49,5 милиона инча на изток от мира

Разсекретените архиви от преговорите за обединението на Германия разкриват как Западът надхитри Горбачов през 1990 г. и го принуди да ликвидира комунизма, Варшавския договор и Съветския съюз, без да му даде нищо в замяна

На 9 февруари 1990 г. държавният секретар Джеймс Бейкър в 16:31 часа по време на разговора си с Михаил Горбачов в Кремъл казва: „Ако запазим присъствието си в Германия като част от НАТО, то няма да има никакво разширение на юрисдикцията и силите на НАТО нито на инч на изток”. Но през април 2016 г. 26-годишният американски пилот Дан Барина приземи първия изтребител F-22A Raptor на пистата в румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану” като част от укрепването на източния фланг на НАТО. Базата се намира точно на 49 572 834,65 инча на изток от това, което Джеймс Бейкър обещава три пъти по време на разговора със съветския президент. За последните десет години 13 нови държави станаха част от Северноатлантическия пакт, повечето от които са доста пї на изток от Дешка, община Найсeауе в провинция Саксония, най-източната точка на Германия. „Тук сме не за да провокираме някого, тук сме, за да работим за нашите съюзници”, каза Дан Барина, стъпвайки на румънска земя, и тези думи се чуват постоянно и навсякъде, където изникват нови и нови бази на НАТО, все по-близо до границите на Русия. Аргументът и целта на това разширяване е „обуздаване на нарастващата агресивност и авантюризма на Русия на президента Путин”. Владимир Путин никога не е бил фен на НАТО, той дори не крие, че изпитва антипатия и неприязън към военната организация, като я обвинява, че се е възползвала от слабостта на Русия след краха на СССР, за да се разширява на изток в нарушение на обещанията и гаранциите, давани от западните лидери на Москва. За първи път Путин постави този проблем в центъра на политиката в речта си на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. „Имаме право да попитаме срещу кого е насочено разширяването на НАТО? И какво стана с уверенията на Запада, които бяха дадени след доброволното разпускане на Варшавския договор? Иска ми се да цитирам речта на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер от 17 май 1990: „Самият факт, че сме готови да не разполагаме НАТО извън територията на Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност”. Къде са тези гаранции сега?” Путин се връща към същата тема на 18 март 2014 г., когато обяснява решението си за присъединяването на полуостров Крим към Руската федерация. „Западните лидери са ни лъгали много пъти, вземаха решения зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Това се случи с разширяването на НАТО на изток, както и с разполагането на военни инфраструктури до нашите граници.” Западът категорично отрича да е давал подобни обещания и гаранции. Но десетки документи, разсекретени в края на миналата година, разкриват съвсем друга реалност и обясняват защо Путин е толкова категоричен в своите твърдения. Съдържанието на тези архиви говори, че отношението към руската политика като към непредсказуем казус не е напълно справедливо. Важният извод от тези архиви: стабилността в Европа може да се гради не толкова с амбицията за обуздаване на авантюризма на Москва, колкото с готовността и желанието на Запада да даде нови гаранции на Русия за границите на юрисдикцията на НАТО – както вече е било в миналото.

На 10 декември 2017 г. от Архивите за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон” бяха разсекретени 33 ключови документа от разговорите между Горбачов, Буш, Кол, Митеран и Тачър, които са извлечени от архивите на тези страни и сега за първи път са селектирани, събрани и подредени на едно място в хронологичен ред под общото заглавие „Разширяването на НАТО: Какво чу Горбачов”. Подзаглавието е „Разсекретени документи показват гаранции за сигурност срещу разширяването на НАТО”. Разсекретените документи са събрани и обобщени от д-р Светлана Савранская, старши научен сътрудник от Националния архив за сигурност към университета „Джордж Вашингтон”, и нейния колега Том Блантън.

Те се отнасят до разговори, срещи, изявления на Буш, Бейкър, Кол, Геншер, Робърт Гейтс, Митеран, Тачър, Дъглас Хърд, Джон Мейджър и Манфред Вьорнер със съветските лидери, в които те дават уверения, че НАТО няма да се разширява на изток.

Целият разсекретен архив се отнася за периода от началото на 1990 г., най-вече от февруари 1990 г. – един ключово важен период, през който е решена съдбата на света за десетилетия напред и в чиито последици живеем днес. В началото на преговорите в края на януари 1990 г. германският канцлер Хелмут Кол и външният министър Ханс-Дитрих Геншер обявяват тържествено пред света, че НАТО няма да се разполага на територията на Източна Германия. След това държавният секретар Джеймс Бейкър също казва, че ако обединена Германия остане част от НАТО, алиансът „няма да се разшири нито инч на изток”. Отдавна е ясно, че това обещание не е спазено. Според д-р Савранская и Блантън причината е, че уверенията са давани от държавния секретар Джеймс Бейкър, канцлера Хелмут Кол и външния министър Ханс-Дитрих Геншер, но не и от президента Джордж Хърбърт Уокър Буш. А самият той казва недвусмислено на 24 февруари 1990 г.: „По дяволите с тези приказки. Ние се наложихме, а не те. Няма да оставим Съветите да ни измъкнат победата от ръцете”. Досега се говореше, че Вашингтон никога не е поемал подобни ангажименти, не е обещавал нищо на Горбачов и не е давал никакви гаранции за прекратяване на конфронтацията. Или, ако все пак е давал обещания, то те са били отправяни към лидерите на Съветския съюз, а той вече не съществува. В статия на Марк Креймър за Washington Quarterly от 1 април 2009 г. e цитиран дори самият Горбачов да казва, че по време на преговорите за обединението на Германия, които започват на 26 януари 1990 г. във формат „2+2” (САЩ, СССР, Великобритания и Франция): „Съветският съюз никога не е повдигал въпроса за разширяването на НАТО извън контекста на бъдещето на ГДР”. Сега обаче твърденията на Буш, Бейкър, а по-късно и на Бил Клинтън относно това, че темата НАТО никога не е била обсъждана извън детайлите на обединението на Германия, се опровергават с техните собствени думи, записани в засекретените протоколи на съдбоносните разговори от 1990 г. Анализаторите от National Security Archives допускат, че фалшивите обещания, давани от Запада на Горбачов, са били просто „грешки”. Думата „грешка” за първи път е използвана от президента Бил Клинтън, когато през май 1993 г. решава да поеме курс към разширяване на НАТО на изток. Тогава той произнася пред випускниците на военната академия в Уест Пойнт следното: „Нашата цел е да изградим и да осигурим една Нова Европа, мирна, демократична и най-после неразделена”. Наистина доста йезуитска и подвеждаща амбиция, която чрез максимата „Разделяй и владей” обещава обединение на Европа. Легендарният държавен стратег Хенри Кисинджър, един от най-ревностните привърженици на това разширение, е доста по-директен в интервю за New York Times: „Новите членове искат да бъдат част от НАТО не за да премахват разделителни линии, а за да се позиционират в една гарантирана територия, премествайки съществуващите граници на НАТО с по 300 мили на изток”. Държавният секретар Мадлин Олбрайт, която осъществяваше политиката на разширяване, казва в една своя реч от 23 април 1997 г. пред Сенатската комисия по въоръженията: „Дори при най-малкото съмнение, че Русия не работи така, както ние бихме искали… НАТО веднага се намесва на място”. Разсекретените документи разкриват как Западът надхитри Съветския съюз, изричайки през зъби обещания, които е било ясно, че никога няма да изпълни. Горбачов официално обявява края на Студената война на 3 декември 1989 г. след срещата в Малта. Буш се усмихва и знае, че тя никога няма да приключи, докато Москва не капитулира напълно и не се съгласи да изпълнява наставленията на Вашингтон. В името на тази цел Джордж Буш-старши произнася знаменателното си заклинание от 24 февруари 1990 г., с което фактически заявява, че ядрена война между САЩ и страните от НАТО, от една страна, и Русия, от друга, е неизбежна, докато Москва не се съгласи на безусловна капитулация. Историята показва, че всъщност по време на Студената война САЩ не са били чак толкова смъртен враг на комунизма, просто тогава комунистическите държави са се оказали най-упоритият и могъщ противник по пътя на Америка към световен контрол над планетата. Тази цел остава актуална и днес, тази е и причината за новата Студена война. Това разкрива и хронологията на разсекретените архиви от края на Студената война.

