„Има едно много интересно нещо, което се набива в очи: когато Бил и Хилъри започнат да се занимават с политика, хората около тях започват да измират като мухи.”

На 23 юли 2015 г. във Facebook се появи нова страница „Почивай в мир, Бил Клинтън” (R.I.P. Bill Clinton), която само за един ден събра 1 милион лайквания. Два дни по-късно се появи и българска версия с 40 лайка. А в секцията About пишеше черно на бяло: „В четвъртък (23 юли 2015 г.) около 11:00 часа нашият обичан политик Бил Клинтън почина. Той е роден на 19 август 1949 г. в град Хоуп, щата Арканзас. Той ще ни липсва и няма да бъде забравен. Моля, споделете своите симпатии и съболезнования, като коментирате или лайкнете тази страница”. В следващите часове десетки хиляди фенове, почитатели или просто любопитни споделиха тази новина, изразявайки съжаление заради кончината на талантливия политик. Както е популярно напоследък, Twitter сферата изригна и се присмя на поредната издънка на Facebook. Опровержението дойде едва на следващия ден – 24 юли. Пиарът на фамилията обяви: „Мистър Бил Клинтън е поредната знаменитост, станала жертва на фалшиви некролози. Той е жив и здрав”. „Отърва се, щастливецът”, коментира National Enquirer и на свой ред реагира с материал с многозначителното заглавие „64 мистериозни трупа в двора на Клинтънови”. Жертва също така може да се нарече и човек, който е бил замесен в различните скандали на семейство Клинтън. Президентът Клинтън обеща на своите политически съмишленици в Арканзас, че ще посвети достатъчно време, за да преследва и накаже хората, които го замесиха в аферата „Уайтуотър” и други етични проблеми. Всъщност броенето на жертвите на Клинтън започва по-рано, още през 1994 г., когато републиканецът Уилям Данемайер пише писмо до тогавашните лидери на Конгреса, в което изброява 24 души, които нарича жертви, защото са починали „при неестествени обстоятелства”, и настоява за изслушвания по темата. Списъкът със „съмнителните смъртни случаи” е съставен до голяма степен на базата на адвокатката от Индинаполис Линда Томпсън, която е проучила обстоятелствата около смъртта на 34 души, които през годините са били в контакт със семейство Клинтън и след това са починали при неизяснени и много съмнителни обстоятелства. Някои от тях наистина са убити, но повечето са изгубили живота си по такъв начин, че смъртта им може да бъде наречена „инцидент” или „самоубийство”. Това се отнася особено за случаите, които са станали в щата Арканзас, където медицинските заключения лесно могат да бъдат манипулирани в интерес на определени политически кръгове. Всъщност практиката е толкова разпространена, че вече дори се е превърнала в рутинна процедура, поради което на политически жаргон този тип съмнителни смъртни случаи се наричат „арканзаско самоубийство”. „Очевидно съществува схема за използване на насилие или за сплашване, която застига редица мъже и жени, които имат контакти с Бил и Хилъри Клинтън, техните партньори в бизнеса, съдебната система, политиката и хората, които разследват техните афери.” (The Arizona Republic, June 7, 1994 г.) На 11 септември 2001 г. Барбара Олсън загива на борда на самолета Boeing 747, полет 77, който се разбива в Пентагона. Барбара е главният адвокат на сформираната по настояване на републиканците Комисия за разследване на двата скандала, наречени Travelgate (назначаване на близки роднини в службата за пътувания на Белия дом) и Filegate (неправомерно използване на секретни документи на републикански политически личности). Освен това Барбара Олсън е автор на две книги, разкриващи неправомерните действия на президентското семейство: „Големите проблеми: Разнищената история на Хилъри Родъм Клинтън” и „Последните дни: Задкулисен поглед на отчаяните злоупотреби на Клинтънови с властта в Белия дом”. Само преди месец става ясно, че още едно лице, свързано със семейство Клинтън – техният личен готвач в Белия дом УОЛТЪР ШИЙБ, е намерен мъртъв на брега на река в подножието на планината Таос в Ню Мексико. Смъртта на 61-годишния мъж е обявена за самоубийство, тъй като той е намерен като удавник, изхвърлен от реката. Уолтър всеки ден приготвя храната на семейството и без съмнение знае тайни „от кухнята на президентското семейство”, тъй като те често го викат при себе си. Лари Никълс, член на т.нар. „кухненски кабинет” на Клинтънови, който изпълнява всякакви поръчки и задачи на семейството, споделя за National Enquirer: „Едва ли е необяснимо, че един човек, който със сигурност е свидетел на някои не особено лицеприятни случки, внезапно изчезва при традиционните за Клинтънови странни обстоятелства. Особено при такава драматична и нервна предизборна кампания за Белия дом, каквато се очертава да бъде сегашната битка за президентския пост на Хилъри Клинтън”.

Ето четири от най-шокиращите факти, които би могъл да знае Уолтър Шийб и заради които може би е по-добре да замлъкне завинаги.

  1. Политически пакт за примирие. След скандала с Моника Люински Бил и Хилъри се споразумяват тя да запази семейството и репутацията му, а той в замяна да посвети останалата част от живота си на нейната политическа кариера – включително осигуряване място в Сената, пост в правителството и мобилизация на всички усилия за президентския пост в Белия дом. 2. Компромати от личния живот на Хилъри. Публична тайна е, че Хилъри е бисексуална и има връзки с други жени. Това е и причината за нейната реакция на забежките на съпруга й. Скандалът с електронната й поща всъщност е с лесбийски оттенък, умишлено политизиран, за да не бъде разкрита тази тъмна страна на нейната личност. Сред изтритите писма имало компромати за нейните интимни връзки с „30-годишна известна красавица, популярна тв и кинозвезда, дъщеря на висш член на правителството, впечатляващ модел, чиято кариера тръгнала нагоре с протекциите на Хилъри”. Тази млада дама често пътувала в компанията на Хилъри. Засега обаче единственият потвърден слух относно лесбийството на Хилъри е за нейната дългогодишна лична асистентка Хюма Абедин, която по-късно се омъжва за конгресмена Антъни Уайнър, един брак, който американските медии наричат „политическа сделка”, зад която стои именно Хилъри, като прикритие на лесбийската й афера. По-късно Уайнър се развежда и е принуден да подаде оставка, след като са разкрити връзките му с порнозвездата Сидни Ледър. Скандалът с електронната поща на Хилъри избухва през март, след като тя официално се кандидатира за президентския пост. Хилъри обяснява, че сред унищожените 30 000 имейла имало и много лична кореспонденция. Защо на служебния сървър!? 3. Скандални президентски помилвания. През последните дни, преди да напусне Белия дом, президентът Клинтън подписва няколко необясними указа за помилване на международни престъпници. Освен Марк Рич, легендарния международен мошеник и манипулатор, Клинтън изважда от затвора и мошеника лечител от Атланта Алън Глен Бразуел, натрупал състояние, лекувайки косопад с витамини. След като е помилван от Клинтън на 18 януари 2001 г., още на следващия ден братът на Хилъри – Хю Родъм, получава по сметката си превод от 200 000 долара. Това се разчува, избухва скандал и Хю Родъм връща парите. По-късно Алън Бразуел е открит мъртъв в дома си в Маями Бийч със заключението – самоубийство. Брат му Джоел обаче е убеден, че Бразуел е отровен. Затова той замразява трупа му, за да го размрази един ден, и ако евентуално го върне към живота, той може би ще може да разкаже истината за смъртта си. 4. Нови факти за смъртта на Винсънт Фостър. През май 2015 г. американските медии съобщават за появата на нови доказателства, според които бившият адвокат на Белия дом Винс Фостър не се е самоубил, а е бил самоубит с един куршум в гората Форт Марси парк в щата Вирджиния. Винс е бивш любовник и партньор на Хилъри Клинтън в адвокатската кантора Rose Law Firm в Литъл Рок, щата Арканзас. Той също така е и участник в Travelgate (аферата с уволненията в пътническата агенция на Белия дом и назначаването в нея на третата братовчедка на Бил Клинтън – Катрин Корнилуъс. В аферата е замесена и фирмата World Wide Travel, която има много близки връзки с президентското семейство).

