Много от кадрите на ГЕРБ изгарят като бушони, щом стане горещо

Интервю на Десислава Пътева със Смиляна Нитова-Кръстева, член на Адвокатската колегия – Хасково, заместник-председател на Обединението на жените социалистки и ексдепутат в 42-то Народно събрание.

Госпожо Нитова, през последните дни се разрази страхотен скандал с продажбата на ЧЕЗ, а енергийният министър Теменужка Петкова хвърли оставка. Как гледате на това, че една никому неизвестна българска фирма като „Инерком” успява да сключи сделка за придобиване на 100% от активите на ЧЕЗ в България за над 320 милиона евро? В същото време премиерът Борисов съзря опит да се пресъздаде сценария от преди 5 години, при който правителството подаде оставка заради протестите срещу високите сметки за ток... 

Този скандал разтресе България. Не мисля, че такава голяма сделка, която е от значение дори за националната сигурност на страната, може да мине без обсъждане в правителството, тъй като ЧЕЗ има оборот около 1,8 млрд. лв. годишно. Не съм убедена, че министър Петкова се е еманципирала толкова, че сама да може да решава такива въпроси. Тя просто е едно подставено лице, което е изпълнявало определени функции и което ползваха като мюре. Отстрелва се и край.

Убедително ли ви звучат твърденията на управителя на „Инерком” Гинка Върбакова, че фирмата ѝ е преминала през сложна процедура, за да се стигне до сключването на тази сделка, както и че общите активи на нейните фирми са малко над 100 млн. лв., което ѝ е позволило да изтегли кредит, за да може да закупи електроразпределителното дружество? 

Вероятно това е схемата, по която се опитват да легализират сделката. Но информацията, която изтече в медиите е, че тази фирма е регистрирана в края на 2017 г. и последната ѝ отчетена печалба е в размер на 1000 лв. Цената е само част от сделката. Но къде са гаранциите, че купувачът може да управлява тези активи, без да се предизвиква сътресения в държавата? Все пак ЧЕЗ в момента обслужва около 1/3 от домакинствата в България, в това число и столицата. Представете си какво ще последва, ако тази фирма не може да се справи. 

Смятате ли, че Гинка Върбакова също е бушон в тази схема, че зад нея стоят други интереси, в това число и чуждестранни? 

Разбира се, Върбакова е част от верига. Към тази сделка може да е имало и международен интерес, но все пак без заинтересованост от нашето правителство тя не може да бъде осъществена. Очевидно има съвпадение на икономически интереси, включително интереси на определени висшестоящи лица в държавата. И бушоните по веригата ще изгърмят, това очаквам като резултат. А Бойко Борисов ще излезе като герой: „Ето, виждате ли колко съм принципен, как бързо решавам въпросите?”. Не мисля, че един министър, който и да е той, може да решава сам такива важни въпроси, които са от значение за националната сигурност. 

Според Вас премиерът Бойко Борисов оказвал ли е натиск върху Теменужка Петкова, за да поеме тя отговорността?

Това са неща, които официално едва ли могат да добият гласност, тъй като обикновено стават на четири очи. Според информацията, която получавам от медиите, сделката не е финализирана. „Опитахме се да направим нещо, но ни хванаха и не можахме да го направим” - това са житейските изводи, които следват от подобно поведение.

Оставаме с впечатлението, че когато някой от депутатите или министрите от ГЕРБ стане неудобен, Бойко Борисов не се притеснява да го принесе в жертва, за да излезе чист от ситуацията. Изключение като че ли прави единствено Вашият съгражданин Делян Добрев, който запази не само депутатския стол, но и поста председател на парламентарната комисия по енергетика…

Една ретроспекция на политиката на ГЕРБ действително ще покаже, че много от кадрите им изгарят като бушони, щом стане горещо. Очевидно Делян Добрев е сред малкото случаи, за които не е предвидена такава роля. Защо се ползва от такава привилегия, можем само да предполагаме, но вероятно мястото му във веригата е по-значително.