КАК ЗАПАДЪТ НАДИГРА ГОРБАЧОВ

ДОКУМЕНТ 01
Посолство на САЩ в Бон: Конфиденциална грама до държавния секретар относно речта на германския външен министър: Геншер очертава своята визия за новата европейска архитектура.
1990-02-01
Източник: Държавен департамент на САЩ. Читалня на ЗСИ (Закон за свобода на информацията). Казус F-2015 10829.
Това е грама на Посолството на САЩ в Бон с информация към Вашингтон с детайли за предложенията на Ханс-Дитрих Геншер, които обявяват германската позиция, че НАТО няма да се разширява на изток и че бившата територия на ГДР в една обединена Германия ще бъде третирана отделно от останалата територия на НАТО.

ДОКУМЕНТ 02
Мистър Хърд до Кристофър Малаби (Бон). Телеграфно №85: Телефонен разговор на държавния секретар с хер Геншер: За обединението на Германия.
1990-02-06
Източник: Документи за британската външна политика, Серия III, Том VII: Обединение на Германия, 1989-1990.
Този меморандум на външния министър Дъглас Хърд до британския посланик Кристофър Малаби засяга разговорите на Хърд с Геншер от 6 февруари и засяга специално темата за разширението на НАТО. През 2010 г. Форин офис публикува част от документите за британските дипломатически усилия при германското обединение. В писмото си Хърд пише: „Когато Геншер изказва неодобрението си за разширяване на НАТО, това се отнася и за останалите държави (от Източна Европа) не само за ГДР”. Буквално Геншер предлага руснаците да получат уверения, че: „Когато утре Полша напусне Варшавския договор, на следващия ден няма да се присъедини към НАТО”. Същите формулировки Геншер и Хърд използват и в разговорите си с Едуард Шеварднадзе и Джеймс Бейкър. През 1996 г. Държавният департамент на САЩ по време на президентството на Бил Клинтън прави селекция на документи за преговорите за обединение на Германия и в тях (погрешно) се твърди, че всички преговори за бъдещето на Германия са ограничавали дискусията за бъдещето на НАТО само до специфичните договорености за територията на бившата ГДР. Очевидно американските дипломати умишлено са пропуснали да отбележат британско-германския диалог по въпроса, въпреки че американският държавен секретар е бил информиран за това.

ДОКУМЕНТ 03
Меморандум от Пол Х. Нитце до Джордж Х. У. Буш относно срещата „Форум за Германия” в Берлин.
1990-02-06
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”
Тази кратка бележка от един от архитектите на Студената война Пол Нитце до президента Буш отново се връща към темата за бъдещето на НАТО. Нитце информира президента, че на „Форум за Германия” в Берлин повечето европейски лидери от Изтока и Запада единодушно се изказват за едновременно разпускане на двата военни блока, НАТО и Варшавския договор, докато Нитце (и още няколко западни лидери) отхвърлили това предложение и поставили ударението върху запазването на НАТО като база за стабилност и за продължаване на американското военно присъствие в Европа.

ДОКУМЕНТ 04
Меморандум за разговорите между Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе в Москва.
1990-02-09
Източник: Държавен департамент на САЩ, ЗСИ 199504567 (Селекция от архиви на националната сигурност, Кутия 38)
Бейкър казал на съветския външен министър: „Неутрална Германия без съмнение ще се сдобие със свой независим ядрен потенциал. Но една нова Германия, здраво свързана с едно променено НАТО, имам предвид НАТО, което ще бъде все по-малко военна и все повече политическа организация, няма да се нуждае от свой независим ядрен потенциал. Разбира се, трябва да има железни гаранции, че юрисдикцията и силите на НАТО няма да се разпростират на изток. И това трябва да бъде направено така, че да удовлетворява интересите на съседите на изток от Германия”.

ДОКУМЕНТ 05
Меморандум за разговорите между Михаил Горбачов и Джеймс Бейкър в Москва.
1990-02-09
Източник: Държавен департамент на САЩ, ЗСИ 199504567 (Колекция от най-важни документи на Архива за национална сигурност, Кутия 38)
Дори след (неоправданите) редакции от страна на американските органи за контрол на класифицираната информация този американски протокол представя най-сериозните гаранции, дадени пред Москва относно бъдещето на НАТО. Този протокол изцяло съвпада със съветския вариант и той повтаря онова, което президентът Буш вече е казал на Михаил Горбачов в Малта през декември 1989 г. „Президентът и аз дадохме ясно да се разбере, че не търсим едностранни изгоди в този процес на неизбежно германско обединение”, казва Бейкър и допълва: „Ние съзнаваме необходимостта от гаранции за страните на изток.” След това той отново повтаря онова, което е казал на Шеварднадзе: „Ако запазим присъствието си в Германия като част от НАТО, то няма да има никакво разширение нито на инч на изток на юрисдикцията и силите на НАТО”. В американския вариант отговорът на Горбачов е редактиран, но в писмото на Бейкър до Хелмут Кол от 10 февруари, което е публикувано за първи път през 1998 г., тези думи на съветския президент са цитирани точно: „Разбира се, подобно разширение би било неприемливо”.

ДОКУМЕНТ 06
Запис на разговора между Михаил Горбачов и Джеймс Бейкър в Москва.
(Откъси)
1990-02-09
Източник: Архив на фондация „Горбачов”, Фонд 1, Опис 1.
Ключовият момент в разговора е въпросът на Бейкър към Горбачов какво би предпочел: „Обединена Германия извън НАТО, абсолютно независима Германия и без американски войски или обединена Германия, запазила връзките си с НАТО, но с гаранции, че юрисдикцията на НАТО няма да се разпростира пї на изток от сегашните граници на пакта?”. В същия разговор Джеймс Бейкър три пъти уверява Горбачов, че ако се съгласи обединена Германия да бъде част от НАТО и САЩ запазят военното си присъствие в Европа, НАТО няма да се разширява повече на изток. Любопитното е, че Бейкър нито веднъж не споменава името ГДР или Източна Германия и през цялото време говори само за „Германия”, освен това не споменава нищо за съветските войски в Източна Германия. За обигран дипломат това е доста необичайно, още повече, когато централна тема на разговора е тъкмо съдбата на ГДР и на съветските войски там. Горбачов отговаря: „Ще обмислим всичко. Имаме намерение да обсъдим всички тези въпроси подробно на най-високо ниво. Едва ли е необходимо да казвам, че разширяването на НАТО на изток е неприемливо”. На което Бейкър казва: „Съгласни сме с това”.

