Интервю на Юлия Владимирова със социолога Андрей Райчев.
Снимка: Антоанета Киселинчева
Господин Райчев, кое причинява непрестанните раздори между различни лобита в БСП и не позволява на БСП да се обедини около един-единствен кандидат?
Вижте, БСП е бивша комунистическа партия по произход, което значи, че играе много важна и решаваща роля в прехода, но съвсем не тази, която декларира и си въобразява. БСП мисли за себе си като за Лявата партия и мисли успехите си като такива на лява партия след прехода. Но истината е, че тя все пак играе ролята на консервативна партия. Не казвам реакционна, защото това не е сталинистка партия по никакъв начин. Това е партия, която извървя огромен път на деленинизация, от една ленинска комунистическа партия стана реална социалдемократическа. Но самата й политическа роля не е водеща. Тя е обратна – на задържащ механизъм, на балансьор. Тя никога не се е обявявала против основните принципи на прехода, тоест път към пазарна икономика, път към демокрация, път към Европа, мултикултурен модел и т.н. Но тази партия винаги е играела спираща роля. И в този смисъл много сложният танц синьо-червено (БСП-СДС) осигури една плавност и поносимост на прехода за хората, макар че като цяло той беше доста голямо изпитание за тях. Тази фактическа консервативност, с приемането на едно предопределено бъдеще, по което има консенсус между двете основни политически сили БСП и СДС, се излива в едно много особено противостоене, което всъщност е война за миналото. БСП и СДС не воюват за бъдеще. Те воюват за миналото и това е една много особена символична война. Това води до един специфичен механизъм на формиране на елитите в БСП. Елитите в БСП не са формирани по критерии като действеност, пробивност, някаква такава футуристична нагласа, а са формирани по обратния начин – най-активните борци за минало, най-устатите, най-жилавите, най-издръжливите, най-търпящите. Целият преход е една история как условно бият БСП. Казвам условно, защото това никога не се превърна в някакво физическо и по-голямо насилие. Това формира една особена прослойка, която е подходяща за прехода и е крайно неподходяща за след прехода, защото в момента БСП няма въобще нужда от тези лидери. Тези лидери имат добри качества, но са подходящи за една принципно друга ситуация. Ситуация, в която трябва да се издържа на натиск, в която трябва да си спокоен, когато си обкръжен отвсякъде и обиден, сочен отвсякъде…там, където лоялността е по-важна от ефективността. Това е главната характеристика на лидерите на БСП, подбрани от прехода. Те са лоялни, но неефективни. С други думи, можеш да си сигурен, че ще ги завариш пак там, но те няма да са свършили работа. Това обаче веднага води до противоречие тогава, когато БСП иска нещо да се работи, не да се удържа само. От 20 години в България няма СДС на власт, центърът е на власт, Царят, по-късно Бойко Борисов, ту с Доган, ту без Доган, от време на време и БСП се качват на власт. Но като се качиш на власт вече се иска не да си издръжлив и лоялен, иска се да си ефективен. А това го няма в БСП. Това обаче обратно изригна в избора на Корнелия Нинова. Тя е ефективна, тя е проводник на политики, тя смята да играе шах, тя смята да направи едно, да не направи друго и т.н., тоест мисли себе си във философията на действието, а не във философията на издържането. Около нея са сума народ, които са великолепни „издържачи”, но нищо повече. Дончева е същият случай, тя е другият вариант на Нинова, на нея обаче не й достигна търпение и си отиде. Тя също е действащ човек. Това е причината да гледаме този конфликт, старото ръководство не може да повярва на очите си. Трябва да правят нещо, командвайки човек, който смята да прави разни работи и това е една голяма драма.
Защо Корнелия Нинова внезапно се отказа от коалицията за президентските избори с АБВ?