Готвачът Уолтър Шийб по онова време е доверено лице на Клинтънови и те често споделят с него своите проблеми. Възможно е Шийб да е знаел някои разобличаващи детайли около смъртта на Винс Фостър и евентуално едно подновяване на разследването би могло да извади на бял свят неприятни факти от миналото на Хилъри. И то в най-неподходящия момент. Вече споменатият Лари Никълс, близък на Клинтънови, коментира: „Не искам да кажа, че Клинтънови са свързани с един или друг съмнителен случай. Само обръщам внимание, че има едно много интересно нещо, което се набива на очи: когато те започнат да се занимават с политика, хората около тях започват да измират като мухи”.

Смъртоносни любовни афери

На 3 юли 1997 г. списание Newsweek публикува разследване на журналиста Майк Исикоф. Tой разкрива подробности около сексаферата на бившата чиновничка от Литъл Рок Пола Джоунс с бившия губернатор на Арканзас Бил Клинтън, който вече е втори мандат президент. Пола подава иск срещу Клинтън за 750 000 долара и го обвинява в сексуален тормоз. В материала си Исикоф пише, че и „една бивша стажантка с инициалите М.С.” е готова да даде показания под клетва как е била обект на сексуални закачки от страна на президента Клинтън. На 6 юли 1997 г. въоръжен нападател нахлува малко преди полунощ в кафене Starbucks в Джорджтаун, докато заведението е затворено за почистване. Той заплашва с пистолет управителката МЕРИ КЕЙТРИН МАХОНИ и двамата продавачи Аарон Гудрич и Емори Еманс и ги натиква в нейната стая. Стига се до борба, в схватката нападателят стреля и убива Мери, а след това застрелва и другите двама заложници, после избягва. Заловен е едва през март 1999 г. и прави пълни самопризнания. Името му е Дерек Хейвър Купър (на 29 години). Той обяснява, че е искал да вземе парите, но Мери Махони объркала плановете му, като се опитала да му вземе пистолета. Той стрелял във въздуха, за да я сплаши, но тя не само не се стреснала, а продължила да му дърпа пистолета. Поради което той стрелял в нея, после застрелял и другите двама, за да няма свидетели. Уплашил се, че изстрелите ще привлекат вниманието на полицията, и затова изчезнал, без да вземе парите. Но в тази официална версия има твърде много неясни елементи. Мери Махони е застреляна с пет куршума от два пистолета, изстреляни са общо десет куршума – всичките от пистолети със заглушител. Затова и никой от съседните заведения не е чул нищо. Така че отпада версията на нападателя, че се е уплашил от шума и не е взел парите – малко повече от 4000 долара. Въпреки това нападението е окачествено като „нападение с цел грабеж”. Освен това няма следи от взлом, тоест нападателят е бил пуснат доброволно или пък с него е имало човек, когото хората от кафенето са познавали. На другата сутрин труповете са открити в заведението, което е било заключено. Възможно ли е крадците да са толкова внимателни и да заключват след себе си!? В хода на следствието е разкрита най-пикантната подробност. Мери Кейтрин Махони е била стажантка в Белия дом. Там е била обект на социално насилие от страна на президента, за което е била готова да даде показания. Това разказва друга стажантка – Дорис Мацуи, която също е била в Белия дом заедно с Мери Махони. По онова време все още аферата на Моника Люински с президента Клинтън не е видяла бял свят. Моника започва да разказва за своите приключения в Белия дом пред своята колежка от пресслужбата на Пентагона Линда Трип едва през септември. Така че Майк Исикоф няма как да е знаел за нея и когато пише за мистериозния свидетел против Бил Клинтън, вероятно е имал предвид Мери Махони. Той самият твърди, че е имал предвид Моника. Казва, че е разполагал с информация от свой източник. Но този източник така и не става известен. Факт е обаче, че онова, което е искала да разкаже Мери Кейтрин Махони, няма да стигне до никого вече, защото тя няма как да проговори. Нещастният клошар Дерек Хейвър Купър впоследствие се отказва от показанията си и твърди, че те са му били изтръгнати с насилие.

Студентката СЮЗЪН КОУЛМАН също има кратка афера с Бил Клинтън през лятото на 1976 г., когато той е генерален прокурор на щата Арканзас и преподава право в университета. В началото на следващата година той се кандидатира за губернатор на щата. За зла участ само седмица преди това Сюзън му признава, че е бременна. На 15 февруари 1977 г. Сюзън Коулман се самоубива с пистолет с един изстрел в главата. Раната обаче е във врата на жертвата, а не в слепоочието. Трупът е кремиран, без да бъде извършена аутопсия. Приятели на Сюзън твърдят, че преди смъртта си тя им е разкрила, че е бременна от Клинтън. Била е в седмия месец.

В декемврийския брой на Penthouse през 1979 г. се появява порнозвездата ДЖУДИ ГИБС. Тя и сестра й Шарон са свързани с проституцията в град Фордайс, щата Арканзас. Поначало всички проститутки са част от политическите интриги и често участват в схеми за изнудване на богати и влиятелни клиенти. Не правят изключение и двете сестри. Джуди има далечна връзка със семейството на Бил Клинтън по линията на майка си. Тя самата е любовница на един от Клинтъновите бодигардове – Бари Спайви. Полицията в Арканзас я привлича за информатор във връзка с разследване за трафика на наркотици и каналите, по които видни личности се снабдяват с кокаин. Бари Спайви си спомня, че веднъж с Клинтън летели с хеликоптер над югоизточната част на щата, когато губернаторът му посочил изгоряла къща отдолу и го попитал знае ли чия е. Бари му казал, че не знае. Тогава Клинтън му казал, че е на порнозвездата Джуди Гибс: „Къщата им изгоря до основи, докато те просто спят вътре”. Бари казва, че никога няма да забрави зловещото изражение на лицето, с което Бил Клинтън му разказвал за тази трагедия.

ПОЛА ГРОБЕР загива на 12 септември 1992 г. при катастрофа с автомобила си, който се обръща на завой на магистралата. Не е ясно как е станало това. Пола е жестомимичен преводач на речите на Клинтън, които той произнася пред глухонеми избиратели. Между 1978 и 1992 г. постоянно пътува с него и знае всяка негова стъпка, преди той да отиде в Белия дом. Смъртта й остава загадка. Никой не може да обясни как Пола е изпаднала на 10 метра от колата си. Нито пък е ясно какви тайни на Клинтън би могла да знае, за да се налага някой да я ликвидира. Говорителят на Клинтън коментира новината за смъртта й така: „Президентът нарече смъртта на Гробер „моята лична загуба”. ГАРИ ДЖОНСЪН е адвокат от Литъл Рок. Той живее в съседство с Дженифър Флауърз, фотомодел и актриса, която 12 години е тайна любовница на Бил Клинтън, докато той е губернатор на щата. Тя записва някои от срещите си с Бил Клинтън, след което предава касетите на Гари Джонсън. Неизвестни лица проникват в дома на Гари Джонсън и го пребиват. За щастие той е откаран в болница и е спасен. Биячите, разбира се, търсят записите на Дженифър. Откриват ги и ги задигат.