ДОКУМЕНТ 07
Меморандум на разговора между Робърт Гейтс и Владимир Крючков в Москва.
1990-02-09
Източник: Президентска библиотека „ Джордж Х. У. Буш, Съвет за национална сигурност, Досието Скоукрофт, Кутия 91128, Папка „Горбачов (Добринин) Поверително”.
Този разговор е с особена важност, защото той разкрива, че Джеймс Бейкър не е изразявал само лична позиция в разговора си с Горбачов, когато казва „нито инч на изток”. Бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс по време на разговора със своя колега Владимир Крючков също повтаря абсолютно същите думи: „Нито инч на изток”. В този момент Гейтс е дясната ръка на съветника на Буш по националната сигурност Брент Скоукрофт и това потвърждава тезата на политическите анализатори, че изразената от него позиция демонстрира координиран подход на американската администрация спрямо Горбачов. На въпроса на Гейтс: „Какво би казал за предложението на Кол и Геншер обединена Германия да остане член на НАТО, при положение че войските на пакта няма да прекрачат досегашните граници на изток”, шефът на КГБ от октомври 1988 г. отговаря уклончиво. Но той казва, че „обединението на Германия е много чувствителна и деликатна тема за СССР” и че „Москва трябва да получи гаранции, за да даде своето съгласие за това”. Всъщност Крючков казва буквално: „Идеите на Кол и Геншер са интересни, но техните предложения би трябвало да получат допълнителни гаранции”. „От преговорите с американците за контрол над ядрените оръжия разбрахме важността на верификацията и бихме искали да сме сигурни във всичко”.

ДОКУМЕНТ 08
Писмо от Джеймс Бейкър до Хелмут Кол.
1990-02-10
Източник: Специално издание за германското единство и архивът от канцлерството 1989/1990.
Още един ключов документ, който за първи път се появява в съкратен вид в архивните документи за канцлерството на Хелмут Кол, публикувани през 1998 г. По онова време Кол е в предизборна кампания, която ще сложи край на неговото 16-годишно управление. Целта му е да демонстрира пред германците каква ключова роля за обединението на Германия е изиграл. В публикуваните архиви има стенограми на неговите разговори с Горбачов, Буш, Митеран, Тачър. Част от документите са на английски като това писмо. Документите са подбрани от самия Кол без консултации с неговите съветници. Бейкър дава висока оценка на „съветските опасения за обединението” и казва, че преговорите във формат „2+2” трябва да засегнат „външните аспекти на обединението”, а „вътрешните аспекти са чисто германски проблем”. Бейкър споменава специално уклончивия отговор на Горбачов по въпроса за неутрална Германия и Германия в НАТО с гаранции да няма разширяване на пакта на изток. Бейкър изразява увереност, че Горбачов „ще направи най-разумния избор, който ще му позволи едновременно с това да запази и своя имидж…”. Кол на следващия ден застава на същата позиция в разговора си с Горбачов.

ДОКУМЕНТ 09
Меморандум за разговора между Михаил Горбачов и Хелмут Кол.
1990-02-10
Източник: Михаил Горбачов и германският въпрос, под редакцията на Александър Галкин и Анатоли Чернаев, изд. Весь мир, 2006.
Хелмут Кол, подготвен от писмото на Джеймс Бейкър, казва по време на разговора си с Горбачов: „Ние смятаме, че НАТО не трябва да разширява сферата на своята активност. Трябва да намерим разумно решение. Разбирам добре загрижеността на Съветския съюз за неговата сигурност. Аз смятам, че Вие, господин генерален секретар, и съветското ръководство трябва да обясните ясно на съветския народ какво точно се случва”. Кол и Горбачов обсъждат съдбата на НАТО и Варшавския договор. Горбачов казва: „Казват, какво ще остане от НАТО без ФРГ? Но ние също бихме могли да попитаме какво остава от Варшавския договор без ГДР!”. Естествено, Хелмут Кол не се съгласява с позицията на Горбачов, но съветският президент уточнява: „Трябва да се вземат само разумни решения, такива, които няма да тровят атмосферата в нашите отношения”. В края на разговора двамата се споразумяват, че тази част от разговора не бива да става публично достояние. По-късно личният съветник на Горбачов Павел Грачов пише в своите спомени, че Горбачов се е надявал да спечели време и е разчитал да получи политически компенсации от западните си партньори заради приноса му за слагане край на Студената война. На 31 януари 1990 г. в Евангелистката академия в Тутцинг Ханс-Дитрих Геншер, без да е съгласувал позицията си с Хемлут Кол, произнася реч за обединението на Германия, в която формулира „своята формула” за процеса. Тя става известна като „Тутцинг формулата” и в нея се казва: „Независимо какво се случва във Варшавския договор разширяване на НАТО на изток няма да има”. Това условие е много важно, защото обединението на Германия не бива да води до „накърняване на интересите на Съветския съюз в областта на сигурността”. Освен това Геншер е категоричен, че на територията на Източна Германия не трябва да има никакви военни структури на НАТО.

ДОКУМЕНТ 10-1
Записки на Теймураз Степанов-Мамаладзе от конференцията „Открито небе” в Отава, Канада.
1990-02-12
Източник: Архив на Институт Хувър, Колекция на Степанов-Мамаладзе.
Личният съветник на съветския външен министър Едуард Шеварднадзе си води бележки от работата на конференцията „Открито небе” в Канада от 10 до 12 февруари 1990 г. Теймураз Степанов-Мамаладзе отбелязва специално, че Шеварднадзе бил „недоволен от бързото темпо, с което се развива процесът на обединението на Германия”. Съветският журналист почти не говори нищо за конференцията, като записките му са посветени изцяло на темата за обединението на Германия. Той обаче фокусира специално вниманието върху срещата на Шеварднадзе с Бейкър и отбелязва, че американският държавен секретар в Отава е дал същите уверения, които е споменал преди това в Москва. „И ако обединена Германия остане в НАТО, ние трябва да се погрижим да няма разширяване на организацията на изток”, казва Бейкър според дневника на Мамаладзе. На същия разговор Шеварднадзе казва откровено, че „не е готов да обсъжда темата за обединението на Германия”. Според Мамаладзе съветският външен министър се оплакал: „Намирам се в глупаво положение, обсъждаме „Открито небе”, а моите колеги говорят само за обединението на Германия, сякаш то вече е факт”. От записките на Мамаладзе става ясно, че Бейкър е особено настоятелен да получи от Шеварднадзе уверения за това какви условия би поставила Москва пред НАТО заради обединението. Отгоре на всичко Шеварднадзе се чувствал неловко да говори за обединение и предпочитал да използва термина „единство”.

ДОКУМЕНТ 10-2
Дневникът на Теймураз СтепановМамаладзе, 12 февруари 1990 г.
1990-02-12
Източник: Архив на Институт Хувър, Колекция Теймураз Степанов-Мамаладзе.
Дневникът на Степанов-Мамаладзе от 12 февруари 1990 г. описва накратко посещението на Кол и Геншер в Москва на 10 февруари. „Преди нашето посещение тук (в Отава, бел. авт.) Кол и Геншер посетиха набързо Москва. Също така набързо Горбачов се съгласил с правото на германците на единство и самоопределение.”

ДОКУМЕНТ 10-3
Дневникът на Теймураз СтепановМамаладзе, 13 февруари 1990 г.
1990-02-13
Източник: Архив Институт Хувър, Колекция Степанов-Мамаладзе.
Втори ден от конференцията. Съветникът на Шеварднадзе отбелязва, че бързината, с която Москва се съгласява за обединението, е свидетелство за това, че „САЩ и Западна Германия са дали на Горбачов твърдо уверение, че НАТО ще запази сегашните си граници и размери”. Мамаладзе цитира Шеварднадзе, който е убеден, че „тези уверения реално са част от сделката, на която Горбачов се съгласил, макар че преди това се дърпал от нея”.