Използвам случая да изразя моята гордост, че водач на листата в нашия 29-и избирателен район е Елена Йончева. Тя показа, че политиката има нужда от смели жени и извади наяве проблем, който макар да има своите местни специфики, съвсем не е локален, а повсеместен. В Хасково моделът на управление на ГЕРБ просто е мултиплициран. Така нареченият „Кумгейт” развълнува хората и може би се оказа някакъв повратен момент. От срещите ми с граждани оставам с впечатление, че вече е налице криза на доверието към властта и ГЕРБ трудно ще изкара мандата. 

Но едни предсрочни избори дали няма да изненадат неприятно и БСП? 

Ако погледнем резултатите от последните социологически проучвания, разликата между ГЕРБ и БСП е незначителна. И то преди последните скандали, които разтресоха страната. Виждаме, че поддръжката за ГЕРБ спада и разлика от 2-3% може да мине дори за статистическа грешка.

Добрев твърди, че БСП дискретно вече управлява Хасково съвместно с кмета Добри Беливанов, който е изключен от ГЕРБ. Имате ли някакво взаимодействие с него?

Кметът е излъчен и избран с подкрепата на ГЕРБ, а не с гласовете на БСП. Нямаме никакво политическо взаимодействие с него. Изглежда ГЕРБ не иска да си сърба попарата от поведението на техния кмет и се чуди как да я прехвърли на някой друг.

Преди Елена Йончева БСП-Хасково е имало и други водачи на листи, но досега такива разкрития не са излизали от вашия регион, а процесите едва ли са от вчера. Данни ли нямахте, смелост ли нямахте, или пък ви липсваше трибуна?

Това, което казвате, е вярно, но до голяма степен тези процеси не са съществували в сегашния им вид. Според мен те ескалираха, когато ГЕРБ взе и местната власт… Аз съм член на Националния съвет на БСП, но не съм в ръководството на партийната организация на Хасково в тесния смисъл. Според мен председателят и Изпълнителното бюро би следвало постоянно да излизат със становища по наболелите проблеми на гражданите. Само по такъв начин може да се повишава доверието в БСП.

Строителството на граничната ограда във вашия регион стана предмет на ожесточени престрелки между БСП и ГЕРБ, тъй като се оказа, че строителят е Ваш съгражданин, който е имал общ бизнес с кумец на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Персонален ли е спорът - само за това кой ще строи?

Мисля, че начинът за възлагане на обществените поръчки е важен проблем за държавата. Вицепремиерът Валери Симеонов твърдеше, че се прави двуредова ограда, но при проверките се оказа, че това не е съвсем така. Оградата е едноредова в по-голямата си част и е двуредова само в някои участъци. Впрочем ГЕРБ първоначално бяха против възстановяването на това съоръжение, защото по този начин, видите ли, се блокирало свободното движение на хора, погазвали се европейските ценности. Сякаш защитата и охраната на нашата държава не е наше основно задължение, без това да противоречи на европейските ценности. Виждате какво направиха в Унгария, в Полша… Ще припомня, че когато оградата „противоречеше” на европейските ценности, струваше около 250 000 лв. на километър. Сега, когато се строи от правителството на ГЕРБ, според официални данни, тя излиза около 1 милион за километър.

Като член на Комисията по здравеопазването в 42-то Народно събрание, как гледате на взаимните обвинения, които си отправиха здравният министър Кирил Ананиев и управителя на здравната каса проф. Камен Плочев? Оказа се, че сметките на министерството са грешни, както и че проф. Плочев е изнесъл верни данни за дълговете на НЗОК към чужди каси. Откога датира този проблем?