То не е много внезапно, тук има различни четения на историята, моето четене е, че Първанов имаше възможност да оглави БСП по времето на Станишев по много прост начин. Той трябваше просто да чака. Трябваше да седне на задния ред в пленума, да чака, да кима с глава и да си изчака гласа да му дойде в ръцете. Вместо това той форсира толкова неумело, че напълно загуби. Нещата се сведоха до една битка на един конгрес, където залата трябваше да гласува Станишев срещу Първанов, беше очевидно, че той ще загуби с много и той просто се отказа от битката. Тогава излезе, направи друга партия, държа се като обидено момче. Това си беше негова грешка, за която си плати. Той игра лошо играта и загуби от Станишев. Когато Станишев падна, не дойде ред на Първанов. След това дойде лидер, който нямаше никакво намерение да се сражава с него, това беше Михаил Миков. Между Миков и Първанов се запазиха отношенията, които бяха между Станишев и Първанов. След падането на Миков дойде човек, който реши да направи обединено ляво – Нинова, и Първанов отново, в моите очи поне, възпроизведе предишния си манталитет и нрав. Той започна да я отблъсква с лакът и да слага себе си начело. Например тя доведе генерал Радев, но на следващия ден той каза, че му е връчил пагоните, едва ли не той го е направил генерал. В следващия ход тя каза, че това не е сдружение за бъдещи парламентарни избори. На следващия ден той заяви, че това е началото на едно стратегическо единство, тоест начело с него. Чисто и просто той на няколко пъти показа, че смята да ръководи нещата. Тя през цялото време малко насила кръстосваше левицата с него, правеше го, а в същото време БСП не искаше това. Тя постоянно получаваше послания отвътре, че предава партията и така нататък. И в един момент към тези обвинения, тя получи и нахално поведение отвън. Стоката, която тя купува започна на всичко отгоре да я оглавява и да обявява, че Корнелия Нинова е някакъв механизъм. Тя е млад лидер, естествено малко се уплаши за мястото си и просто им тегли една майна, тоест каза му: „Гледай си работата, хайде да видим колко процента имаш”, което си е точно така, той няма проценти.
Считате ли, че в този отказ има и геополитически фактор, доколкото АБВ се счита за проруска партия, Първанов беше в Москва?
Да, Първанов беше в Москва, той дори и не знае друг език освен руски, но Калфин, който е номер 2 в АБВ, е човекът, който се изказа най-остро против Крим, включително и в Европейския съюз и подчертано е против Путин, така че дори и тази формация не може да бъде обвинена в някакво путинство. А камо ли Корнелия Нинова, която сложи за кандидат на БСП натовски генерал. Защото кандидатът на БСП е натовски генерал. Това е човек, който не просто е завършил няколко школи в НАТО, това е човек, който е участвал в структури на НАТО за стратегическо планиране, което трябва да си дадем сметка никак не е малко.
А как се появи неговата фигура? Все още повечето хора се чудят какъв е той, защо е кандидат, чий кандидат е, в началото се смяташе, че е човекът на Първанов…
Вие потвърждавате моята първа теза, а тя е, че всички смятаха, че той е човек на Първанов, защото самият Първанов се държеше така. Но всъщност това не е вярно, те не се познават предварително. Изборът на Радев е донякъде изход от една безизходица в ръководството на партията, която се сблъсква с факта, че който става за поста не иска, а който иска не става. И те много време не знаеха какво да правят. Минавайки през много широка палитра от кандидати, намериха според мен един сполучлив кандидат. Просто това е добро кадруване. След много умуване намериха силен играч. А впрочем тук има и друг елемент. Той не просто е кандидат на БСП, защото как би изглеждал един кандидат на БСП – той или е от висшите апаратчици, както е Пирински да речем, или е класически професор без никакво значение, както е Маразов. Тук кандидатът е добре подбран, не само от гледна точка на качествата си, но и като борец срещу ГЕРБ. Радев може да е всякакъв, но бесепар не е. Това е центристка фигура с патриотичен елемент, много добре подбрана именно срещу ГЕРБ.
Какви хора може да обедини той, какъв е, какво е направил досега като публична личност и кой го разпознава?