ДОКУМЕНТ 11
Държавен департамент, „2+4: предимства, възможни неприятности и разногласия”.
1990-02-21
Източник: Държавен департамент, Публикация според Закона за свобода на информацията, Колекция от най-важни документи на Архива за национална сигурност, Кутия 38.
Този меморандум е написан най-вероятно от Робърт Зелик, помощник на Джеймс Бейкър, и той съдържа основните елементи на американската позиция за процеса на преговори по формулата „2+4” с всички предимства от запазването на американското участие в дебата за обединението. Американците през цялото време се опасяват, че руснаците и германците биха могли да се споразумеят зад гърба на Вашингтон в ущърб на американските интереси, най-вече по въпроса за членството в НАТО. Зелик например посочва, че „Кол е изложил своята програма от 10 точки, без изобщо да се консултира с Вашингтон”. При това американците били уведомени за посещението на германския канцлер в Москва от руснаците, а не от самия Кол. Анализът разглежда различните варианти за постигане на споразумение и смекчава евентуалните възражения срещу включването на СССР с аргумента, че съветските войски са все още в Германия и така или иначе сделка трябва да има. Формулата „2+4” включва Съветите, но не им дава възможност да налагат вето на крайните решения (което един процес по формулата „Четири сили” или чрез ООН би позволил), докато ефективни консултации „1+3” преди всяка среща ще позволят на Западна Германия заедно със САЩ, Франция и Великобритания да изработват обща позиция.

ДОКУМЕНТ 12-1
Меморандум от разговорите между Вацлав Хавел и Джордж Буш във Вашингтон.
1990-02-20
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”.
Тези разговори биха могли да се нарекат класически пример за „превъзпитанието на Вацлав Хавел”. Чешкият дисидент посещава Вашингтон само два месеца след като излиза от затвора благодарение на „Кадифената революция”. Хавел е посрещнат с „бурни аплодисменти” по време на речта си на 21 февруари пред Конгреса. Той разговаря с Буш както преди, така и след появата си в Капитолия. Хавел вече е обявил позицията си за едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор и изтегляне на всички чужди войски от Европа. Но Буш използва възможността и „преподава” на Хавел урок за „ценността на НАТО” и за „решителната роля на американското военно присъствие в Европа”. Все пак Хавел продължава да стои на своите позиции и в речта пред Конгреса два пъти казва, че „американските войници не трябва да бъдат разделени от своите майки само защото Европа не е способна сама да пази мира”, и апелира за „бъдеща демократична Германия в процеса на обединение в нова паневропейска структура, която трябва да се погрижи за своята собствена сигурност”. Но след втория разговор с президента Буш Хавел демонстрира, че бързо усвоява новия материал, и след като се упреква, че е недооценил ситуацията, сега вече вижда „важността на американския ангажимент в Европа”. На свой ред президентът Буш намеква, че ако Прага демонстрира „по-голямо съдействие по този въпрос” (за американското присъствие в Европа), това „ще увеличи възможностите за американски инвестиции и помощи”.

ДОКУМЕНТ 12-2
Меморандум от разговорите между Вацлав Хавел и Джордж Буш във Вашингтон.
1990-02-21
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”.
След възторжената реч на Хавел в Конгреса Буш отправя молба към чешкия дисидент да даде знак на Горбачов, че „американците го подкрепят изцяло и лично” и че „ние няма да се държим невъзпитано, като казваме: „Вие губите, ние печелим”. Чехословашкият лидер излага своята позиция относно обединението на Германия и взема отношение по въпроса за гаранциите за сигурността на СССР. Хавел казва на Буш директно: „Това е въпрос на престиж. Ето защо говоря за нова система за европейска сигурност, без да споменавам НАТО. Защото, ако тя произтича от НАТО, тя ще трябва да се казва по друг начин, ако щете, само заради съображенията за престижа. Но ако НАТО успее да се трансформира като част от Хелзинкския процес, тогава всичко ще изглежда като мирен процес на промяна, а не като поражение”. Буш отговаря позитивно на тези разсъждения на Хавел. „Изразихте много добра позиция. Ние смятаме, че НАТО ще продължи с нова политическа роля и ще надграждаме върху процеса за сигурност и сътрудничество в Европа.” Така Хавел се оказва в капана на американските усилия да повярва, че проблемът е само в „престижа”. Всъщност Хавел се оказва лакмусовата хартия за начина, по който САЩ постепенно успяват да привлекат на своя страна всички участници в мирния процес на трансформация от онази епоха. САЩ искат и СССР да повярва, че мотивацията за оставането на НАТО е само в „престижа” и нищо повече. Но следващите събития от началото на процеса на разширяване с привличане една по една на страните от бившия Варшавски договор до включването на бившите съветски републики разкриват истинската същност на американския план за окончателното превземане на цялото пространство около границите на Русия. По отношение на НАТО Буш успява да привлече на своя страна един по един лидерите на Източна Европа и да остави Горбачов в изолирана позиция. Съветският президент и неговият екип изцяло вярват на уверенията на американския президент и неговите помощници. Макар за всички да е ясно, че ако НАТО остане да съществува след разпускането на Варшавския договор, то конфронтацията неизбежно ще остане. Днес сме свидетели на резултата от тази политика. Вече е ясно, че НАТО може да престане да съществува едва след подчиняването и укротяването на Русия. Запазването на НАТО след ликвидирането на Варшавския договор не е въпрос на „престиж”, а както казва американският консервативен публицист Пат Бюканън: „Израз на желанието ни да се бием с Русия за вечни времена” било то заради Грузия, Южна Осетия, Абхазия, Молдова, Украйна, Луганск, Донецк, Крим... Бюканън казва още: „Светът днес няма нищо общо с този на Труман от 1952 г. или на Рейгън от 1982 г. Противникът, срещу когото сме били изправени тогава, Съветската империя и Съветският съюз, не съществува вече от четвърт век. Защо тогава все още съществува НАТО, организация, създадена да защитава Западна Европа срещу този противник?”. И сам отговаря на този въпрос: „Ако историята на ХХ век може да ни научи на нещо, то е, че военните гаранции твърде често водят до война”. Мирът можеше да победи, ако алиансът НАТО бе престанал да съществува през 1991 г., когато престанаха да съществуват СССР и Варшавският договор.