КАТИ ФЪРГЮСЪН, бивша съпруга на полицая Дани Фъргюсън, е открита мъртва на 11 май 1994 г. в дома й в Шерууд, щата Арканзас. Заключението на съдебните медици е, че Кати Фъргюсън се е застреляла. Странното е, че левичарката е стреляла с дясната си ръка от упор в главата си над лявото ухо. Тя се самоубива само пет дни след като бившият й съпруг, с когото се развела преди 4 години, става свидетел по делото на Пола Джоунс срещу Бил Клинтън. Тя знае също достатъчно много за сексуалните отношения между двамата и за това как Дани Фъргюсън е осигурявал жени за губернатора на Арканзас. Той дори е трябвало да ги подготви предварително, за да бъдат те готови, когато Бил ги пожелае. Кати е чувала от Дани, че губернаторът побеснявал, когато Пола Джоунс не е готова и започвала да се дърпа, когато Клинтън е вече възбуден. Преди да натисне спусъка, Кати написва и предсмъртно писмо, в което казва: „Не мога да остана тук вече. Нещата никога няма да са същите. Не бих могла да понеса това”. До нея има и друго писмо – от Бил Шелтън, настоящия й приятел, който пък я обвинява в изневяра с друг мъж. Според дъщерята на Кати майка й е била много разстроена от тези обвинения. Ето и един много странен детайл: до самоубийцата е имало приготвена пътна чанта, сякаш тя се е канела да замине за някъде. Но след това внезапно е решила да си тегли куршума. БИЛ ШЕЛТЪН е също полицай от участъка в Арканзас, любовник и годеник на Кати Фъргюсън. Умира на 12 юни 1994 г. на гроба на Кати. Според съдебната експертиза „се е самоубил” с изстрел над лявото ухо. Също като Кати. Очевидно двамата се самоубиват „ритуално” на едно и също място в главата. Той категорично не приема версията, че Кати се е самоубила, и говори за това наляво и надясно. Оказва се, че преди да си тегли куршума, е имал време да напише и предсмъртно писмо. За писмото се знае, но така и никой не го е виждал. САЛИ ПЕРДЮ е бивша мис Арканзас. Тя става любовница на Бил Клинтън и получава оферта: ще й намерят хубава работа за 60 000 долара на година, за да си държи езика зад зъбите. Предупреждават я, че ако не си мълчи, красивите й крака ще бъдат счупени. Тя обаче разказва историята си за токшоуто на Сали Джеси Рафаел. Как често в дома й се отбивали полицаи (един от които бил Дани Фъргюсън), които й „довеждали” Клинтън, който по онова време всеки ден ходи наблизо на джогинг с охраната си. Един ден той пристига в спортен екип по шорти и потник. В хола й имало голямо пианото и той я помолил да му посвири. Докато тя свирела, той облякъл черна копринена нощница. „Когато го виждам сега като президент на САЩ да се среща със световни лидери, просто не мога да повярвам... Още ми е пред очите в моята черна нощница... Или как свири на саксофон, при това лошо... Представям си го как тича в парка и наднича през оградата ми. Как очаквате да го приема сериозно?” След тези нейни думи в шоуто на другия ден в дома й пристига мъж в строг костюм, който се представя за лице от Демократическата партия. „Той ми каза, че има хора на високи постове, които се тревожат за мен и които искат да знаят дали обещавам да си държа езика зад зъбите. За което ще бъда възнаградена. Ако бъда добро момиче и не убия куриера, ще бъда осигурена до края на живота си. Ще получа федерална служба, нищо особено, но с редовно заплащане. Но ако не приема офертата, те знаели, че ходя да тичам сама в парка и може случайно да падна лошо и да си нараня красивите крачета и да не мога да тичам вече.” За нейно щастие медиите я забравят и така й се разминава. Само веднъж тя се изплашва до смърт, след като една сутрин открива на задната седалка на колата си гилза от пистолет, а задното стъкло е счупено. Но други сериозни премеждия няма.

Без свидетели

През март 1999 г. се самоубива ЕРИК ФОКС, бивш морски пехотинец, след това охрана на Хилъри Клинтън. Намерен е самоубит в автомобила му, който се отклонил от главния път и бил открит в гората. Преди това на 22 февруари 1998 г. САНДИ ХЮМ (на 28 години), син на политическия журналист от Fox News Александър Бритън Хюм, е намерен мъртъв в дома му в Арлингтън, щата Вирджиния. Санди Хюм е репортер в списание The Hill, издание на Конгреса, което публикува само вътрешна информация, касаеща Конгреса. Санди често разкрива афери, които двете партии много биха искали да прикрият. През 1997 г. Санди Хюм попада на разобличаващи подробности около скандала между председателя на Камарата на представителите Нют Гингрич и неговия опонент и най-сериозен кандидат за неговото място Бил Паксман. Санди има репутацията на журналист, който се рови и публикува истории, които всички предпочитат да заобикалят. Преди да си „тегли куршума”, Санди Хюм споделя с колегите си, че следващата му история ще бъде за това как в Белия дом използват секретна информация, за да скалъпват компромати за политическите си противници. Интересно е, че Бил Паксман подава оставка и напуска политиката точно 24 часа след смъртта на Хюм. По-късно тази история става известна като Filegate. Санди Хюм така и не успява да я напише, защото решава „да се самоубие”. Самоубийството му е потвърдено от д-р Джеймс Байер, който е много близък на семейство Клинтън и се ползва с репутацията на съдебен лекар, който знае как да прикрие убийство със заключението „самоубийство”. На 10 август 1991 г. репортерът ДАНИ КАСОЛАРО, разследващ аферата „Иран–Контри” (касаеща тайната продажба на американско оръжие за Иран, а парите отивали за контрареволюционерите в Никарагуа), е намерен мъртъв и гол във ваната на своя хотел „Шератон” в град Мартисбърг, Западна Вирджиния. На лявата си ръка има седем рани от разрязани вени, на другата шест. Аутопсията е направена от д-р Джеймс Байер. Той категорично установява, че това е самоубийство, защото на бюрото на Касоларо е намерено недовършено прощално писмо. Представяте ли си – човекът си реже вените, като хладнокръвно сменя ножа и се кълца хем по лявата, хем по дясната ръка! Недовършено остава разследването на Касоларо за аферите на Бил Клинтън, който по онова време е все още само кандидат на демократите за Белия дом.

На 3 март 1994 г. д-р РОНАЛД РОДЖЪРС, зъболекар от град Роял, щата Арканзас, тръгва за среща с журналиста от Sunday Telegraph Амброуз Еванс-Причард. Роджърс се качва на своя личен малък самолет, но така и не стига до Литъл Рок, самолетът пада край Липтън. Той трябвало да разкаже на журналиста подробности за престъпните схеми за обогатяване на семейство Клинтън и най-вече за участието им в аферата „Уайтуотър”, която касае инвестиции на Клинтънови във фирмата за недвижими имоти Whitewater Development Corporation. ДЖОН УИЛСЪН е адвокат от Вашингтон, който знае много от тайните на сделките на семейство Клинтън още преди те да дойдат в Белия дом. Той е открит, обесен в дома му, само два дни преди да даде показания по аферата „Уайтуотър”.

ГАНДИ БОФ е адвокат на Дан Ласейтър, мафиот от Арканзас, приятел на майката на Бил Клинтън, наркодилър, който снабдява Роджър, брата на Клинтън, с наркотици. Роджър всеки ден употребява доза от четири грама кокаин, които получава чрез Ласейтър от дилъри от Ню Йорк. Дан Ласейтър отглежда коне за надбягвания и участва в хазартни наддавания. След като Роджър Клинтън задлъжнява на наркодилърите с 80 000 долара, той му плаща дълга и му дава работа в едно от своите заведения. Ганди Боф защитава Дан Ласейтър по едно от множеството му дела за незаконна дейност. Това дело е за незаконни сделки, в които е замесен и тогавашният губернатор на Арканзас Бил Клинтън. На 9 януари 2004 г. Ганди Боф трябва да се яви на делото, но на 8-и се самоубива, като скача от прозореца на една от високите сгради в Литъл Рок. Делото поема неговият колега от адвокатската кантора, но и той се самоубива един месец по-късно на 9 февруари, също един ден преди да се яви на делото. Какво съвпадение!

Аферата „Уайтуотър”

