70 години от победата!

Винаги се усмихва човек, когато чуе за трагикомичната сцена при подписването на капитулацията на Германия. В специално подготвената зала в Щабквартирата на Червената армия в Карлсхорст, Берлин, украсена с държавните флагове на страните победителки, се събират представителите на върховното командване на съюзниците, както и журналисти. Когато в залата влиза генерал-фелдмаршал Кайтел, за да подпише капитулацията, той вижда зад масата наредени подред зам. върховният клавнокомандващ на Въоръжените сили на СССР маршал Жуков, главният маршал на авиацията на Великобритания Тедер, командващият стратегическите въздушни сили на САЩ генерал Спатс. И когато погледът му стига до главнокомандващия френската армия генерал Тасини, германският фелдмаршал Кайтел учудено възкликва: „А, ама и тези ли са ни победили!”. Този смешен факт се разказва през годините и се е превърнал в анекдот за изместването на историческата тежест относно това кой всъщност е победителят във Втората световна война. Неинтелигентната и твърде пошла пропагандна кампания, която бълват западните медии под назидателната палка на САЩ, стига до своя пълен абсурд да „понамалява”, доколкото може, значението на Русия (тогава Съветска Русия) за разгромяването на нацистка Германия. Даже българският президент, чието IQ взе да става все по-коментиран въпрос, реши, че ще бойкотира 9 май в Москва, защото политическата му псевдокомпетентност не му позволява суверенни движения, а само движения по по ръчка на кукловодите му (които, апропо, не се интересуват от него, но той много иска да се интересуват). Всъщност 70 години след края на Втората световна война „освободена” Европа е разкъсвана от противоречия. И затънала в бюрокрация, която заплашва древните демократични устои на европейската цивилизация, които вече бяха разклатени веднъж от агресията на нацизма и още веднъж от агресията на комунизма. Настоящето на Европа е такова, че тя е застрашена от дефицит на демокрация, произведен от собствения й бюрократичен апарат. Както се изрази Юнкер след гръцките парламентарни избори: „Не може да има демократичен избор против европейските договори!”.

Тоест договорите се превръщат в репресивна отправна точка, те са по-важни от демократичния вот на гражданите как всъщност искат да живеят. И по времето на комунизма идеологическият апарат и доктрината бяха по-важни от свободата на гражданите. Европейският съюз постепенно се преобразува в тежка бюрократична структура с дефицити на демокрация и свобода, репресиращи опитите за национален просперитет на отделните държави. Но това не е най-лошото. Най-лошото е, че тази структура се използва като геополитически инструмент на чужди (неевропейски) интереси. Генерал дьо Гол, достойният французин, който смело се сражава през целия си живот за националната гордост на френската държава, често повтаря следната собствена констатация: „Американците били загинали за освобождението на Франция, глупости, загинаха за САЩ и за никой друг”.