паралелно с декларацията ДАЕШ работи  усилено за внедряване на свои групи в Афганистан и  дори постига резултати. През есента на 2015 г. представителите на „Ислямска държава” са се окопали в 25 от общо 34 провинции на Афганистан. Поради което пред талибаните има три пътя.  Първи, бързо да дадат клетва за вярност на ДАЕШ.  Втори, да обявят война на ДАЕШ. И, трети, движението „Талибан” може да се раздроби, като част  от талибаните ще се влеят в ДАЕШ, а останалите ще бъдат елиминирани. Развитието на ситуацията  в Афганистан дава основание да се счита, че ДАЕШ  избира като най-ефективен третия път: да привлече  каквото може, а другите да отстрани.

Последните събития на обновяване вътре в движението „Талибан” дават основание да се счита, че силен външен фактор ги стимулира в полза на ДАЕШ.  Обновяването на афганистанските талибани започва незабавно след няколко публични заявления за  смъртта на техния лидер молла Мохамед Омар. Интересно е, че първи ВВС и Ал Джазира дават информация за този факт на 29 юли 2015 г. На другия ден новината е потвърдена от американски официални лица и от самите талибани. Но в действителност жизненият път на молла Мохамед Омар е приключил още през 2013 г. Само че много дълго време нито един сериозен официален източник не потвърждава информацията, глобалните медии странно и целенасочено мълчат. През лятото на 2015 г. обаче вече  е много „удобно” да се обяви смъртта на молла Мохамед Омар. Този факт за смъртта е важен, защото от него „зависи колаборацията на двата конструкторски проекта” в Афганистан. Докато талибаните публично не признаят кончината на своя лидер, те са длъжни да спазват клетва за вярност към него. Ако е умрял, то тогава ще трябва да бъде избран нов водач. Междувременно още преди официализирането на смъртта на  молла Мохамед Омар талибаните започват активно военно настъпление в Афганистан. То е второто  в историята на движението. Накратко казано, строи се афганистанска ислямска държава, която обаче би влязла в остро противоречие с проекта на ДАЕШ. На 29 юли 2015 г. талибаните  завладяват 80 села в провинция Кундуз, Северен Афганистан. На 30 юли е потвърдена смъртта на молла  Мохамед Омар. На 31 юли талибаните обявяват, че  са избрали нов ръководител – молла Ахтар Мохамад  Мансур. Той е бил губернатор на Кандахар и е заемал  поста министър на гражданската авиация и транспорта. По-късно неговата кариера е прекъсната и  той се оказва в затвор в Пакистан. През 2006 г. молла Ахтар Мансур се завръща в Афганистан. Има основания да се счита, че завръщането му по родните  места е станало по проекта „Полетът на бурака”.  През 2009 г. Ахтар Мансур става ръководител на военното крило на движението „Талибан”. Като конкретно е сочен за бъдещ заместник на молла Мохамед Омар. През лятото на 2015 г. Мансур  официално е избран за лидер на движението „Талибан”. Ахтар Мансур се ползва с реноме на човек, свързан плътно с пакистанското разузнаване, и е едно от лицата за връзка със САЩ. Заседанието на ръководството на „Талибан”, на което той  е избран за лидер, се провежда в пакистанския град  Куета. Още от самото начало обаче молла Ахтар  Мансур започва да има проблеми. Не всички членове  на движението са съгласни той да бъде лидер. Абдул  Манан, братът на покойния молла, е против Ахтар  Мансур. Това довежда движението до ръба на сериозно разцепление. Пакистанската преса веднага съобщава, че в ръководството на талибаните се формира група, която счита избирането на Ахтар Мансур за нелегитимно. Групата отказва  да се подчинява на новия емир. Освен Абдул Манан  опозиционната група включва Мутасим Ага Джан,  който е доверено лице на бившия лидер, както и авторитетния полеви командир Мансур Дадула. От  източници, вътрешни за движението „Талибан”, става ясно, че след обявяването на молла Ахтар Мансур  за приемник на молла Мохамед Омар от залата демонстративно напускат Абдул Манан и най-големият син на починалия молла Мохамед Якуб плюс още  няколко влиятелни талибани. По-късно отцепниците са подкрепени от група полеви командири и няколко хиляди муджахидини. Абдул Манан  обявява, че Ахтар Мансур не може да се счита за приемник Мохамед Омар, тъй като е бил избран от шурата без присъствие на редица упълномощени лица.  