Първият голям и сериозен скандал, с който се сблъсква Бил Клинтън, е аферата „Уайтуотър”. Той е раздухан от New York Times още през март 1992 г. Става дума за проект за изграждане на вилно селище на южния бряг на река Уайт край Флипин, щата Арканзас, в планината Озарк. В нея са замесени главният икономически съветник на губернатора на Арканзас Джим Макдугъл, съпругата му Сюзън и семейство Клинтън. Джим Макдугъл купува парцела от 230 акра за 203 000 долара, като Клинтънови получават 50% от Whitewater Development Corporation, която ще осъществява проекта. Но без да дават реално никакви пари: Бил Клинтън ще участва с авторитета и влиянието си на губернатор, а Хилъри Клинтън с адвокатските си услуги чрез своята кантора Rose Law Firm, най-старата и авторитетна фирма в Арканзас. В резултат от неуспешни сделки от страна на Макдугъл в крайна сметка фирмата фалира, проектът се проваля, а той отива в затвора за огромни дългове. Обаче на 8 март 1998 г. ДЖЕЙМС МАКДУГЪЛ умира в карцера на Федералния медицински център във Форт Уорт, щата Тексас, където излежава присъда от 3 години за банкови измами. На следващия ден той трябва да се яви пред съда и да даде важни показания пред прокурора Кенет Стар по делото „Уайтуотър”, като разкаже за ролята на семейство Клинтън. Проблемите на Джим Макдугъл със сърцето са известни. Той е поставен в карцера за наказание заради отказа му да даде урина, за да бъде тестван за наркотици. В деня преди смъртта си, докато е в своята килия, където има достъп до своите лекарства, той се оплаква от виене на свят и прилошаване. След като е поставен в изолация, той повръща, но не губи ориентация и не иска да му донесат лекарствата. В ранния следобед му става много зле и Макдугъл е откаран в районната болница „Джони Питър Смит”, в която „стажантите от медицинския университет се упражняват върху живи хора”. Един час след като го докарват, той умира от масивен инфаркт. При разследването са установени странности: вместо да се опитат да му направят животоспасяваща манипулация, лекарите решават да го откарат чак в районната болница, която е най-отдалеченото болнично заведение. Когато все пак го докарват в много тежко състояние, лекарите отново не се опитват да го съживят с дефибрилатор, а му поставят инжекция с Lasix, диуретик, с който целят да го принудят да даде урина, за да го изследват за употреба на наркотици. Не е ясно кой и защо толкова настоява за този тест, макар да няма данни Макдугъл да употребява упойващи вещества. Но е известно, че Lasix е изключително опасен при проблеми със сърцето, защото може да предизвика прекомерна диуреза, колапс на кръвообращението, васкуларна тромбоза или кръвни тромби. Ако не се дава с адекватно количество калий, Lasix може да убие. Както се случва реално, и той умира на 57-годишна възраст. Макдугъл така и не успява да даде показания по аферата „Уайтуотър”, а по-късно прокурорът Кенет Стар прекратява делото и снема всички обвинения срещу семейство Клинтън. Поради липса на доказателства за вина. В телевизионно интервю преди няколко години Сюзън Макдугъл казва: „В живота има и по-лоши неща от няколко месеца в затвора”. Това е коментарът й на въпроса, дали Моника Люински би трябвало да даде показания под клетва, за да разкрие всички подробности около сексаферата й с президента Клинтън. Самата Люински споделя в разговорите си със своята колежка от Пентагона Линда Трип, че „не би искала да свърши като Мери Кейтрин Махони!”... Управителката от Starbucks. Адвокатът ВИНСЪНТ ФОСТЪР е приятел от детинство на Бил Клинтън, бивш партньор на Хилъри Родъм Клинтън и неин таен любовник, а за последно заместник главен адвокат на Белия дом. Той умира също броени дни преди да даде показания под клетва във връзка с аферата „Уайтуотър”. На 20 юли 1993 г. Винс Фостър е човекът, който изготвя договорите за кредитите, които Джим Макдугъл взема, за да финансира проектите на Whitewater Development Corporation чрез своята финансова агенция Madison Guaranty. Вместо да се яви в съда, той отива във федералния парк Форт Марси и гълта дулото на пистолета си, след което се прострелва смъртоносно. Намират трупа му чак на следващия ден с пистолет в дясната ръка и барутни частици по дланта. По тялото му няма никакви други наранявания. В кабинета му е открито предсмъртно писмо, всъщност молба, обяснение за подаване на оставка, което е накъсано на 27 парчета. Любопитното е, че от тях липсва само едно парче – онази част, върху която би трябвало да стои подписът му. В писмото си Винсънт Фостър казва, че не издържа на напрежението на работата в Белия дом и най-вече на публичността, която е част от тази длъжност. „Не съм създаден за такава работа и за прожекторите на публичния живот във Вашингтон. Тук рушенето на човешки съдби се смята за национален спорт.” Впоследствие се оказва, че писмото е „фалшификат”, но не става ясно кой и защо го е написал. Заключението „самоубийство” противоречи на показанията на ЕДИНСТВЕНИЯ (конфиденциален защитен) свидетел, който първи открива делото. Както и на някои данни от аутопсията и събраните веществени доказателства. Така например в официалното съобщение за смъртта му е написано, че пистолетът е бил в дясната му ръка, докато свидетелят е категоричен, че не е имало никакъв пистолет. Освен това първото медицинско заключение е направено от д-р Доналд Хот, който констатира смъртоносна огнестрелна рана във врата. Неговият доклад е намерен в Националния архив, но не е приложен към делото, където има само заключението, подписано... отново от... д-р Джеймс Байер, експерта по самоубийствата. На следващия ден, след като той прави аутопсията, ФБР получава медицинско заключение, в което специално се посочва, че „не е налице външна изходна рана” от изстрела. В официалното заключение е използвана формулировката ruled a suicide, „определя се като самоубийство”, което означава, че всички други възможности предварително са елиминирани и изключени. От този момент тази формулировка започва да се използва все по-често в смисъл „проведено е разследване и се стигна до единственото разумно заключение”... Един от адвокатите по делото за смъртта му, Джон Кларк (от адвокатската кантора), повдига въпроси, които така и остават без отговор:

„Защо в събраните веществени доказателства при огледа на местопрестъплението не се обяснява, че не са намерени никакви отпечатъци от пръстите на Винс Фостър нито по дръжката на пистолета, нито по патроните в пълнителя, нито по очилата му, нито по колата, нито върху нито един предмет в колата, нито даже и върху „предсмъртното” му писмо? Първоначално се говори за външна рана на врата с големина, наполовина на монета от 1 долар, 1/4x1 инча, предизвикана от 38-калиброво оръжие. Защо нито един свидетел не казва, че е видял тази рана, нито пък следи от разпилян мозък или кръв, или костно вещество, или друг биологичен материал наоколо, както е трябвало да се очаква.” Между 16:30 и 18:05 часа шестима свидетели – Дженифър Ваха, Джудит Дууди, Марк Фийст, Тод Хол, Патрик Ноултън и Джордж Гонсалес, твърдят, че са видели стара кафява Honda да спира на паркинга на парка Форт Марси. Но в 16:30 часа Винс Фостър вече е бил мъртъв. Как така колата му се е движила по паркинга, когато той вече е бил мъртъв? Когато е открит трупът на Винс Фостър, при него не е имало ключове от колата. По-късно в моргата пристигат началникът на личната охрана на Белия дом Кен Ливингстън и адвокатът Бил Кенеди и ключовете се оказват в джоба на трупа. Не е ясно какво са правили и къде са ходили двамата и защо се появяват чак пет часа след като е открит трупът на адвоката на Белия дом. Едва ли ще получим някога отговори. В крайна сметка версията за смъртта се базира върху показанията само на един „защитен свидетел”, а останалите отпадат от заключителния доклад на разследването. Делото за смъртта на Винс Фостър е засекретено, а Върховният съд постановява, че всички документи са конфиденциални и не могат да се огласяват публично. Тоест всяка информация, която засяга обстоятелствата около смъртта на Винс Фостър, по презумпция е неофициална. На погребението на своя съученик и приятел на семейството в католическата църква „Сейнт Ендрюз” в Литъл Рок Бил Клинтън със сълзи припомня щастливите мигове от тяхното детство и цитира стих от хита на Лион Расъл A Song for You: „Обичам те там, където няма време и пространство”. Винс Фостър умира едва на 48 години, оставяйки жена и 3 деца. На 25 август 1996 г. НИЙЛ МУУДИ, доведен син на вдовицата на Винс Фостър – Лиса Фостър (която се жени повторно за съдия Джеймс Мууди през 1995 г.), катастрофира жестоко с автомобила си и е обезобразен до неузнаваемост. Колата му се удря със зверска скорост в тухлена стена. Заключението е, че е получил инфаркт зад волана. Той обаче носел конфиденциални документи във връзка със смъртта на Винс Фостър и имал намерение да поднови разследването за обстоятелствата около смъртта му. Преди това свидетели го виждат да разговаря много разпалено с някого в автомобила си. Предишния ден той се свързва с известния журналист от Washington Post Боб Удуърд и си урежда среща за след два дни, като споменава, че открил любопитни факти около смъртта на Винс Фостър. Има намерение да ги публикува в навечерието на националния конгрес на Демократическата партия, на който Клинтън е кандидат на партията за втори президентски мандат.

Следователят ДЖОН УОКЪР е служител на държавната агенция за събиране на вземания Resolution Trust Corporation (RTC). Той разследва машинациите около фалита на Whitewater Development Company. Специално тръгва по следите на гигантска измама за 50 милиона долара, които са прехвърлени от фонд на RTC в Чикаго към финансовата компания на Джим Макдугъл Madison Guaranty Savings & Loan, за да бъде прикрита злоупотреба за 47 милиона долара. Но още преди да открие компрометиращи данни, се самоубива на 15 август 1993 г., като се хвърля от последния етаж на Lincoln Towers в Арлингтън, щата Вирджиния. Заедно с него изчезват и всички документи, върху които той работел, впоследствие „изчезва” и самият той, сякаш никога не е съществувал и не е работил за RTC, името му е заличено отвсякъде в публичните регистри.