ДОКУМЕНТ 13
Меморандум от разговорите между Хелмут Кол и Джордж Буш в Кемп Дейвид
1990-02-24
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”.
С ускоряването на процеса на обединението на Германия администрацията на президента Буш все по-болезнено започва да изпитва опасения, че западногерманците биха могли да сключат сделка с руснаците зад гърба на Америка и да пожелаят изцяло да напуснат НАТО. Затова веднага след разговора в Кемп Дейвид президентът Буш не скрива, че основната цел на срещата му с Кол е „да запази ангажиментите на Германия към НАТО”. Германският канцлер пристига в Кемп Дейвид сам, без своя външен министър Ханс Дитрих-Геншер, който не споделя неговите позиции по отношение на членството в НАТО. Точно преди тази среща Геншер говори във Виена по време на срещата на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и там отново се изказва против членство на Германия в НАТО, както и за необходимостта от изграждане на нов механизъм за сигурност в Европа, който не бива да се базира върху военната сила на пакта. В разговора с Кол Буш казва, че основен приоритет за САЩ е да запазят ядреното си оръжие на германска територия. „Ако ядрените ни сили се изтеглят от Германия, трудно бихме могли да убедим друг съюзник на континента да ги подслони отново”. След което Буш отправя остра критика към Конгреса: „В Конгреса демонстрират странно мислене и издигат идеи за някакви „мирни дивиденти”. Не можем да си позволим подобно нещо в тези размирни времена”. Буш и Кол се договарят да продължат активните консултации с Горбачов, след което германският канцлер казва: „За Съветския съюз окончателното споразумение за Германия може да се окаже въпрос на пари”. Буш обаче е противник на финансирането на руските промени и казва на Кол директно: „Вие имате дълбоки джобове!”. В по-нататъшния ход на разговора Буш дава ясно да се разбере, че той не смята Горбачов и Съветския съюз за партньори, а за „победен враг”. ДОКУМЕНТ 14 Меморандум за разговора между Джордж Буш и Едуард Шеварднадзе във Вашингтон. 1990-04-06 Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”. Шеварднадзе предава на Буш лично писмо от Горбачов, в което съветският президент формулира нерешените проблеми преди следващата им среща. Оказва се, че Горбачов е поставил в центъра на своите приоритети икономическите въпроси, като най-отгоре в списъка му е предоставянето на СССР на статут на „най-облагодетелствана нация” и сключване на ново търговско споразумение със САЩ. Още в началото на разговора Шеварднадзе изразява загриженост от липсата на напредък в икономическата област и от усилията на Вашингтон да не допусне Европейската банка за възстановяване и развитие да предостави нови кредити на Москва. Съветският външен министър казва директно: „Ние не молим за помощ, просто искаме да се отнасяте към нас като към партньори”. Буш насочва темата към размириците в Литва и казва, че не би искал да се намесва във вътрешните работи на СССР, но настоява само за защита на правата на литовците и би искал да припомни, че САЩ никога не са признавали за законно присъединяването на прибалтийските републики към Съветския съюз. Шеварднадзе споменава предстоящата среща на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и казва, че на нея СССР ще постави за дискусия въпроса за новите евроХелмут Кол на фона на свой портрет, рисуван от художника Луц Фридел и изложен в Камарата на представителите на Берлин, 9 юни 2004 г. пейски структури за сигурност. Буш отговаря, че САЩ нямат нищо против подобна стъпка, но би искал да обвърже създаването на новите структури със запазването на американското присъствие в Европа и оставането на обединена Германия в НАТО. Буш казва, че с тези свои предложения той би искал „да допринесе за създаването на единна и свободна Европа, или, както казва съветският президент, за „общия европейски дом”. Това е една идея, която е много близо до нашата”. Декларацията на Буш по-късно се тълкува от съветските лидери погрешно, че администрацията на САЩ споделя изцяло идеята на Горбачов. Следващите десетилетия демонстрират, че това изобщо не е така.

ДОКУМЕНТ 15
Сър Родрик Брейтуейт (Москва). Телеграма №667: „Срещата на външния министър Хърд с президента Горбачов”.
1990-04-11
Източник: Документи за британската отвъдморска политика, Серия III, Том VII: Обединение на Германия, 1989-1990. (Форин офис)

Британският посланик в Москва в своята телеграма обобщава резултатите от разговорите между Дъглас Хърд и Михаил Горбачов, като специално отбелязва „сърдечното настроение” на съветския лидер. Горбачов предава чрез Хърд поздрави на премиера Маргарет Тачър и споделя, че от последния си разговор с нея по телефона е останал с впечатлението, че: „СССР и Великобритания имат наистина много близки позиции за европейските процеси”. Хърд обаче коригира Горбачов, като му казва, че няма 100% съвпадение на позициите, но признава важността да не се предприема нищо, което би накърнило интересите и достойнството на Съветския съюз. Горбачов отново излага идеята си за нова европейска сигурност като част от процеса на обединение на Германия. Горбачов казва в прав текст в края на дискусията: „Ако обединена Германия стане част от НАТО без никакъв напредък по въпроса за създаването на новите европейски структури за сигурност, това ще наруши баланса на силите и няма да бъде приемливо за Съветския съюз”.

ДОКУМЕНТ 16
Меморандум на Валентин Фалин до Михаил Горбачов.
1990-04-18
Източник: „Михаил Горбачов и германският въпрос”, под редакцията на Алексей Галкин и Анатоли Чернаев (Москва, изд. Весь мир, 2006).
Този меморандум на най-големия експерт от ЦК на КПСС по проблемите на Германия звучи като алармен сигнал за Горбачов. Фалин говори направо: „Докато европейската политика на Съветския съюз буксува и дори се намира в състояние на депресия след изборите в ГДР от 18 март, Хелмут Кол натиска педала на обединението и измъква компромиси от Кремъл за членството в НАТО, което все повече отдалечава най-голямата цел на Горбачов – създаването на общия европейски дом”. Фалин предлага да се използват преговорите за контрол над оръжията във Виена и Женева като балансьор, ако Западът реши да се възползва и да извлече едностранни предимства от гъвкавата позиция на Москва. Фалин казва още, че все по-рядко се чуват разумни гласове на политици като Геншер: германският външен министър от време на време продължава да поддържа темата за общата европейска сигурност и настоява за едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор... Но все по-малко политици се вслушват в Геншер. Фалин предупреждава за най-голямата опасност, която е главна цел на американската политика: засилване на мощта на НАТО и активна работа за изолиране на бившите съюзници от Варшавския договор от Съветския съюз. „Западът се опитва да ни изиграе, като обещава зачитане на интересите на СССР, но на практика стъпка по стъпка ни разделя от традиционна Европа”, счита Фалин.

ДОКУМЕНТ 17
Джеймс Бейкър, Меморандум до президента относно „Моята среща с Шеварднадзе”.
1990-05-04
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”, Съвет за национална сигурност, Досието „Скоукрофт”, Кутия 91128, Папка „Горбачов (Добринин)”. Поверително 1989 - юни 1990 г. Държавният секретар пише своя доклад след четиричасов маратон от разговори с Шеварднадзе в Бон на 4 май 1990 г. Двамата разговарят по целия аспект от спорни проблеми, от вълненията в Литва до обединението на Германия. Бейкър продължава старата тема за гаранциите към Съветския съюз като ответен жест за компромисите от страна на Москва към обединението на Германия. „Приемаме необходимостта от политическо и военно адаптиране на НАТО към новите реалности и бих искал да Ви уверя, че в този процес няма да има победители и победени. Напротив, той ще създава нова легитимна европейска структура, такава, която ще приобщава, а няма да изключва”. Шеварднадзе счита: „Нашата дискусия за новите европейски структури е съвместима до голяма степен с техния начин на мислене, макар той все още да е в процес на развитие”. Бейкър отново говори за психологическите трудности, с които се сблъскват съветските лидери в усилията си да убедят съветската общественост в смисъла на обединението на Германия и съгласието тя да остане член на НАТО. Държавният секретар прогнозира: „Горбачов няма да вземе окончателно решение по този обременен с толкова емоции проблем сега и едва ли това ще стане преди поредния партиен конгрес през юли”.

ДОКУМЕНТ 18
Запис на разговора между Михаил Горбачов и Джеймс Бейкър в Москва.
1990-05-18
Източник: Архив на фондация „Горбачов”, Фонд 1.
Това е един от ключовите разговори между съветския президент и държавния секретар, който докрай разголва истинските позиции на Москва и Вашингтон по проблемите на деня. Горбачов отново се опитва да убеди Бейкър, че обединението на Германия трябва да се осъществи „извън структурите на военните блокове” и в контекста на общоевропейския процес за сигурност. От устата на Бейкър се изплъзва удивително откровен и знаменателен отговор: „Много е хубаво, когато си говорим за общоевропейски структури за сигурност, за ролята на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа... Това е чудесна мечта, но за съжаление просто една мечта... Докато НАТО реално съществува!”. Горбачов на свой ред прави сензационно предложение, че ако САЩ толкова настояват Германия на всяка цена да остане в НАТО, тогава той публично ще обяви, че Съветският съюз също иска да бъде част от НАТО. Шеварднадзе добавя пророчески думи: „Ако обединена Германия остане член на НАТО, това ще взриви перестройката. Нашият народ няма да ни прости. Хората ще кажат, и с пълно право, че ние сме претърпели поражение”.