В действителност талибаните се изправят пред  същия проблем, който са имали мюсюлманите след  смъртта на пророка Мохамед. Кой да смени лидера? Негов близък наследник или някой избираем член на общността? Молла Абдул Манан заявява  по радиото: „Ние сме готови да признаем само този емир, който бъде избран от основателите на движението „Талибан”, а също така от ислямски богослови, които са положили основите на Ислямския емират Афганистан”. От своя  страна молла Ахтар Мансур отговоря със следното  изявление: „Ние всички сме отговорни за продължаване на джихада до тогава, до когато не провъзгласим ислямска държава”. По този начин молла Ахтар Мансур още веднъж подчертава, че движението „Талибан” има, както и преди, свой собствен проект за държава и той е различен от този на ДАЕШ. Поради тази причина веднага след изявлението на новия лидер ДАЕШ директно се намесва във вътрешноафганистанската конфликтна ситуация. Вербалните нападки между молла Ахтар Мансур и молла Абдул Манан прерастват във въоръжени сблъсъци. В южната афганистанска провинция Забул  противник на молла Абдул Манан е нападнат от две  хиляди муджахидини, верни на новоизбрания емир.  Интересен факт е, че попадналите в тежка ситуация противници на молла Ахтар Мансур са евакуирани с помощта на логистична операция на джихадисти от ДАЕШ (по данни на афганистанското външно министерство). Операцията  е била проведена с впечатляваща бързина, точност  и координация. По-късно става ясно, че братът и синът на първия емир на талибаните, молла Абдул Манан и молла Мохамед Якуб, които се противопоставят на молла Ахтар Мансур, и дават клетва за вярност на ДАЕШ. По  този начин в Афганистан движението „Талибан” се  разцепва. Молла Ахтар Мансур е представител на  „новите талибани”, твърдо свързани с пакистанското разузнаване. А Абдул Манан е част от старата  група „яростни молли”, които се присъединяват към  ДАЕШ. Поставени са основите на афганистанския  филиал на ДАЕШ („Ислямска държава”). Тази ситуация е катастрофална за пущуните, най-голямото  племе в Афганистан, което е и етническа основа на  движението „Талибан”. Разцепването е директен път  към братоубийствена война. Пакистанското разузнаване, както и лидерите на пущуните, оценяват  много правилно сложната и конфликтна ситуация. И двата ключови фактора не желаят превръщането на афганистанско-пакистанската граница в аналог на сирийско-иракската. Резултатът  не закъснява. Към 19 септември 2015 г. фамилията  на молла Мохамед Омар се съгласява да признае новия емир на талибаните Ахтар Мансур. Тази новина е обявена в сайта на афганистанските талибани.  Като се знае кръвожадният нрав на ДАЕШ, логично  е да се очакват сериозни въоръжени сблъсъци между  ядрото на „Талибан” и последователите на халиф Абу  Бакр ал-Багдади. Към края на 2015 г. в доста афганистански провинции вече е разпалена гражданска война. Обновеното движение „Талибан” се  опитва да настъпи в Северен Афганистан, както  и да получи подкрепа от северните територии на  Централноазиатския регион. Към края на септември 2015 г. новият емир на талибаните молла Ахтар Мансур по повод празнуване на Курбан байрам заявява, че движението „Талибан” не представлява заплаха за страните от бившия СССР. Той казва буквално следното: „Агресорите и техните вътрешни поддръжници се стремят да представят нашите победи в Северен Афганистан като опасност за нашите северни съседи. Но съседите ни не трябва да гледат на нас с очите на нашите врагове”. От кого е това  послание, което е чуто не само в Кабул, но и в страните от Средна Азия, и в Москва, и във Вашингтон,  че даже и в Пекин? Не е само от пущунския елит. В  думите на молла Ахтар Мансур звучи и гласът на  специалните служби на Пакистан, които харесват  много новия емир на „Талибан”. И които също са уморени от тероризма в региона. Все пак „новият” „Талибан” се явява рожба на „новия” Пакистан, който  все повече се ориентира към тясно сътрудничество  с Китай. Не е без значение какво си мислят и тези  пущунски племена, които живеят в Северен Пакистан, тъй като афганистанските талибани са техни  кръвни роднини.