ДЖОНИ ФРАНКЛИН ЛОУТЪН-МЛАДШИ умира на 29 март 1998 г. при автомобилна катастрофа заедно със свой приятел. Той кара стар понтиак и автомобилът се забива в телефонен стълб с висока скорост само на 250 метра, след като потегля! Което означава, че Джони или е луд, или е искал нарочно да се самоубие с тази таратайка, която той ускорява като чисто ново ферари! Джони има магазин за стари автомобили, Johnny's Tranny Shop, който през есента на 1997 г. пострадва сериозно по време на торнадо. След като природната стихия отминава, той открива в багажника на една от преобърнатите коли куфарче. В куфарчето има документи, свързани с аферата „Уайтуотър”. Там има също така и чек на името на Бил Клинтън за 27 000 долара, който е написан от Madison Guaranty. Катастрофата става само месец след като той предава документите на ФБР. Почеркът на инцидента много прилича на катастрофите на Нийл Мууди и Пола Гробер.

Но най-странната смърт от тази поредица е на бившия директор на ЦРУ УИЛЯМ КОЛБИ, който изчезва мистериозно в края на април 1996 г., и не е известно всъщност точно кога е починал. Затова се приема датата на изчезването му – 27 април. Колби е начело на разузнавателното управление на САЩ от 1973 до 1976 г. при президентите Никсън и Форд. На 76 г. той вече си е намерил друго занимание, с което би могъл да бъде полезен на партията, на която симпатизира – Републиканската. В началото на 1996 г. той започва да работи за Strategic Investment, което предизвиква безпокойство в политическите и бизнес средите, защото той разполага с безценен архив и знае много от тайните на ЦРУ. Колби вече е направил най-сериозните разкрития за задкулисните дейности на шпионската централа. Тъкмо той разкрива плановете за убийството на Фидел Кастро, за шпионирането на американците, за извършване на биологични тестове върху нищо неподозиращи американци. И сега точно той работи по казуса за смъртта на адвоката на Белия дом Винсънт Фостър. Колби наема трима души криминалисти графолози, които изследват намереното предсмъртно писмо на Фостър, и след детайлно проучване те категорично заявяват, че то е фалшиво. Късно вечерта на 27 април 1996 г. Уилям Колби излиза за риба със своето кану и след това изчезва. Кануто е намерено на следващия ден само на 800 метра от дома му на остров Коб, щата Мериленд, на около 100 км от Вашингтон. Колби е изключително педантичен и подреден човек, но тази сутрин прави серия от необясними неща: излиза, като оставя дома си незаключен, компютърът му е включен, а на масата е наполовина изядената му закуска. Съседи го виждат за последно в 19:15 часа. Но на телефона му е регистрирано телефонно обаждане до някого в 20:30 часа. Не е ли много странно човек като Колби да тръгне за риба в пълен мрак?! Въпреки мащабното издирване Колби не е открит, а кануто е намерено празно на около километър от къщата му. Трупът е намерен едва на 6 май, само на 20 метра от мястото, на което е открито кануто. Макар че това място е претърсвано щателно предишните дни. Оказва се, че Колби е бил без горно яке, а съпругата му твърди, че той никога не излиза без него. Якето липсва във вилата, не е открито никъде и не се знае къде е. Още един странен факт: за кануто било завързано въже за дърпане. Кой е дърпал лодката му? И защо е забравил да си прибере въжето? В понеделник Колби е имал среща с представители на „Проект разкритие”, който се занимава с откриване на факти за контакти с извънземни. Дали това не е ключът към загадката на смъртта му? Или така е удобно.

Мръсни пари

ЕД УИЛИ е управител на Финансовия комитет за президентската кампания на Бил Клинтън. На 23 ноември 1993 г. той се самоубива с изстрел в главата, като отива в същата гора, в която се самоубива и Винс Фостър. Оставя предсмъртно писмо, в което казва: „Ако кажа „съжалявам”, това няма да е никакво обяснение. Надявам се един ден да ми простите”. Смъртта му е „призната за самоубийство”. Преди да стане ковчежник на Демократическата партия, работи като адвокат, бил е и един мандат сенатор от щата Вирджиния. Разследването установява, че той е злоупотребил с огромна сума – 275 000 долара, от парите, дарени за кампанията на Клинтън, които са стотици милиони долари. Освен това има милиони дългове към данъчните. По време на кампанията постоянно се движи с куфарчета, пълни с пари. Любопитно е, че в деня на самоубийството съпругата му Катлийн има среща с президента Клинтън, на която го моли да й даде някаква работа, за да помогне на семейството. Той я кани в президентския си апартамент и според думите й я подлага на „сексуално насилие”. Клинтън признава, че се е срещал с Катлийн, но категорично отрича обвиненията й. По-късно тя се явява като свидетел по делото за сексуално насилие на Пола Джоунс срещу Бил Клинтън. ДЖЕРИ ПАРКС е собственик на охранителната фирма American Contract Services Inc. На 29 септември 1993 г. е застрелян с 9 куршума на излизане от мексиканския ресторант в Литъл Рок. Той осигурява охраната по време на предизборната кампания за първия мандат на Бил Клинтън, а преди това и когато е губернатор на щата Арканзас. Той знае всички сексуални подвизи на Бил и се твърди, че дори ги е документирал (със снимки и двете имена) „за всеки случай”. След като Клинтън става президент, той няма нужда вече от услугите на Джери Паркс. Но за кампанията Бил му дължал 81 000 долара за охранителни услуги. За съжаление така и не му ги плаща. Тогава Джери заплашил, че ще разкрие фактите за сексуалните подвизи на президента. Четири дни по-късно „крадци” проникват в дома на Джери Паркс, но не взимат нищо освен ДОКУМЕНТИТЕ ЗА „ПОДВИЗИТЕ” НА БИЛ КЛИНТЪН. Именно така Джери е надписал папката с документите. Половин час по-късно Джери Паркс е разстрелян с 9-милиметрово полуавтоматично оръжие. Разследването на полицията не открива убиеца, но Клайд Стийлмън, началник на отдел „Убийства” в полицейското управление на Литъл Рок, смята, че това е бившият партньор на Джери Паркс в охранителната фирма, с когото са се разделили шумно и са имали спорове за пари. ВИКТОР РЕЙЗЪР II е заместник на Ед Уили във Финансовия комитет на президентската кампания на Клинтън. На 30 юли 1992 г. заедно със сина си Монтгомъри и още петима души тръгват за риба в Аляска и катастрофират с частния самолет над Анкъридж. Времето е великолепно, няма никакви условия за подобен инцидент. Разследването установява, че катастрофата се дължи на пилотска грешка. Виктор Рейзър е считан за личен доверен човек на Бил Клинтън, който знае всичките му спатии в кампанията за набиране на финанси за кампанията. Пилотът и един от пътуващите на борда оцеляват. Политическият директор на Националния комитет на Демократическата партия ПОЛ ТАЛИ умира при неизяснени обстоятелства на 24 септември 1992 г. Открит е мъртъв в хотелската му стая в Литъл Рок. Той е човекът, разработил изборната стратегия на Клинтън, и на него президентът дължи до голяма степен победата си. Смъртта му е обяснена със „сърдечен удар”, макар той никога да не е имал проблеми със сърцето. Но е много странно защо Клинтън не разрешава да му правят аутопсия. Въпреки това тя е направена и заключението на съдебните лекари на Арканзас е, че той е получил масивен сърдечен удар. Пол Тали е само на 48 години. Той имал три порока: пуши непрекъснато, пие много и е с наднормено тегло. Смъртта му изглежда логична.

ДАНИЕЛ ДУТКО, съпредседател на комитета „Лидерство 2000”, основен играч при набирането на дарения за изборната кампания на демократите. 54-годишният Дутко е заемал много отговорни постове в партията, включително заместник-председател на Финансовия комитет за президентския тандем Клинтън–Гор през 1995 г., заместник-шеф на финансите на Демократическата партия през 1996 г., когато започват да постъпват щедри китайски дарения. Дутко е открит мъртъв на 27 юли 1999 г., след като се забива с велосипеда си в бетонна стена и си разбива ДВА ПЪТИ смъртоносно главата.

БЕТИ КЪРИ, личната секретарка на Бил Клинтън, трябва да даде показания пред Голямото жури по скандала с Моника Люински през декември 1997 г. Бети разказва, че е знаела за интимните срещи на президента със стажантката, тъй като някои от тях уреждала тя самата, дори предавала на Моника подаръци от президента. Бети тактично напуска стаята си, за да ги остави двамата насаме, включително и в онази фатална среща с пурата. Един месец след като разказва своята версия за събитията, а не тази, която я съветват хората около президента, сестра й загива при автомобилна катастрофа. Бети отива в апартамента на Люински, за да прибере обратно подаръците, като заявява, че сама е решила на направи това, а не по указание на президента. По-късно на 29 януари 1998 г. се случва още нещо заплашително. Точно един ден преди да даде показания пред парламентарната комисия, разследваща незаконните дарения за президентската кампания на Клинтън, брат й Теодор Уилямс е пребит и едва оцелява, като близо два месеца се бори за живота си.