Това безспорно е минус, права сте, но е и плюс. Ще Ви кажа защо и ще дам пример със Стоянов. Когато Костов избираше човек срещу Желев, той имаше много варианти и то известни политици, които имат име, но избра най-безименния, най-анонимния от тях. Никому неизвестният Стоянов, който преди това беше заместник-министър при тях. Това обаче не се оказа минус, а плюс. СДС си нарисува новата картинка и спечели. Когато една партия е в подем, неизвестният човек като кандидат не е толкова лоша идея, защото електората си го въобразява по някакъв начин и той следва това въобразяване. Друг е въпросът дали Радев ще успее да направи това, следващите два месеца ще покажат, но това е едно политическо място, което лесно се натоварва с надежди. Защото ако сложите например Илияна Йотова или Румен Овчаров, там не можеш да сложиш надежди, защото знаеш някакви работи за тях, имаш предварителни предразсъдъци, дори когато мислиш хубави неща, но не можеш да си въобразиш някакви работи. Тук това е изворът на надеждата, да го натоварят с определени очаквания. Този човек би направил много повече гласове отколкото един известен кандидат от БСП.
В началото добре описахте БСП като консервативна партия, която няма нищо общо с новото ляво, как виждате възможността да се появи партия като Die Linke, Подемос, СИРИЗА, партии за електората, който търси социална справедливост?
БСП си е лява партия, не е дясна, но не лявото е онова, което я държеше на власт. Първо, Die Linke е много сложен случай на обединяване на бившата източногерманска комунистическа партия, комунистите на ФРГ и лявото крило на германската социалдемократическа партия. Това е сложен случай, затова не може да бъде сравнявана с Подемос или със СИРИЗА. Ако погледнете картата на Европа обаче ще видите веднага, че Южна Европа е болна от една болест, от една политическа тенденция, а Източна Европа от друга. Южна Европа е заболяла от ляво заболяване, там хората на труда не се чувстват достатъчно представени, класическите социалдемократически партии биват отхвърляни и биват приемани посткомунистическите варианти. Това е случаят със социалдемократите в Италия, които изцяло загубиха значение и бившата комунистическа партия играе ролята на левица, това е случаят с ПАСОК, която загина и дойде СИРИЗА, това е случаят с Подемос, която компенсира неспособността на социалдемократите да бъдат достатъчно радикални в защита на интересите на трудещите се. Португалия е по-сложен случай, там пак има няколко полукомунистически партии, които фактически са във властта в момента. Никъде в Източна Европа обаче не наблюдаваме нещо подобно. Там се наблюдават десни заболявания. Там трудовите маси, които се чувстват излъгани от прехода не търсят ляво лечение. Нито Качински можем да го свържем с нещо ляво, нито Орбан, нито пък в България протестите срещу прехода се изляха в лява форма. Не очаквайте СИРИЗА в България. В България Бойко Борисов е онова, което Орбан и Качински са в Унгария и Полша. Това са десни алтернативи, които се търсят за отмъщение на прехода. Българинът не е на лява вълна, защото не е приел ролята си на трудещ се. Нашият човек все още е мрачен, ядосан, обиден, че той е трудещ се. Той не е приел трудовата си функция като вечна, като нещо, което ще се случи с неговите деца и внуци. Той все още се ядосва, че не е капиталист. И още отмъщава на онези, които са станали капиталисти. Това е дясна реакция. И по тази причина никакво такова ново радикално ляво не може да се очаква в България, не защото няма леви лидери, а защото няма леви избиратели в България. Българинът не иска да е трудещ се, той се ядосва за това, че е заврян да се труди. Той би искал да командва.
Има ли АБВ шанс без БСП?
АБВ загуби бъдеще, стопи се. Просто си представете какво ще прави Първанов на втори тур, на първи тур примерно ще издигне Калфин. Калфин ще получи своите два процента, това го казвам със съжаление, защото смятам Калфин за един от най-добрите български политици, но АБВ така се докараха. Направиха доста сериозни грешки и аз дори не мога да си представя как допуснаха да ги направят. Те направиха два противоположни хода в рамките на три месеца. Първо форсирано и съвсем необосновано излязоха от коалицията, в която стояха, след което форсирано отпаднаха от тая левица, това е манджа с грозде. И това води до политическа задънена улица. Представете си, получават своите 2% и идва втори тур, където стоят срещу кандидата на ГЕРБ, какво правят те? Призовават да се гласува за ГЕРБ или призовават да се гласува обратно за Радев? Виждате, това е цугцванг. Или пък ще трябва да кажат всеки да гласува по съвест, това пък е отказ от ход. Тоест АБВ не са в активна политическа позиция, те са политически заклани. Нинова каза: „Не искам на главата ми да стои Първанов, както на главата на Борисов стои Реформаторския блок”. Първанов иска да е капитанът, но не е. Той е нашият бивш президент, който мнозина смятат, че беше добър президент, включително и аз смятам, че първият му мандат беше добър.
