Най-вълнуващото от изминалата 2015 година през погледа на Божан Петров от екипа на сваленото предаване на БНР „Деконструкция”
Януари
Много се разочаровахме от нецивилизованото и типично балканско отношение към посещението на господин Кери в нашата татковина. Като се започна – ама защо идва, защо сега, какво ще иска, защо толкова много полиция, „те на мен не ми дават да си отварям прозореца два дена” и прочее срамни битови окайвания, които никак не отиват на изконната евроатлантическата същност на нашия горд народ. Това са световни процеси, геополитика, голяма шахматна дъска, а тук някакви хора плачат със сълзи, че не можели да си стигнат до киселото зеле на балкона заради държавния секретар на САЩ. Засрамете се, уважаеми, ако продължавате така, и тези партньори ще разочароваме, както предишните!
Учете се на достойно поведение от своя политически елит. Ето, нашият обединител на нацията и върховен главнокомандващ на един стар съветски хеликоптер чакаше на входа на президентството в приповдигнато настроение и неподправена чистота на емоциите, на каквато само той е способен. И пак се намериха мерзавци, които да кажат, че така унижавал достойнството на нацията и нарушавал протокола, защото не съответствало на ранга му това поведение. Хайде стига – когато става дума за истинска емоция и евроатлантически ценности, протоколите да вървят по дяволите! Ако трябва и след самолета на Кери ще тича просълзен президентът, щом това му подсказва сърцето.
Да преминем към конкретиката от посещението: първо, няма да се плашите – Член пети на НАТО е препотвърден и руснаците явно няма пак да минават Дунава, защото им се отправи ясно послание. После идва диверсификацията: значи газът, като тръгне от Русия, ще мине през Турция, оттам в Гърция и после – хоп, пристига при нас. Това е даже триверсификация! С една дума проблемите са решени.
Февруари
Няма как да не приветстваме решението на управляващите, че ще се тегли нов заем за 8 милиарда евро. Ама това е толкова чудесно, защо да се стискаме излишно? Пък и реформи с пари се правят, знаете. Сега основателно възниква въпросът, защо, когато предишните управляващи искаха да изтеглят 1 милиард, сегашните казаха, че онези ще го откраднат? Г-н Борисов даже беше възложил на някакво детенце при откриване на детска градина, като си отиде вкъщи, да каже на техните, че правителството го е задължило, като порасне, да му изплаща заемите. А също така свободни граждани – икономисти и експерти на прехода, ходеха със сгъваеми масички по площадите да разясняват как с татковината е свършено, след като се вземе заем. Е, сега всички тези приятели на демокрацията (и на лидерите на Реформаторския блок) и врагове на двойните стандарти или си мълчат, или казват, че е много изгодно да се вземат едни 8 милиарда евро за всеки случай. Щом казват, значи е така. Вие не се поддавайте на пропагандата – едно е тези милиарди да се харчат под зоркия поглед на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов и стожерите на законността, морала и принципността в политиката в лицето на коалиционните му партньори единствено и само за доброто на гражданите, друго е, ако това се прави от някой друг. Всичко е за нас. Поне едно „Благодаря!” да не забравите да кажете.
Март
Идва и санирането! Нищо несанирано няма да остане в родината. Като започнем от кучешките колиби през селските нужници, че и нов парламент от итонг – по-широчък с фитнес, тенис корт и SPA може да се направи, че сегашният е вече много демоде и тесен. Ще се преобрази Отечеството със стиропор за един милиард и цветна боя и вече спокойно ще можем да твърдим, че сме страната на победилата фасадна демокрация, съвсем буквално. А ако остане нещо от парите, може още малко средновековни крепости – от онези хубавите с ПВЦ дограма, и ханове от пластмаса да праснат.
Април
С безпокойство и възмущение научаваме, милички, че сте злепоставяли родината в световно проучване. Пак са ни писали най-нещастни и отчаяни в цяла Европа и това вашето вече не се търпи. Като видите чужденец и се отприщвате да се ожалвате, а после държавата страда заради недостойното ви поведение. Ама и тези пък – проучващите щастието, как поне веднъж не попаднаха в анкетите си на президента на републиката, та да дръпнем рязко напред в тази класация! При него индексът на щастие винаги е във връхна точка без значение дали става дума за гражданско общество, евроатлантически ценности или просто саниране.