РОНАЛД МИЛЪР умира на 12 октомври 1998 г. на 58 години, без да има някакви здравословни проблеми преди това. Той е собственик на компанията за добив на природен газ Creek Systems/Gage Corp., която е замесена в грандиозен корупционен скандал с незаконното финансиране на Демократическата партия. Той продава Gage Corp., която има съдебни спорове с държавната енергийна компания Oklahoma Natural Gas, на хавайското семейство Джин и Нора Лам, активисти на Демократическата партия, близки до Комитета за събиране на дарения. Двамата прекръстват компанията на Dynamic Energy Resources Inc. И назначават за неин президент Майкъл Браун, син на председателя на Националния комитет на Демократическата партия Рон Браун. Майкъл е използван като параван за прикриване на т.нар. „схема на сламените дарители”, тоест използване на чужди пари за дарения под фалшиво име. Така например те дават корупционната сума от 60 000 долара на Рон Браун, който по-късно става министър на търговията. Роналд Милър трябва да даде показания по тази схема на незаконни дарения на 16 октомври. От него зависи дали ще има съдебен процес, който пък би имал много сериозни последици за президента Клинтън и демократите. Особено застрашен е началникът на канцеларията на президента Томас Макларти III, съученик и близък приятел на Бил Клинтън. Застрашен е бил и самият Рон Браун. В продължение на месеци Милър е подложен на телефонен тормоз и заплахи, като е предупреждаван многократно да внимава какво говори и какво върши. Но на 2 октомври 1998 г., четвъртък, той усеща неразположение, кашлица, вдига висока температура, повръща и има диария. Решава да се лекува сам с чай и аспирин, но на 4 октомври състоянието му се влошава и той е приет в болницата Norman Regional Hospital в град Оклахома. Състоянието му още се влошава и той е преместен от близките си в Baptist Hospital в града. Една седмица по-късно умира, а лекарите наричат смъртта му „медицинска мистерия”. Те обаче са категорични, че той е отровен. Първоначално версията е рицин, но при аутопсията не са открити рицинови антитела. Негативни са и тестовете за легионелоза (легионерската треска). Тогава някой споменава съмнения за антракс – рядка болест, остро заразно заболяване, което се характеризира с тежка интоксикация, което се разпространява чрез контакт със заразени животни, заразена почва, месо или заразени предмети. Инфекцията се развива между 1 и 6 дни, след като спорите на Bacillus anthracis проникнат в организма. Но е възможно да се развие и в рамките на 40 дни. Лекарите поставят диагноза бронхопневмония и започват да го лекуват първоначално с Timentin, дериват на пеницилина. След това преминават към по-силни антибиотици – Azactam и Kefzol. Нито един от тези медикаменти не оказва влияние върху спорите на антракса. Това може да стане само с пеницилин в големи дози (1,2 милиона единици дневно, еритромицин и доксициклин). Лечението с пеницилин G трябва да продължи поне седмица. Но според лекарите инхалационният антракс почти винаги е летален. Първоначално пациентът усеща леко подобрение, след това рязко влошаване на състоянието, трудно дишане, обилно потене, цианоза, шок и смърт след три дни. Точно така се развиват и симптомите при Роналд Милър. Медицинската комисия така и не посочва причината за смъртта, оставяйки казуса отворен. Хипотезите са „рядко инфекциозно заболяване” или „рядка форма на хиперчувствителност към биологичен агент”. Смъртта остава „медицинска мистерия”. ДЖОН Ф. КЕНЕДИ-МЛАДШИ умира при самолетна катастрофа на 16 юли 1999 г. На 7 юли в интервю за NBC Dateline племенникът на легендарния Кенеди намеква, че е възможно да се кандидатира за Сената от Ню Йорк (мястото след това се печели от Хилъри Клинтън), но има амбицията да опита дори с кандидатура за президентския пост. Той само казва, че ще обяви решението си на 1 август. Но той, съпругата му и снаха му се разбиват с личния му самолет Piper Saratoga II TC над океана близо до семейното имение в Martha's Vineyard. Брой на списание Newsweek, което анонсира и анализира кандидатурата на Джон Кенеди-младши за президентския пост, е иззет от разпространение и унищожен. Още преди да бъдат съобщени подробности, медиите започват да твърдят, че причина за катастрофата са „лошите атмосферни условия”, което няма нищо общо с истината, защото времето е било чудесно за летене с видимост 8 мили, над Martha's Vineyard небето е било дори без облаци. Мястото на катастрофата веднага е блокирано от части на ВМФ и е наложена безпрецедентна 5-милна зона, забранена за полети! След като останките от самолета са извадени от океана, те са транспортирани до военна база. Обстоятелствата около катастрофата много напомнят на инцидента с полет TWA 800 от 1996 г., за който се твърди, че е бил свален с помощта на микровълново HERF (high-energy radio frequency) оръжие. Смъртта на Кенеди-младши изглежда доста удобна, тъй като той би бил безспорен фаворит за какъвто и пост да се кандидатира, което силно би накърнило плановете както на семейство Клинтън, така и на клана Буш.

Смърт в правителството

Министърът на търговията РОН БРАУН загива при самолетна катастрофа на 3 април 1996 г. край Дубровник със самолет T-43 (Boeing 737 за US Air Force) малко преди да кацне на летището в хърватския пристанищен град. На 15 април Рон Браун трябва да бъде обвинен официално в корупция и вземане на подкупи от компанията Dynamic Energy Resources в Оклахома. Рон Браун преди това е разследван за искане на подкуп от 700 000 долара от виетнамски правителствен служител, като той обещал да използва влиянието си и да лобира пред президента Клинтън за вдигане на санкциите срещу Виетнам. При разпитите в Сената вината му е доказана и той е заплашен със затвор. Затова заявява директно на Бил Клинтън и вицепрезидента Ал Гор: „Прекалено съм стар, за да отида в затвора. Ако затъна, ще повлека надолу всички ви”. Тази заплаха, естествено, засяга директно президента, който и без това има доста проблеми със скандала „Уайтуотър”, уволненията в пътническата агенция на Белия дом, аферата Filegate, серията от самоубийства на най-близките му сътрудници.