Трудно ми е да взема отношение в детайли, тъй като получавам информация от медиите. Да, действително била съм член на здравната комисия в 42-то Народно събрание и мога да кажа, че тогава нямаше противоборство и разминаване във вижданията нито на финансовия министър, нито на министъра на здравеопазването, нито на управителя на здравната каса. Явно сега има проблем. И в основата му до голяма степен е липсата на цялостна визия за управление на здравеопазването. Погледнете в ретроспекция при управление на ГЕРБ колко здравни министри са се изредили. Имаше един период, в които ги сменяха през два-три месеца. Всеки идва и си отива със своите персонални идеи, но какви са идеите на ГЕРБ?

Може ли здравният министър да упражнява контрол над здравната каса, въпреки че тя има Надзорен съвет, а управителят ѝ се избира от Народното събрание и се отчита пред депутатите? По-рано финансовият министър също се намеси, призовавайки Българския лекарски съюз да не подписва Националния рамков договор с НЗОК за тази година заради разразилия се скандал. 

Мисля, че в случая е налице преминаване на границите на правомощията. Искането на проф. Плочев беше за актуализиране на бюджета, а знаем, че финансовият министър отговаря ресорно за изпълнението на бюджета. Сегашният здравен министър пък е бивш негов заместник в Министерството на финансите. Вероятно още не знае, че не е началник на шефа на Националната здравноосигурителна каса. Но би следвало тези два органа да работят заедно и да имат обща визия за здравеопазването и всеки да я изпълнява с оглед на своите компетенции.

Към проф. Плочев се чуха обвинения, че той не е човекът, който трябва да управлява здравната каса, че няма достатъчен опит, поради което е „прескочил” министъра и се е обърнал директно към Народното събрание за актуализация на бюджета. Оказа се обаче, че Кирил Ананиев, който доскоро е бил в Надзора на касата, е знаел за проблема с дълговете. Кой трябва да носи отговорност за случващото се? 

Нали проф. Плочев е кандидатура на ГЕРБ? Значи ГЕРБ са преценили, че проф. Плочев е компетентният професионалист, който може да оглави НЗОК и да я ръководи. Мисля, че този проблем го е имало и се е таял, а с действията на управителя на касата вече придоби гласност.

Българският лекарски съюз все пак реши да подпише нов Национален рамков договор със здравната каса. Предвидени са допълнителни 150 млн. лв. за повече от 130 клинични пътеки. Дали предвидената сума ще реши проблема или по-скоро временно ще закрепи ситуацията в здравеопазването?

Не, допълнителните средства няма да решат проблема. Той трябва да се реши с контрол и със строго спазване на правилата, както е навсякъде по света.

Как стои въпросът с местната болница в Хасково и с другите общини във Вашия регион?

Правила съм проверки като депутат в 42-то Народно събрание. Сега нямам достъп до тези данни, които са важни за оценка на ръководството. Болниците в Димитровград и в Харманли са застрашени от закриване, в Ивайловград вече няма болница, в Любимец разполагат само със Спешен център. С оглед обслужването на населението би било хубаво тези болници да бъдат спасени, тъй като не всички имат възможност да се лекуват в специализирани болници. Един от големите проблеми е задържането на специалисти с осигуряване на възможности за развитие. Защо допуснахме много от лекарите да напуснат страната? Наскоро слушах студенти по медицина. Всеки втори или трети желае след дипломирането си да замине в чужбина. Тази перспектива стои не само пред лекарите, но и пред целия медицински персонал - сестрите, акушерките, санитарите. А медицинското обслужване включва и наличието на добра материална база, на качествена апаратура. Отношението на държавата към регионите личи именно от състоянието на болниците.

Има и една друга гледна точка към проблемите в здравеопазването – усвояването на добре платени клинични пътеки от специализирани частни болници и оставянето на недофинансираните дейности в държавните лечебни заведения…

Не съм против съществуването и на частни болници, но смятам, че държавните болници трябва да бъдат финансирани с приоритет.

Вие сте заместник-председател на Обединението на жените социалистки в БСП, което миналата година е провело кампанията „Жените срещу насилието”. Има ли връзка между нея и Истанбулската конвенция, която породи бурни обществени реакции? Каква е позицията Ви по този въпрос?