Има една интересна „подробност”. Преди няколко  месеца американската авиация в Афганистан „по  грешка” бомбардира болницата в град Кундуз, където  работят медици от международната организация  „Лекари без граница”. Три дни преди варварския акт  на американския самолет в информационните агенции е съобщено, че около град Кундуз няма никакви  талибани. Но по време на бомбардировката в болницата се намират съпругата и малкият син на молла Ахтар Мансур. Москва също реагира бързо на новата обстановка в Афганистан. На 23  декември 2015 г. вестник „Взгляд” публикува изказване на Замир Кабулов, специален представител на  Владимир Путин за Афганистан. Той заявява: „Интересите на талибаните обективно съвпадат с нашите”. За Кремъл е много важно, че афганистанските и пакистанските талибани не признават самопровъзгласилия се халиф на ДАЕШ Абу Бакр ал-Багдади. Замир Кабулов допълва: „Аз по-рано говорих за наличието у нас на канали за връзка с талибаните за обмяна на информация”. В действителност Москва избира от две злини по-малката. Някои от руските анализатори като Андрей Серенко от Центъра за изучаване  на съвременен Афганистан оценяват позицията на  Замир Кабулов като „пълно заблуждение” и не могат  да си обяснят „от какво е продиктувано заявлението на Кабулов”. Според министъра на отбраната на  Русия Сергей Шойгу ситуацията в Афганистан не се  подобрява. Кремъл и Таджикистан, имащи съвместна  граница със северните афганистански територии, са  изправени пред общи рискове. Много е показателно,  че на 23 декември 2015 г. по време на срещата на министрите на отбраната на страните от Централна  Азия Сергей Шойгу не говори за талибаните. Според  него новата актуална заплаха в Афганистан е ДАЕШ.  Може да се каже, че движението „Талибан” се оформя  като особен център, около който се въртят основни и второстепенни „играчи” в Афганистанско-пакистанския регион. Участниците в този процес  влизат в сложно взаимодействие. Техните връзки  се променят бързо и нерядко радикално. През януари  2009 г. в жаргона на Държавния департамент на САЩ  се появи неологизмът Af-pak. Той е резултат от наслагване на думите „Афганистан” и „Пакистан”.  Двете държави са суверенни, но наличието на движение „Талибан” от двете страни на афганистанско-пакистанската граница стартира процес на формиране на определен „алхимичен” фактор, който придобива глобална проекция. Хората, които живеят на афганистанска територия и в Западен Пакистан, съвместно са преживели  велики общи драми в своята дългогодишна история.  Но трябва да помним, че генезисът на афганистанската държава през 1747 г. няма нищо общо с този на  пакистанската държава два века по-късно, през 1947 г.  В началото на 2016 г. атмосферата на очаквания се  сгъстява, що се касае до Афганистан. Вашингтон се изнервя по отношение на своя все по-бивш верен съюзник Пакистан. В края на август 2015 г. известният американски вестник The Wall Street Journal тревожно алармира за промените във външната политика на Исламабад. Цитира се изказване на бившия пакистански дипломат Зафар Хилали: „Пакистан реши, че повече не иска да бъде зависима държава от  САЩ. Пакистан реши, че въпреки че Америка остава важна, той е длъжен да търси други алтернативи”. Едва ли Зафар Хилали е имал предвид  Индия. Именно поради това The Wall Street Journal  прави следния извод: „Сега САЩ все повече приемат Индия като противовес на надигащия се Китай, който считат за стратегически съперник. Това кара бившите врагове като Русия и Китай да подобряват своите отношения с Пакистан”. От друга страна, вестник Washington  Post съобщава, че Пентагонът има намерения да преустанови даването на финансова помощ на Пакистан за борба с терористичната мрежа „Хакани”,  свързана с движението „Талибан”. Реакцията на САЩ  е логична. Вашингтон дава пари на Исламабад да възпира талибаните. Те обаче настъпват и влизат във  въоръжена схватка с джихадистите от ДАЕШ, които в стратегически план са основна заплаха за Русия  и Китай в Средна Азия. САЩ няма да продължат да финансират сили, които сриват техните геостратегически планове за ползване на радикалния ислям като инструмент на т.