ДОКУМЕНТ 19
Запис на разговора между Михаил Горбачов и Франсоа Митеран (откъси).
1990-05-25
Източник: „Михаил Горбачов и германският въпрос”.
Този разговор е любопитен с това, че разкрива до каква степен Горбачов е позволил да бъде измамен от САЩ и Германия относно това, че е възможно НАТО и Варшавският договор да бъдат разпуснати едновременно. Той дори споделя под формата на „съмнения” и „подозрения”, че това няма как да е вярно. Удивително наистина! От архивите става ясно, че Горбачов счита френския президент Митеран за свой най-близък съюзник и съмишленик в усилията за изграждане на нова Европа след края на Студената война. Съветският президент смята, че Митеран споделя концепцията му за „общ европейски дом” и идеята за едновременно разпускане на двата военни блока, като бъдат заменени с нови европейски структури за сигурност. Митеран наистина споделя подобни идеи, но само донякъде – не напълно. В разговора между двамата Горбачов се надява да го убеди да се присъедини към неговата негативна позиция спрямо обединението на Германия, ако тя запази членството си в НАТО. Френският президент отговаря направо: „Ако сега кажа „не” на обединението на Германия, ще остана изолиран от моите западни партньори”. Вместо това Митеран препоръчва на Горбачов да настоява за „адекватни гаранции” от НАТО и говори за опасността от изолация на Съветския съюз в новата Европа след края на комунистическия блок. Той говори още за необходимостта от „създаване на подходящи условия за сигурност за вас, както и за европейската сигурност като цяло”. „Това винаги е била моята водеща цел, особено когато предложих идеята за създаване на Европейска конфедерация. Тя е подобна на вашата идея за общоевропейския дом”. Всъщност предупрежденията на Митеран удивително приличат на препоръките на Фалин. Той казва, че Горбачов би трябвало на всяка цена да се стреми към постигане на формално споразумение за Германия, използвайки своите права в съответствие с модела на „Четирите велики сили”, както и позицията на СССР на преговорите за съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа. Френският президент казва: „НАТО в момента не е ключова тема и тя може да потъне в безкрайни преговори. По-важното е да се работи за нова система за европейска сигурност”. След това Митеран подкрепя Горбачов, като казва, че той също е привърженик на идеята за разпускането на НАТО заедно с края на Варшавския договор. Показателно е настроението на Горбачов в края на разговорите, когато той не крие своите подозрения и опасения от „увековечаването на НАТО” и от опитите „за използване на НАТО за създаване на някакъв механизъм, институция, своеобразна дирекция за управляване на световните отношения”. Освен това Горбачов се оплаква на Митеран от натиска на САЩ да убедят източноевропейските страни да напуснат Варшавския договор и да се присъединят към НАТО. Митеран уверява Горбачов, че ще му даде рамо в усилията за насърчаване на общоевропейските процеси и за вземане под внимание на интересите на СССР. „Винаги съм казвал на моите партньори от НАТО: обещайте, че няма да разместваме военни подразделения от сегашните им бази във ФРГ към Източна Германия”, казва французинът.

ДОКУМЕНТ 20
Писмо от Франсоа Митеран до Джордж Буш.
1990-05-25
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”, Съвет за национална сигурност, Досиетата „Скоукрофт”.
Спазвайки поетия ангажимент, Митеран веднага пише писмо на Джордж Буш, за да му разкаже от първо лице как е протекъл разговорът му с Горбачов. Френският президент характеризира колебанията на съветския си колега по въпроса за обединението на Германия като „искрени”, а не „фалшиви или тактически”. Той предупреждава Буш за опасността Горбачов да бъде поставен пред „свършен факт” по темата „Германия и НАТО”, което ще го принуди да търси други лостове за баланс, например, като заеме по-твърда позиция на преговорите за съкращаване на конвенционалните оръжия. Френският президент отива още по-далеч, като предлага и на американския президент „формално мирно споразумение според принципите на международното право”. Митеран се опитва да внуши на Буш, че е важно „да бъдат разсеяни опасенията” на Горбачов, и предлага да представи на предстоящата среща на четири очи с Буш пакет от предложения за даване на гаранции за сигурност на СССР.

ДОКУМЕНТ 21
Запис от разговорите между Михаил Горбачов и Джордж Буш. Белият дом, Вашингтон.
1990-05-31
Източник: Архив на фондация „Горбачов”, Фонд 1, Опис 1.
Това е първата среща в разширен състав на двете делегации с централна тема обединението на Германия. Джордж Буш се опитва да убеди Михаил Горбачов да се отърси от „представите от миналото” за Германия и го насърчава да вярва „в нова демократична Германия”. „Вярвайте ми, ние не тласкаме насила Германия към обединение и не сме ние факторът, който определя темпото на този процес. И, разбира се, ние по никакъв начин няма да допуснем, дори и мислено не бихме могли да си представим, да бъдат накърнени интересите на Съветския съюз. Затова ние се изказваме в полза на обединение на Германия в рамките на НАТО, като не пренебрегваме и по-широкия контекст на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, и отчитайки традиционните икономически връзки на двете германски държави”. След това думата взема Джеймс Бейкър и той отново излага своя план от 9 точки, който вече е обсъждал със съветските колеги. В отговор Горбачов казва направо, че Съветският съюз ще защитава позицията, според която Германия остава с единия крак в НАТО, а с другия във Варшавския договор. Тоест, ако ФРГ ще запази членството си в НАТО, то и ГДР трябва да остане във Варшавския договор – прословутото предложение на „двете котви”, което създава едно своеобразно асоциирано членство във военните блокове. Бейкър раздразнено се намесва веднага и реагира с думите: „Едновременният ангажимент на една и съща държава към двата военни блока ми намирисва на шизофрения”. Буш взема думата и се опитва да успокои духовете, като предлага проблемът да бъде решен в духа на Хелзинкските споразумения, а Горбачов реагира с контрапредложение: „Защо не позволим на германския народ сам да определи кой блок да избере?”. Идеята на съветския президент не е нова, той вече я е обсъждал с Хелмут Кол по време на срещата им през февруари 1990 г. Но сега той разширява смисъла и ползва услугите на своя съветник маршал Сергей Ахромеев и на Владимир Фалин. След като приключва своето изложение, Горбачов обобщава: „Искам да предупредя, че ако съветският народ остане с впечатление, че е пренебрегнат по въпроса за обединението на Германия, всички останали процеси в Европа, включително преговорите във Виена, ще бъдат в сериозна опасност. Ние не блъфираме. Просто хората ще ни принудят да спрем и да огледаме пак всичко отново”. Това е удивително признание, което ясно показва на какъв натиск е бил подложен Горбачов по време на преговорите през 1990 г.

