Притежаващ любовта на хората към картините му и едновременно погълнат от безлюбовието на този свят, Борис Георгиев си отива като една от най-значимите фигури от български произход в културна Европа.

Няколко преплетени живота показват краткостта на нашето съществуване. Никой не осъзнава, че е велик, докато не се окаже, че съществуването му е осветлило общата човешка пътека. Това е единственият смисъл.