Показахме ли величието си на цяла Европа в Лувъра, показахме го. Оставете златото на добрите стари траки, които разтресоха световната културна общественост, но ние демонстрирахме в пълен блясък и съвременната си културна съкровищница в лицето на премиера и културния министър. Още няколко такива турнета и ще сразим света с духовна мощ и авторитет. И понеже няма как да се отсъди кое е по ценно за световното културно наследство – нашата правителствена делегация или тракийското съкровище, предлагаме следващия път просто делегацията да се накичи със златото на траките и така да дефилира.
Май
Правят се зловредни опити за внушения, че във връзка със събитията около ТВ7 се осъществява посегателство върху свободата на словото, при положение че няма обитател на републиката, който да не е наясно с демократичната природа на нашия премиер и неговата пословична толерантност и великодушие. Медиите в нашето отечество никога не са били по-свободни! С мъка из цялата република можеш да намериш двама-трима объркани, които да не харесват управлението, и то го правят не защото разсъждават обективно, а ей така – напук. Всеки може да критикува премиера наш съвсем спокойно колкото си иска, обаче хайде кажете, откъде да се намери такъв? Даже съвсем скоро, предполагаме, че ще се стигне дотам правителството и г-н Борисов да назначат на щат към Министерския съвет няколко журналисти, на които да им влиза в длъжностната характеристика да го критикуват, защото никой друг не иска да го прави.
Собствено историята с ТВ7 е много тъжна наистина. Всички помним каква хубава и обективна телевизия беше тя по времето на Борисов-1 и как господин Бареков прогонваше и разобличаваше враговете на правителството, а министрите се показваха там по-често от водещите. После (що така стана?) и следващото правителство взе да се харесва със същата страст. И добре, че тези дни от някои представители на регулатора СЕМ научихме (вероятно и те сега са го разбрали?), че тази телевизия била офшорка с неясен собственик и друго още по потрисащо – била е използвана за създаване на политически проект! Добре, че СЕМ хванаха нарушителите и вече знаем истината, иначе щяхме да тънем в неведение. Вярно, сцените около ТВ7 бяха леко смущаващи, та нали искаме върховенство на закона и справедливост? Ами ето, де, това е то. Вярваме, че и всички останали длъжници на КТБ ще върнат парите екзактно и в срок, без да се стига до грозни сцени. А може и да не ги върнат, може да им ги опростят за добро поведение – наистина нямаме представа какво ще стане, но можете да бъдете сигурни, че справедливостта ще тържествува.
Юни
Как ви се струва точно седмица след онази случка, в която кмет ръси захар по шосетата против уроки, да попаднем във всенародната дискусия за светещите очи на паметника на цар Самуил? Към това трябва да прибавим и възстановка, при която деца с пластмасови пистолетчета си играят на надзиратели и жертви от лагера в Белене пред погледа на висши държавни представители. Някакво широкомащабно фрикшоу се провежда и не е ясно как ще завърши тази работа. От друга страна, смазахме самочувствието на македонците. Техният Самуил струва 1,5 милиона евро и не прави нищо, а нашият е само за 50 000 евро, обаче очите му светят. Тези няма да смеят скоро да шукнат! Няма да е лошо покрай така провокираната дискусия да се помисли и за следващи стъпки за борба с хибридната руска монументална пропаганда. Две в едно да се получи. Ето, паметникът на Цар Освободител може да се освежи и преработи така, че на всеки 3 март да слиза от коня и да казва: „Извинявайте. Всичко беше заради проливите”, а кончето му одобрително да клати главичка като онези кученца от шофьорските кабинки.