нар. proxy war срещу Москва и Пекин. Настъплението  на талибаните в Афганистан е стремително. Кой  ги финансира? Всички версии на вероятни отговори  едва ли са приемливи за САЩ. Те са по-скоро силно  неприемливи и неприятни. Още повече, че съвсем наскоро САЩ се опитват да преговарят с талибаните  в Доха. Но преговорите приключват с пълен провал.  Според Медея Бенджамин, съосновател на антивоенното движение Code Pink, „САЩ са изразходвали за стабилизирането на Афганистан около един трилион долара, но въпреки това тази страна си остава една от най-бедните в света”. Темата  за Афганистан е засегната от още едно авторитетно американско издание, The Daily Beast. Въпросната  медия на 1 февруари 2010 г. публикува знаменитата  статия на Майк Джилио „Школата на Държавния департамент за революционни блогъри”. В материала  се разкрива методиката, по която американците са  подготвили Арабската пролет и ролята на „трима  ключови сътрудници от отбора на Барак Обама”.  Новата статия на The Daily Beast е със заглавие „Обединяване на „Талибан” с Русия срещу ДАЕШ?”. Материалът е базиран върху получени  сведения за дейността на някой си доктор Тахир  Шамалзи, по-малък брат на един от бившите лидери  на „Талибан”. Авторът на статията Сами Юсуфзай  пише следното: „Съгласно талибански източници доктор Тахир Шамалзи и други са посетили няколко пъти Китай, а също и някои бивши съветски републики. Казват, че Китай го тревожат неголеми отряди на бойци от Движението за независимост на Източен Туркестан – уйгури от Синдзян, които живеят в Южен Афганистан”. Темата за китайско-талибанските  отношения е много важна за Пекин. За последното  десетилетие тя силно избуя. Статията в The Daily  Beast цитира и бивш талибански губернатор, който  казва: „Ние на уйгурите им казахме, че се намират в Афганистан и че можем да им попречим да водят антикитайска дейност, но не можем да ги изселим от нашите територии”. От друга  страна, афганистански правителствени източници  информират, че миналата година афганистанският  президент Ашраф Гани е предал на китайците няколко членове на Движението за независимост на Източен Туркестан. The Daily Beast издава, че талибаните и правителството в Кабул работят срещу дестабилизирането на Китай. А той е „стратегически противник” на Вашингтон. Накратко: САЩ не са в състояние да контролират  изцяло политиката на Афганистан. Още от самото  начало на американската инвазия в Афганистан окупационните власти се сблъскват със странен за тях  проблем. В афганистанските села е невъзможно да се  раздава хуманитарна помощ. Населението отказва  да я приема. НАТО се бори с този проблем няколко  години. Накрая германците като най-умни сред натовците се сещат да ползват услугите на специалисти, които насочват окупационните власти към  преговори с движение „Талибан”. Въпросът е решен.  Условието е хуманитарната помощ да се разпределя по селата само от посочени от талибаните техни  представители, които са местни жители. Тази формула работи 14 години и показва, че талибаните са незаобиколим фактор в Афганистан и са способни да постигат договорки в конкретни случаи. Движението „Талибан” хвърля мостове към  Пекин. Разширява своята зона за влияние в Северен  Афганистан. При това развитие на обстановката  в регионален план едва ли талибаните ще срещнат  крайна враждебност от страна на „северните държави”. По-скоро ще се сблъскат с динамично отношение, което ще зависи от близостта на движението  „Талибан” с ДАЕШ. Към този момент в региона на Af-pak плавно се оформя безпрецедентен антиамерикански съюз със забележителна плътност. Вашингтон отчита наличието на този негативен за него процес. Ето защо в средата на октомври 2015 г. агенция Reuters съобщава,  че поне до края на 2016 г. в Афганистан ще останат  около 10 000 американски военнослужещи. Да не забравяме, че резидентурата само на ЦРУ в Кабул наброява около 1000 човека. С намаляване на числеността на американските войници в Афганистан все повече функции се прехвърлят на спецназа на ЦРУ в страната. Оперативният  ръководител на операцията за елиминиране на Осама  бин Ладен американският генерал Уилям Макревън  заявява: „Нямам съмнение, че спецназът ще напусне Афганистан последен”. САЩ са принудени да останат в региона на Af-pak. Но явно Вашингтон съвсем не се притеснява от активното разпространяване на ДАЕШ в Афганистан. Хората на Абу  Бакр ал-Багдади строят „провинция Хорасан”, която,  ако се създаде, ще бъде смъртна заплаха за Русия, Китай и цяла Средна Азия. Проблем за американците е  настъплението на талибаните в Северен Афганистан, който при определени условия може да послужи  за „безопасен буфер” на заплашените от ДАЕШ страни на север и на изток. Не трябва да пропускаме, че евентуалната бъдеща „провинция Хорасан” ще бъде смъртна заплаха и за Иран. Техеран е един от ключовите актьори във формиращия се макрорегионален антиамерикански съюз. The Daily Beast информира своите читатели, че „контактите между Москва и „Талибан” започват от  началото на 2013 г. в Душанбе”. Според американското издание бивш талибански губернатор на една  от афганистанските провинции и член на Военния  комитет на групировката е споделил: „Отношението на Америка към случващите се събития в света и заплахата от страна на „Ислямска държава” доведоха до съвпадане на интересите на „Талибан” с тези на руснаците, затова ние не можем да изключим взаимодействие помежду ни в бъдеще...”. От движението „Талибан”  зависи бъдещият облик на Af-pak, на целия микрорайон. От него зависи и бъдещето на изграждащия се  китайско-пакистански алианс. От него зависи в определена степен и зараждащата се нова глобална геополитическа архитектура. Ще успее ли „Талибан” да спре настъплението на ДАЕШ? Или ще бъде погълнато от „Ислямска държава” и ще отприщи метежи, бури и войни в Афганистан и региона по примера на сирийския конфликт. Вече изпитана формула за пълна разруха на конкретна територия и последваща употреба на банди и племенни конфликти в стратегията на „контролирания хаос” за решаване на геополитически и геоикономически задачи.

На 27 декември британският вестник Тhe Sunday Times  съобщава на читателите си, че молла Мансур през септември 2015 г. се е срещал с Владимир Путин. Вестникът се позовава на информация, получена от анонимен командир на талибаните. Според данните Путин е обядвал с молла Мансур в руска военна база, което се е случило по време на посещението му в Душанбе на 14 и 15 септември. На 28 декември обаче афганистанската агенция  KHAAMA опровергава официално сведенията на британското издание. Самият вестник е част от медийната империя на Мърдок. В статията на британската медия се отбелязва, че Владимир Путин е  оказал подкрепа на движението „Талибан” с оръжие  и пари. Тази подкрепа е позволила на талибаните  да установят контрол над част от провинцията  Хелманд. Тази провинция Хелманд, най-голямата в Афганистан, е много важна за самофинансирането на „Ислямска държава”, както и за взаимодействието й с Европа. Защото там има множество полета за отглеждане и производство на наркотици. ДАЕШ иска да сложи ръка на наркотрафика в Афганистан, който е източник на доходи, а и предоставя и възможности за връзки с криминални и мафиотски структури в Европа. Ето защо изобщо не е  изненадващо, но на 4 декември 2015 г. молла Ахтар  Мансур е тежко ранен в престрелка. След три дни  умира в болница, където е хоспитализиран. Агенция Синхуа съобщава, че на негово място е избран  за главатар Мулави Хайбатула Ахунзада. Битката  за контрол на водача на движение „Талибан” ще се  рестартира с пълна сила непрекъснато още дълго  време. Пакистанци, китайци, руснаци, американци  и други регионални играчи ще продължат да плетат агентурни схеми с цел вкарване на талибаните в своите си регионални планове. Афганистан е страна, обречена да бъде разкъсвана от всевъзможни радикални групи, защото тя е една от световните работилници за наркотици и защото е на такъв кръстопът, че през нея могат да бъдат подпалени мюсюлманските постсъветски републики около Русия и Синдзян-уйгурския автономен район в Китай, също населен с мюсюлмани. А един обръч на хаос и тероризъм около Русия, който е опрян също и в Китай, е добре изчислена стратегия за дестабилизиране и изтощаване не тези два основни конкурента на глобалния хегемон.