ДОКУМЕНТ 22
Писмо от Джефри Пауъл (№10) до Стивън Уол: Относно Разговорите ТачърГорбачов.
1990-06-08
Източник: Документи за британската отвъдморска политика, Серия III, Том VII: Обединение на Германия, 1989-1990. (Форин офис).
Британският премиер Маргарет Тачър посещава Горбачов веднага след срещата в Белия дом. Съветникът на Тачър Стивън Пауъл отбелязва, че тема на разговор е само обединението на Германия, като позицията на Горбачов все още не е формирана напълно. Той пише, че вместо да подкрепи създаването на единна германска държава, съветският президент говори за „необходимостта от сближение между НАТО и Варшавския договор” и от преминаване „от конфронтация към сътрудничество с цел изграждане на нова Европа”. „Трябва да формираме европейските структури така, че да можем да изградим общия европейски дом. Всяка от страните е свободна да предлага неортодоксални решения”, казва Горбачов. Тачър категорично не приема тази позиция и казва, че членството на Германия в НАТО и запазването на американското военно присъствие в Европа не противоречат на развитието на процеса на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, където Москва ще има пълна възможност да допринася за бъдещето на континента. Тази позиция нервира Горбачов и той твърдо отговаря: „Ако процесите станат едностранни, ще се окажем в много трудна ситуацията и Съветският съюз ще се почувства със застрашени интереси в областта на сигурността”. Тачър обаче запазва самообладание и казва: „Значи ще трябва да намерим начин да убедим Съветския съюз, че неговата сигурност ще бъде гарантирана”.

ДОКУМЕНТ 23
Запис от разговорите на Михаил Горбачов и Хелмут Кол, Москва. (Откъси)
1990-07-15
Източник: „Михаил Горбачов и германският въпрос”. Този разговор е от ключово значение за обединението на Германия, защото маркира финалните параметри на процеса. Кол непрекъснато говори за „нова ера в отношенията между обединена Германия и Съветския съюз” и как отношенията между двете страни ще бъдат гаранция за европейската стабилност и сигурност. Горбачов обаче продължава да настоява за гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток, и говори, че е необходим определен преходен период, в рамките на който съветските войски да останат на територията на ГДР. Горбачов дава на Кол съветски предложения за текст на официален германско-съветски договор, в който всички тези изисквания са скрепени с адекватни гаранции. Той също така иска (финансова) помощ от Германия при изтеглянето и предислоцирането на съветските войски обратно на територията на СССР. Кол се съгласява, но казва, че не бива тази помощ да се превръща в помощ за съветската армия. След това Кол говори за бъдещите промени в НАТО: „Ние знаем какво очаква НАТО в бъдеще и смятаме, че вие също сте наясно с това”. Останалата част от разговора продължава да е засекретена, но в редактираната версия на Анатоли Чернаев е отразено, че Горбачов се е съгласил на членството на обединена Германия в НАТО. Кол обещава кредити и финансиране за съветската икономика. В този разговор германският канцлер демонстрира решимост, която е в пълно съответствие с логиката на Буш. Което означава, че Горбачов е бил обречен и с губеща позиция, независимо с кого преговаря, макар той да не е съзнавал това.

ДОКУМЕНТ 24
Меморандум за телефонен разговор между Михаил Горбачов и Джордж Буш.
1990-07-17
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”.
В своя телефонен разговор след края на срещата между Кол и Горбачов американският президент отново дава същите гаранции на СССР, свързани с обединението на Германия. Буш повтаря дума по дума акцентите от Лондонската декларация от 5-6 юли 1990 г. за „трансформирането на НАТО”, в която алиансът поема „задължение за недопускане на агресия спрямо страните от Варшавския договор, които вече не са враг, НАТО протяга ръка за приятелство към Източна Европа, отправя се покана Горбачов да посети главната квартира на НАТО, предлага споразумение за редовни дипломатически контакти, намаляване на въоръженията и въоръжените сили”. Буш също така формулира идеята за разширяване и укрепване на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа чрез включване на нови институции, в които Съветският съюз ще може да стане част от новата, по-сигурна Европа.

ДОКУМЕНТ 25
Среща на министри на външните работи в Москва, 12 септември 1990 г. Съдържа текст за Окончателно споразумение за обединение на Германия и Протокол от заседанието за специален военен статут на територията на ГДР след обединението.
1990-11-02
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”, Съвет за национална сигурност, Досието „Кондолиза Райс”.
В представения текст за обсъждане от външните министри Шеварднадзе, Бейкър, Геншер, Де Мезиер, Хърд и Дюма съветниците на Джордж Буш кодират специален текст за „специален статут на територията на ГДР”, който Буш веднъж вече е предлагал на Горбачов. В последния момент по идея на Бейкър и Хърд в протокола е включен променен текст, който разсейва опасенията им, че ще бъде ограничено движението на части на НАТО при извънредни ситуации в рамките на територията на ГДР. Поправката позволява на войски на НАТО да се дислоцират „само временно” на територията на ГДР след изтеглянето на съветския военен контингент. Впоследствие преводачът на Горбачов Павел Палажченко алармира, че разширяването на НАТО противоречи на „духа на Окончателното споразумение” за обединението на Германия. Извън езика на дипломацията това означава, че не е имало никакво финално споразумение. Просто Западът е предрешил всичко предварително и Горбачов не е имал никакъв шанс да наложи своята позиция.

ДОКУМЕНТ 26
Държавен департамент на САЩ, Европейско бюро; Ревизирана стратегия на НАТО за дискусия в Подгрупата.
1990-10-22
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш, Съвет за национална сигурност, Досиетата „Хедър Уилсън”.
През 1989 г. администрацията на Буш създава Подгрупа, чиято задача е да решава конфликтни ситуации между различните агенции, които участват при формирането на политиката в областта на преговорите за разоръжаване и контрол на въоръженията. Начело на групата е назначен Арнолд Кантер от Съвета за национална сигурност, а нейните членове нямат определена функция, нито пък конкретен пост. Работата на Подгрупата се припокрива със структурата Стратегическа група за европейска сигурност, създадена преди това. Целта е да се разработят идеи и нова стратегия за ролята на НАТО в Европа след обединението на Германия. Както и за работа със страните от Източна Европа, които формално все още са членове на Варшавския договор, но които се управляват от некомунистически правителства и вече изразяват желание за присъединяване към НАТО и ЕС. В проекта за нова стратегия на НАТО, разработен от Подгрупата, е записано черно на бяло в един учудващо витиеват и строго бюрократичен жаргон: „Обединеното командване на началник-щабовете и другите агенции предпоставят, че потенциалната съветска заплаха остава и представлява еднозначно базово оправдание за продължаването на НАТО. В същото време по темата за потенциално членство на източноевропейските страни в НАТО експертите са на мнение, че при сегашните обстоятелства не е в най-добрия интерес на НАТО да гарантира на тези държави членство и сигурност”. Документът продължава: „САЩ не биха искали да организират антисъветска коалиция, чийто рубеж биха били границите на Съветския съюз, не на последно място поради факта, че това би могло да има негативен ефект върху реформите в СССР. Засега ще бъдат създадени само офиси за контакти, а реалните отношения ще се развиват в бъдеще. При липсата на Студена война тактиката на НАТО за функции „извън границите” ще трябва да се предефинира”. Всъщност това, което препоръчва Подгрупата, е да продължи досегашната политика на НАТО, в основата на която е наличието на базов враг, за да може да формулира и аргументира своето съществуване. Идеята е портата към крепостта на НАТО да се превърне във въртяща се врата, която постоянно да се разширява и да създава допълнителни пазари за американските военни корпорации. Смисълът на съществуването на НАТО е войната и никой не може да разчита на мирни дивиденти от съществуването на пакта.