Действително, през 2017 г. нашето обединение работи по проблема за насилието над жените, ще продължим и през тази година. Това е тема, която се задава и от женската организация на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Но не знам официално да има становище на женското обединение въпросната конвенцията да бъде ратифицирана.

Подкрепих и споделям становището на Националния съвет на БСП, предложено от нашия председател Корнелия Нинова, че Истанбулската конвенция, предложена в този си вид, не следва да бъде ратифицирана. Тя обвързва държавата и с последващи задължения, включително с привеждането ѝ в съответствие с националното законодателство. Има няколко текста, които разпалиха българския дух. Ние, българите, традиционно поддържаме християнските ценности в обществото и в семейството. Виждате, че дори и Българската православна църква излезе със становище конвенцията да не се ратифицира в този вид. Смятам, че този документ повече не може да влезе в институциите без да е преминал през широко всенародно обсъждане. Нека гражданите да изразят своето становище дали приемат конвенцията в този вид, или не.

Разбира се, резервите към нея съвсем не означават, че не трябва да се търсят решения в посока коригиране на националното законодателство. И тъй като съм адвокат, ще добавя примери от моята практика. Сега имаме Закон за домашното насилие, явявала съм се по много дела и обикновено потърпевшите са жени и деца, които в съдебното производство трябва да доказват, че са обект на насилие. Може да се направи промяна в законодателството, за да се криминализира деянието и вече прокуратурата да има ангажимента да доказва насилието в съда. Смятам, че по този начин жертвите ще бъдат по-добре защитени. Смятам, че вътрешното законодателство в областта на защитата от насилие срещу жени и деца трябва да се прецизира. Но искам да подчертая, че ние сме против насилието не само срещу жените и децата, но и срещу всеки човек, срещу всяка личност, срещу всяко живо същество.

С какво ще се облекчи положението на жертвите, ако законодателството се промени така, че прокуратурата трябва да доказва посегателството? 

За пострадал гражданин е много трудно сам да докаже такова деяние. Ако една жена е малтретирана в семейството, едва ли това става пред други свидетели… Случаите на публично насилие са много редки. Но прокуратурата в качеството си на орган, който разполага с по-широк кръг правомощия, би могъл да докаже тези посегателства. По този начин ще облекчи и процесуалният статус на пострадалите. Това вече би показало, че държавата има воля да защитава своите граждани от насилие.

У нас има кризисни центрове за тези жертви, но те наистина са твърде малко. Трябва да се работи в посока разширяване на обхвата им, но проблемът има и финансово изражение. Това трябва да се отчете при изготвяне на бюджета.

Не се ли опасявате, че държавата ще повтори вечната мантра за липсата на пари и отново ще абдикира от решаването на проблема?

Когато не искаш да свършиш нещо, винаги можеш да намериш извинение в различни посоки.

Имаше ли напрежение в БСП по въпроса за Истанбулската конвенция? Може ли въпросът да се окаже разделителен за БСП и ПЕС след разменените реплики, макар и задочно, между Корнелия Нинова и Сергей Станишев?

Не смятам, че може да се говори за напрежение, а за различни мнения. Ние много пъти повтаряме, че сме най-демократичната партия. Но след дискусии се взема решение, което показва волята на мнозинството. При проведеното гласуване, мнозинството от членовете на Националния съвет гласуваха „против”. Това беше и моето поведение. Има и други социалистически партии, които членуват в ПЕС, но не са подкрепили Истанбулската конвенция. А за това дали има проблем между Корнелия Нинова и Сергей Станишев най-добре говори фактът, че от всички сродни партии в Европа, БСП първа на заседание на Националния си съвет издигна кандидатурата на сегашния председател на ПЕС за нов мандат. И смятам, че ще е чест за нас и за страната българин да продължи да оглавява европейските социалисти.