Разследващият журналист Шерман Сколник разказва: „Във връзка с аферата „Рон Браун” президентът Клинтън и Министерството на правосъдието постоянно упражняват натиск върху Голямото жури (което трябва да реши дали да има процес или не). Процедурите на Голямото жури трябва да се провеждат при пълна секретност, но Рон Браун всеки ден е информиран нелегално за тяхната работа, за да може да манипулира или подкупва свидетелите. И така в крайна сметка Рон Браун не е предаден на съда”. Заплахата, която Рон Браун представлява директно за президента, е твърде голяма и според Сколник това е програмирало неговата смъртна присъда. Катастрофата става отново заради „грешка на пилота” и нарушена комуникация със сигналните светлини за навигация. Проблемите на американския самолет никога няма да се изяснят, защото директорът по поддръжката на навигационните системи на летището Нико Юнич „умира в резултат на огнестрелна рана”. Четири дни след смъртта му властите официално съобщават, че става въпрос за „самоубийство”. В същото време разследването на катастрофата установява, че в главата на Рон Браун има дупка от огнестрелно оръжие. Разследващият журналист Кристофър Руди публикува материал, в който цитира анатомо-патолога на ВВС подполковник Стив Гозуел, който заявява, че според аутопсията в черепа на Браун има дупка с идеална кръгла форма като от 45-калибров куршум. Полковник Дейвид Хаус, който е извършил аутопсията, обаче опровергава тази информация и твърди, че наистина в черепа има дупка, но тя не е от куршум, а в резултат от сблъсъка. „Ако дупката е от куршум, то тогава би трябвало да има и изходна рана или куршум в тялото, а такива ние не открихме”, казва полковник Хаус. Около катастрофата има смущаващи факти: например аномалиите при прогнозите за времето, противоречията при определяне на мястото на катастрофата. И до днес не е ясно какво се е случило с черните кутии. Не са ясни и причините и обстоятелствата около смъртта на Нико Юнич. Никой не е дал и обяснение на факта защо спасителните екипи пристигат на мястото на катастрофата с 4 часа закъснение, макар че самолетът е паднал само на 2 км от пистата на летището! Но най-шокираща е историята със стюардесата на полета ШЕЛИ КЕЛИ. Кореспондентът на Wall Street Underground Джеймс Нюджънт успява да се добере до необяснимия епизод, който му е разказан от хърватски офицер от спасителния екип. Първи на мястото на катастрофата пристигат хърватските специални части, които откриват един оцелял – това е стюардесата Шели Кели. Веднага се обаждат и искат да им бъде изпратен хеликоптер, за да я откара в болницата. Когато машината пристига, тя е добре и сама се качва в хеликоптера. Но така и не стига жива до болницата. При аутопсията лекарите установяват ясна, прясна, 7,6-сантиметрова прорезна рана на главната бедрена артерия. Освен това става ясно, че тя е причинена 3 часа след другите рани и натъртвания. Смъртта на Кели също остава мистерия. Факт е, че Рон Браун не е трябвало да бъде на борда на самолета и той е изпратен в последния момент по настояване на президента Клинтън. Ако Рон не беше загинал, след завръщането от Дубровник го е очаквала истинска юридическа мелница от разпити и разследвания, а той вече обявил официално, че е готов да сътрудничи с правосъдието и ще разкаже „цялата истина”. Примката около Рон е била толкова затегната, че е нямало спасение, и той много „разумно” загива в сюблимен момент. Още един странен факт. В делегацията от бизнесмени Рон Браун включва в последния момент и своя приятел МОХАМЕД САМИР ФЕРАТ, алжирски бизнесмен, който има финансова фирма в Швейцария – SOFINSA, а в САЩ оперира с регистрираната във Вирджиния Chadwick International, която изнася модулни жилища в страни от Третия свят. Ферат първоначално се съгласява, но след това се отказва от пътуването до Дубровник. И така се спасява. Но само от тази катастрофа. Същия ден той е по работа в Южна Африка и там срещу него е извършено покушение – неизвестен човек стреля по него, но не го улучва. Връщайки се в САЩ, той изтегля всичките си пари от своите сметки и ги прехвърля в сметки на роднините си. След това изтегля и застраховките „Живот”. На 17 юли 1996 г. Ферат се качва на борда на самолет Boeing 747-100, полет TWA 800 от Ню Йорк за Рим с 230 пътници. 12 минути след като излита, самолетът пада в морето и всички пътници загиват. Причината за катастрофата не е разкрита, но подозренията са, че се касае за използване на микровълново HERF (high-energy radio frequency) оръжие. Друго обяснение засега няма.

Дикси мафията

На 23 август 1987 г. две 17-годишни момчета – КЕВИН АЙВС и ДОН ХЕНРИ, са намерени мъртви на жп линията в окръг Салин, Арканзас, прегазени от товарен влак. Първоначалното съобщение гласи, че двамата са станали жертва на ритуално самоубийство. По-късно обаче версията е променена и съдебният лекар Фахми Малик твърди, че момчетата са заспали дълбоко под въздействието на марихуана. Едва месеци по-късно те са ексхумирани и аутопсията установява, че Кевин е починал вследствие счупване на черепа, а Дон е намушкан в гърба. И двамата са били мъртви, преди да бъдат поставени на релсите. Макар че виновни няма да бъдат намерени, следите на убийците водят към Дикси мафията и политическата машина на Арканзас. Момчетата е трябвало да умрат, защото са станали свидетели на нещо, което е строга публична тайна: трафикът на наркотици, който се извършва под закрилата и с покровителството на службите и властта. Всъщност момчетата са видели как от самолет близо до строго секретното и охраняваното летище Мена се изхвърлят не наркотици, а пари, злато и платина. Доста години по-късно майката на Кевин казва: „Убедена съм, че моят син и Дон Хенри са били убити, защото са станали свидетели на това как самолет пуска наркотици по контрабандния канал на летище Мена”. През следващите месеци още 9 души, които са имали информация за убийците на двете момчета, са застигнати от преждевременна и странна смърт. Техният връстник КИЙТ МАКАСКИ споделя, че изпитва страх за живота си „заради онзи жп случай”. По-късно затворник разкрива, че е получил оферта за 4000 долара, за да убие Макаски. Един от убийците на двете момчета умира при въоръжен грабеж, който след това се оказва, че е бил инсцениран тъкмо с тази цел.

БУУНИ БИЪРДЪН изчезва без следа. Твърди се, че той единствен е знаел точно какво се е случило на релсите. ДЖЕЙМС МИЛАМ е обезглавен, но щатският съдебен лекар Фахми Малик обявява, че той е починал от естествена смърт. ДЖЕФ РОУДС ще бъде убит, горен, ръцете и краката му са частично отрязани. КИЙТ КОНИ е застрелян, докато се опитва да избяга с мотоциклета си. РИЧАРД УИНТЪРС и ГРЕГЪРИ КОЛИНС са намерени с огнестрелни рани в главите. Всичко това се случва през 1988 г., когато губернатор на щата е Бил Клинтън. Всички жертви са свидетели на тайния трафик на наркотици на летище Мена. Журналистът Амброуз Еванс-Причард (автор на книгата The Secret Life of Bill Clinton: The Unreported Stories) пише, че в този период щатът Арканзас „се превръща в най-големия център за прехвърляне на наркотици” и е „опасно близо да се утвърди като наркорепублика”, нещо като „мини-Колумбия на територията на САЩ”. В Арканзас е налице „епидемия от кокаин, заразила политическите структури от долу до горе”, а на купоните наркотиците и сексът са в изобилие. По време на губернаторството на Клинтън Арканзас се превръща в гигантски център за контрабанда на оръжие, наркотици и пране на пари. Биографът на Бил Клинтън Роджър Морис пише, че „оперативни работници ходят по банките с брезентови торби, пълни с пари, които след това банковите касиери разпределят в суми от по 10 000 долара, така че да не се налага да регистрират транзакцията”. В Арканзас се подвизава и БАРИ СИЙЛ, бивш професионален пилот от TWA, който е обучавал контрите в Никарагуа как да управляват бойни самолети. Губернаторът на Луизиана пише секретно писмо на генералния прокурор на САЩ Едуард Мийз, в което го информира за наркотрафикантите от Арканзас, и посочва, че Бари Сийл е вкарал контрабандно в САЩ наркотици за между 3 и 5 милиарда долара. Според консервативния журналист на Daily Telegraph Амброуз Еванс-Причард „Сийл е най-големият наркоконтрабандист на САЩ, който между 1980 и 1986 г. е прекарал контрабандно със самолетите си 36 тона кокаин, 104 тона марихуана и 3 тона хероин”. Сумите, които има по свои сметки, са умопомрачителни. След неговата смърт няколко от тези сметки остават да действат. Една от тях е на Каймановите острови и в нея има 1 милиард 645 милиона и 433 хиляди долара според доклад на ЦРУ. Въпросният Бари Сийл е задържан, но неговият тартор и близък приятел на семейството на Клинтън (най-вече на майка му Виктория Кели) Дан Ласейтър измисля гениална операция как да му помогне. По това време Сийл е в затвора във Флорида, но с помощта на губернатора Бил Клинтън успява да стигне чак до Съвета за национална сигурност във Вашингтон и да направи на тогавашния му председател Джон Макфарлън изкусително политическо предложение: „Той е готов да разиграе политически театър, чрез който да дискредитира просъветското правителство на сандинистите. Ще отлети със самолета си до Колумбия, където ще натовари кокаин, след което ще направи извънредно аварийно кацане в Никарагуа и ще представи случката така, все едно сандинисткото правителство му помага в контрабандата на наркотици. В замяна на това очаква да бъде помилван и да му бъдат решени проблемите с правосъдието”. Президентът Рейгън се съгласява и приема офертата. Самолетът Cessna 210 на Сийл лети до военновъздушната база Райт-Патерсън, където е оборудван с камери, за да може да заснеме никарагуанските власти как му помагат да товари кокаин. На 17 януари 1986 г. Генералната прокуратура на САЩ сваля обвиненията срещу Бари Сийл и операцията може да започне. Всичко минава гладко и според предварителния сценарий, като снимките са изпратени в Белия дом. Президентът Рейгън триумфално се появява по телевизията и разобличава сандинистите, които са не само комунисти, но и престъпници, които контрабандно внасят наркотици, за да тровят американската младеж. За награда наркотрафикантът Бари Сийл става информатор на DEA и така започва да работи легално – вкарва наркотици в САЩ, DEA си затваря очите, защото той ги информира за полетите си до Колумбия и за срещите с наркобароните Пабло Ескобар, Хорхе и Фабио Очоа, Карлос Ледер... В името на конспирацията наркобаронът на Арканзас Дан Ласейтър и Роджър Клинтън, полубратът на Клинтън, се признават за виновни в разпространяване на наркотици и са осъдени на 3 години затвор. Ласейтър поверява временно бизнеса си на Патси Томасон, който по-късно отива на служба в Белия дом, след като Бил Клинтън става президент. Междувременно Рейгън иска да изпрати националната гвардия в Хондурас, за да подпомогне борбата на контрите срещу режима на сандинистите в Никарагуа. Губернаторът на щата Масачузетс Майкъл Дукакис се опитва да спре операцията чрез Върховния съд, но Бил Клинтън я подкрепя и дори праща своя шеф по сигурността Бъди Янг като тартор на операцията. В края на операцията Бъди Янг напуска Хондурас, като оставя на правителството „солидно количество оръжие”. Браун, друг бодигард на Клинтън, е ангажиран от ЦРУ и заедно с Бари Сийл трябва да доставят оръжие за контрите в Никарагуа. Браун се страхува и се консултира с Бил Клинтън: „Спри да се коркаш, всичко ще мине окей. ЦРУ знае за сделката, Буш знае също, за кокаина също. Това е сделка на Ласейтър, не се безпокой!”. Сийл доставя солидна партида автомати M16 и на връщане товари кокаин. Като пристига на летище Мена, дава на Браун 25 000 долара „за полета”. Сийл доставя 680 кг хероин и печели 575 хиляди долара, а DEA няма нищо против и го оставя да си ги разпределя. На 22 февруари Бари Сийл трябва да даде показания срещу Хорхе Очоа Васкес, който е съден задочно от съда в Маями по обвинение в трафик на наркотици. Но на 19 февруари Бари Сийл е нападнат и убит в Батон Руж от трима колумбийски килъри, които го атакуват с автомати, докато той седи в колата си – бял кадилак. След смъртта му агент на DEA коментира: „С него имахме договор и той ни беше ключов свидетел в най-големия процес на DEA досега”. Парите от контрабандата се трупат, расте и броят на труповете на онези, които си пъхат носа там, където не трябва. Като вашингтонския адвокат ПОЛ УИЛЧЪР, който от дълги години разследва контрабандата през секретното летище Мена. На 22 юни 1993 г. той е открит мъртъв в тоалетната на апартамента си. Заключението е „самоубийство”. Съдебните медици така и не съобщават причините за смъртта. Преди смъртта си той разследва освен наркотрафика на летище Мена още и нападението срещу сектата „Клонка Давидова”. В операцията с Клонката Бюрото за борба срещу незаконната търговия с алкохол, цигари, оръжие и експлозиви (ATF) причинява смъртта на 82 души от страна на религиозната секта и на четирима служители на силите на реда. И четиримата са бивши охранители на бил Клинтън – СТИВ УИЛИС, РОБЪРТ УИЛЯМС, КОНУЕЙ ЛЕБЛЬО и ТОД МАККИХЪН. На 6 юни 2000 г. в мотел край Феърфакс, щата Вирджиния, е открит трупът на ДЖОН МИЛС, директор на Специалната комисия по разузнаването към Камарата на представителите в Конгреса. Той току-що е завършил разследване за ролята на ЦРУ в трафика на наркотици и неправомерните действия на политици за насърчаване на тази дейност. В доклада му има сериозни факти за наркотрафика в Арканзас през 80-те. Както и при другите подобни случаи като този с Винсънт Фостър и Санди Хюм, смъртта е обявена за самоубийство. Докладът минава в архива и не е дискутиран повече.