ДОКУМЕНТ 27
Джеймс Добинс, Европейско бюро на Държавния департамент, Меморандум за Съвета за национална сигурност относно Проект за нова стратегия на НАТО за обсъждане на срещата на 29 октомври 1990 г.
1990-10-25
Източник: Президентска библиотека „Джордж Х. У. Буш”, Съвет за национална сигурност, Досие „Филип Зеликоу”.
Това е специален меморандум, подготвен точно в навечерието преди срещата на високо равнище на НАТО, посветена тъкмо на проблема за разширението на НАТО и новото европейско сътрудничество в областта на отбраната. Документът е разработен съвместно от експерти на Пентагона (канцеларията на министъра на отбраната Дик Чейни) и Държавния департамент. Преди началото на съвместната работа двете ведомства изразяват коренно противоположни позиции по въпроса: „Пентагонът иска вратата към НАТО да остане отворена”, докато Държавният департамент е на мнение, че сега моментът за нови членове от Източна Европа не е на дневен ред. Отначало американската администрация възприема гледната точка на ведомството на Джеймс Бейкър, но много скоро приема логиката на Пентагона. Според проф. Ерик Зеус разсекретените документи разкриват недвусмислено, че независимо от десетките срещи, ръкостискания, публични декларации и уверения реалната позиция на американската администрация от Буш през Клинтън, Буш-младши, Обама и сега Доналд Тръмп остава една и съща.

ДОКУМЕНТ 28
Дневниците на посланик Родрик Брейтуейт, 5 март 1991 г.
1991-03-05
Източник: Личният дневник на Родрик Брейтуейт.
Британският посланик в Москва е присъствал на всички официални срещи на британските лидери със съветските политици. Той описва срещата на новия британски премиер Джон Мейджър с министъра на отбраната на СССР маршал Дмитрий Язов, която предхожда разговора му с президента Михаил Горбачов. Най-напред Язов говори за тревожните сигнали около увеличаването на активността на НАТО, а след това Горбачов на четири очи разяснява съветската позиция по въпроса за „новата натовска динамика”: „На фона на благоприятните процеси, които се развиват в Европа, изведнъж до мен започнаха да достигат информации за определени кръгове, които целят да продължат с укрепването на мощта на НАТО като основен инструмент на сигурността в Европа. Досега говореха за промени в характера на НАТО, за трансформиране на съществуващите военнополитически блокове в общоевропейски структури и механизми за сигурност. Сега обаче отново говорят за специалната мироопазваща роля на НАТО. Пак говорят за НАТО като за крайъгълен камък на сигурността. Това с нищо не подпомага общия европейски дом, който градим съвместно”. Мейджър е повече от лаконичен: „Смятам, че Вашите представи за ролята на НАТО са резултат от недоразумение. Ние изобщо не говорим за укрепване на НАТО”.

ДОКУМЕНТ 29
Меморандум за разговорите на Пол Улфовиц с Вацлав Хавел и Лубош Добровски в Прага.
1991-04-27
Източник: Министерство на отбраната на САЩ, Публикация според Закона за свобода на информацията, 2016 г.
Между 24 и 27 април 1991 г. в Прага се провежда международна конференция на тема „Бъдещето на европейската сигурност”. На нея присъства заместник-министърът на отбраната на САЩ Пол Улфовиц, който се среща с президента Вацлав Хавел и с министъра на отбраната Добровски. В разговора с президента Улфовиц му дава висока оценка за „позицията по отношение на НАТО, възприета от чешкото правителство”. Хавел му разказва, че преди конференцията е имал среща със съветския посланик Александър Квицински и той му предложил Москва и Прага да сключат споразумение, в което Чехословакия да поеме ангажимент да не членува във враждебни на Съветския съюз организации. Уолфовиц обаче разпоредил на чехословашките лидери на никаква цена да не влизат в подобни съглашения и ги посъветвал да напомнят на Съветите за заключителния Хелзинкски документ, който гарантира свободата на държавите да членуват в съюзи по свой избор. В беседата с Добровски Улфовиц казва, че „преди една години под заплаха е било самото съществуване на НАТО”, но благодарение на политиката на американската администрация и усилията на германското правителство тенденцията е променена и сега ситуацията е съвсем различна. „Off the record, Чехословакия гледа по нов начин на НАТО, защото пактът гарантира американското присъствие в Европа”, разяснява Добровски.

ДОКУМЕНТ 30
Меморандум до Борис Елцин от делегацията на Върховния съвет в главната квартира на НАТО.
1991-07-01
Източник: Държавен архив на Руската федерация, Фонд 10026, Опис 1.
Изключително важен документ. Генералният секретар Манфред Вьорнер уверява делегацията на Върховния съвет на СССР, че „НАТО няма да се разширява” на изток. През май 1990 г. Вьорнер заявява: „Основата ни задача през следващите 10 години ще бъде да изградим нови европейски структури за сигурност, в които ще включим Съветския съюз и страните от Варшавския договор. Съветският съюз ще играе активна роля в изграждането на тази система”. През юни 1991 г. Вьорнер казва пред съветската делегация в Главната квартира в Монс, че той лично и Съветът на НАТО са против разширяването на изток. „13 от 16 страни в НАТО споделят тази гледна точка”, казва Вьорнер. И обяснява: „Съветският съюз не бива да остава изолиран и без съюзници в Европа”. Той казва още, че ще разговаря с президентите на Полша и Румъния, както вече е направил с лидерите на Унгария и Чехословакия, и ще обясни, че те не бива да са членове на НАТО. „Не бива да позволяваме изолирането на Съветския съюз от европейската общност”, казва отново Вьорнер. Това послание след срещата е предадено на Борис Елцин в писмен доклад от председателя на Комисията по сигурността в Думата Сергей Степашин (бъдещ премиер и заместник-министър на вътрешните работи), ген. Константин Кобец (помощник на Елцин) и ген. Дмитрий Волкогонов (военен съветник на Елцин).

ЕПИЛОГ

Първият главнокомандващ на обединените експедиционни сили на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер малко след като поема този пост, пише в писмо от 28 февруари 1951 г. до свой приятел от Колумбийския университет: „Ако след 10 години всички американски сили, разположени в Европа, не са се завърнали в САЩ, значи целият този проект (НАТО) се е провалил”. Разсекретените документи разкриват същността на този провал и най-после обясняват парадокса защо след разпадането на комунистическия блок и обявения край на Студената война днес отново сме част от нова Студена война, която е само на крачка от гореща конфронтация. Американският разследващ журналист Ерик Зуис, автор на книгата „Те дори не са близо” (They're Not Even Close: The Democratic vs. Republican Economic Records), пише, че всичко това са „стратегически лъжи” и не могат да се нарекат никакви грешки. „Голямата цел на Америка, налагана от Джордж Буш, е да завладее бъдеща изолирана Русия, която не трябва да има никакви външни съюзници, а всички бивши съюзници от Варшавския договор трябва да бъдат погълнати от блока НАТО, който след това ще може да диктува на окончателно самотната държава Русия всички условия за политическа капитулация.” В книгата „Разширяването на НАТО” от Тед Гален Карпентър и Барбара Контри още през 1998 г. е изречена една упорито скривана истина: „Експанзията на НАТО е опит за разширяване на разделението от Студената война и за укрепване на алианса срещу химерата за една възродена Русия, копнееща да възстанови хегемонията си над Източна Европа. Днес е безопасно НАТО да се разширява, докато Русия е безпомощна да се противопостави, но съществува дългосрочна опасност. Една твърда, антизападна коалиция ще набира сили в Москва и ще даде приоритет на антинатовски мерки в бъдеще”.