А какво ще се случи с БСП, в партията също има разделение, появяват се разногласия в структурите, дори и по отношение на кандидата за президент. Ще бъде ли преодоляна тази ситуация на разцепление?
Нищо подобно не виждам аз, аз виждам двама членове на Бюрото, Паскалев и Асланов, които ясно протестираха срещу съюз с АБВ, до степен че си подадоха оставките, които сега след разпадналия се съюз се завърнаха без никакви критични забележки. Така, че в Бюрото има единство. Има конфликт, който тече доколкото виждам за вицепрезидент, където организирано се настоява това да бъде човек от левицата. На това противостои едно много ясно и аргументирано съждение, левицата няма нужда от вицепрезидент, който да повтаря принципите на президента, а да извади нещо по-широко, човек, способен да увеличава гласовете, тъй като целта на президентските избори не е да се укрепи единството на БСП, а да се спечелят. Тук може би ще има някакви вълнения. А опозицията срещу Нинова е просто от ретроградни хора. Това са Мерджанов, Михаил Мирчев, Михаил Миков, Янаки Стоилов, това са хора, които искат да върнат нещата назад. Те ще се опитват да го направят, но няма да успеят. Всичко това ще окапе, когато се наложи левицата да гласува първите листи, тоест когато ръководството ще може да наложи друго съотношение на силите.
Защо от Реформаторския блок толкова много обичат бившите министри на Бойко Борисов? Обичат Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков им е кандидат за президент, а в същото време са опозиция.
Вие фактически фиксирахте корена на драмата. В пубертета имах един приятел, който твърдеше за себе си две неща: че е много нервен и че има железни нерви. Няма никакъв начин да си много нервен и да имаш железни нерви, колкото и да ти се иска. Нашите реформатори са точно така, искат да са на власт като бъдат най-добрата опозиция, за разлика от моя приятел обаче те успяха да са тези неща едновременно, което доведе до разкол. Там има съвсем ясни две линии: едната е Реформаторският блок да се превръща в нещо като патерица на Бойко Борисов и това е свързано с министрите, които участват, Кунева, Лукарски и т.н. Другата линия са тези, които се надяват да се скъса с ГЕРБ и да станат реално дясна алтернатива, част от тази линия е Радан Кънев. Но всъщност те не са блок. Но понеже Радан Кънев е прекалено слаб политически, за да може да отплува, неговите 100 000 гласа не стигат за влизане в Парламента, той просто не може да си позволи да каже довиждане, каквото трябваше да каже отдавна. Той не може да си го позволи. Това поведение не е поведение на човек с политическо бъдеще, защото просто дразни хората, на които им става ясно, че това не е алтернатива. Това е положението. Освен това Реформаторският блок успя да възпроизведе най-старата болест на СДС, която им изяде главата, а именно, да се държи като лекар, който вместо да преглежда болния и да говори за състоянието му, лекарствата и перспективите пред него, говори само за самия себе си. Представете си, отивате на лекар и той започне да разказва колко му е лошо семейството, каква гад е жена му и вместо да ви лекува разказва своите докторски проблеми, така вие преставате да ходите при този лекар. Когато един лекар ви занимава със себе си, много скоро той няма да бъде вашият лекар. СДС и реформаторите правят точно това. Вместо да ни говорят какво да стане с България (като наши лекари), те ни занимават със своето семейство и българите естествено не се редят на тази опашка.
Считате ли, че медиите формират политиката, не само в България?
В никакъв случай медиите не формират политиката, но по целия свят медиите са ключов, ако не и решаващ елемент за успеха на тази политика. Положението у нас не е толкова по-различно от това в Германия или Англия, това е част от съвременния свят. Малко ще преувелича, но алтернативата Добро-Зло е заменена донякъде с алтернативата Известно-Неизвестно. В този смисъл известността е самоцел. Масмедиата, доскоро това беше вестникът, днес това е телевизорът и интернет, повече интернет, са решаващо обстоятелство не каква политика водиш, а коя политика ще победи. Те са малко като оръжие, оръжието не определя политиката, но определя успеха на политиката.