Нападението в Уейко

На 18 март 1993 г. агенти на BAFT атакуват New Mount Carmel Center на 8 километра от град Уейко, Тексас, където се помещава сектата „Клонка Давидова” на Дейвид Кореш. Той е обвинен в сексуално насилие над деца и малолетни, многоженство, малтретиране на жени, незаконно притежаване на оръжие. Ранчото е окупирано от силите на реда и блокадата остава цели 51 дни – между 19 февруари и 19 април. Когато ранчото е атакувано, избухва пожар, при който загиват 76 души от сектата. Прокурорът от Индиана Линда Томпсън от Американската федерация за справедливост е автор на видеофилма „Уейко: Голямата лъжа”, в който доказва, че бившите бодигардове на Клинтън са изпратени нарочно за участие в операцията „Уейко”, за да бъдат убити. Обяснението на Томпсън е, че те са замесени в множество скандали от миналото на президента и той е искал да се отърве от тях. Най-вече, защото са знаели за контрабандата с наркотици и сексаферите. Независимо разследване показва, че четиримата охранители на Клинтън са загинали не от стрелбата на сектантите, а от „приятелски огън”. Те са убити с 15 изстрела от 6 оръжия, като тримата от тях са ликвидирани, след като получават заповед да влязат през прозореца в едно помещение. Четири от тези изстрели са отправени от патрулния хеликоптер, който кръжи над ранчото. Бил Клинтън лично присъства на погребението на четиримата и дори отронва сълза, докато произнася своята траурна реч. Преди това на 23 февруари американски военен хеликоптер Army UH-60 Blackhawk катастрофира във Висбаден, Германия. Загиват 8 военнослужещи, сред тях 4 са също бивши бодигардове на Клинтън от Литъл Рок и след това от предизборната му кампания. Още четирима бивши бодигардове са жертва на нова хеликоптерна катастрофа на 19 май близо до Куантико, Вирджиния. Четиримата охранители малко преди това придружили президента до самолетоносача Roosevelt. Огледът на катастрофата е извършен при изключителни мерки за сигурност, снимането е строго забранено, а резултатите от разследването са засекретени.

ЛУТЪР ПАРКС, бивш началник на сигурността на губернаторската служба в Арканзас, е намерен с огнестрелни рани в главата на кръстовище близо до Джаксънвил, Арканзас, на 26 септември 1993 г. Паркс е бил застрелян отзад, а след като колата е спряла, той е довършен с три контролни изстрела отпред с пистолет. Няма официална версия за причините за разстрела. Съпругата му разказва, че седмица преди убийството той се оплаквал, че го следят, а два дни преди разстрела влизат с взлом в къщата им въпреки уникалната алармена система. Претърсен е кабинетът на Лутър Паркс и са иззети документи за незаконни дейности на Клинтън като губернатор. Когато гледал новината за „самоубийството” на Винсънт Фостър, Паркс коментирал: „Клинтън прочиства къщата. Мъртъв съм”.

Развенчаването на Хилъри

Списъкът с труповете около семейство Клинтън може да бъде продължен още. Слуховете твърдят, че жертвите са вече 98. Предизборната кампания на Хилъри Клинтън без съмнение ще извади на бял свят още факти от тъмното минало на семейството. На 26 юли 2015 г. Катлийн Уили, вдовицата на Ед Уили, създава сайт, който е анти-Хилъри, озаглавен „По един скандал на ден”. Целта му е да привлече жени, които са били обект на сексуално насилие от бившия президент Бил Клинтън. Катлийн има намерение да ги организира в кампания против избирането на Хилъри за президент. Тя нарича бившата първа дама „без съмнение най-корумпираният политик, който нацията е виждала някога”. Катлийн обявява старта на сайта на 26 юли в интервю за нюйоркско радио. „Семейство Клинтън много улесняват задачата ми, защото не се налага да се бъхтя много, за да откривам по един скандал на ден. Това са минимум два или три скандала на ден. А аз само ги обяснявам на хората с простички думи, за да могат да разберат какво се случва реално и защо семейство Клинтън ни лъжат всеки божи ден”. Тя разказва, че докато пише книгата си „Мишената: На мушката на Бил и Хилъри Клинтън”, с нея се свързват няколко жени, които досега не са разказвали сексуалните си премеждия с бившия президент, но сега са готови да го направят. За първи път има и жена, която пък ще разкаже за лесбийските си приключения с Хилъри. „Но никоя не пожела да каже името и адреса си, защото се страхуват. Страх ги е до смърт от Хилъри Клинтън. И аз не мога да ги обвинявам в нищо” – казва Катлийн Уили. Тя допълва, че докато е писала книгата си, два пъти някой е прониквал с взлом в дома й да търси нещо. Тя предполага, че са търсили ръкописа, но тя се е погрижила да го скрие добре.