В общи линии нещата ни се подреждат отвсякъде, реформите навлизат в решителна фаза, а и парици има за харчене – 16 милиарда. На всяка детска площадка, след като приключи санирането, разбира се, може да се избаца по един български цар, който може да пее, да свети, може и да щрака с пръсти и да радва населението. Може и автомати за бонбонки във формата на Крум Страшни, който да поднася лакомства на малчуганите от черепа на Никифор… Сами усещате, че нещата се оправят. Стига вече с разни мрачни подозрения и скептицизъм. Край нас са блеснали житата – очите на Самуил и те. Ретроградният Меркурий – и той приключи. Животът е прекрасен, нали?
Какво сте се напрегнали толкова около някакви съвместни учения със съюзниците и от това, че ще идва тук някой и друг танк. А пък без никакви по-хубаво ли е? И каква е тази излишна куртоазия от страна на нашите министри? Кажете си по човешки: „Откъде да знаем колко танка ще разположат и какво ще правят, каквото кажат хората – това, не е наша работа да им се бъркаме”. За много удачна намираме отправената забележка от страна на външния ни министър, който с остър тон попита защо никой не е реагирал и не е истеризирал, когато от руска страна е било заявено, че ще се добавят 40 нови ракети с ядрени бойни глави и че ще бъдат принудени да ги насочат натам, откъдето чувстват заплаха? Ами какво да се реагира, милички – то няма смисъл. С танкове и без танкове… Същия ефект би имало, ако си вържем червено конче на китката против уроки.
Юли
Не можем да не споделим с вас истинското си облекчение от новината, че Григор Димитров и Мария Шарапова са се разделили. Така се отбелязва още една победа в хибридната война, която Русия провежда на наша територия. След спирането на „Южен поток” беше крайно време окончателно да скъсаме с кремълското влияние и ето, че това се случи. Тука опищяха света за три натовски танка, обаче тази Шарапова всички се правеха, че не я забелязват. Не е лошо и за орден да бъде предложен Гришо, и произведен в чин от министъра на отбраната като един от малкото български герои, устояли и отблъснали руското влияние и агресия.
И съвсем накрая да подадем един сигнал към органите за борба с хибридната война. Абе, уважаеми, какъв е тоя турски сериал по българска телевизия, дето се казва „С Русия в сърцето”? Това вече е двухибридна война. Мерки да се вземат немедленно!
Септември
Имаше тази седмица едно любопитно изказване на госпожа вътрешния министър, че след като се разпределят квотите за бежанци от Европейската комисия, тя няма представа как ще накара разпределените в България да останат тук. Изключително точно съждение – защо да стоят в най-бедната държава от ЕС, като могат да отидат в най-богатата? При това положение е съвсем резонно да си зададем и ние, клетите обитатели на родината, въпроса, добре де, щом бежанците не искат да живеят тук, ние в каква държава точно живеем?
Октомври
Не можем да не отделим нужното внимание и на стратегията на правителството за борба с корупцията по високите етажи. Значи 20-30 души по спешност трябва да бъдат вкарани в затвора. Изискванията, които трябва да покриват кандидатите, са щетите, които са нанесли на бюджета, да са за над 1 милион лева или да са взели подкуп над 100 хиляди лева. Наистина замечателна стратегия. Вече, ако ще крадете от държавните пари, в никакъв случай не на куп по един милион. Разсроченко, на няколко вноски по 200-300 хиляди – полекичка. Без да влачите като за последно. Също така, когато дадат на някой високопоставен служител подкуп от сто хиляди, веднага трябва да върне един лев ресто на приносителя и нещата минават гладко. Така ли е? Така е.
Ноември
Спокойствие, запазете спокойствие, уважаеми. Сериозни хора сме и не трябва да се поддаваме на истерии от различно естество и на някакви слухове и предположения за трета световна война, всевъзможни опасности и страхотии. Държавата ни е в сигурни ръце, то е повече от очевидно. Ние винаги печелим при всякакво положение, даже и с „Ислямска държава” дипломатическите ни отношения не са нещо, да кажем, обтегнати. Те сигурно още с умиление си разглеждат вечер снимките от Правец и си спомнят за слънчева и гостоприемна България. Признаваме, че страната ни води виртуозна дипломация и макар на пръв поглед нещата да изглеждат доста плашещи, нашето държавно ръководство знае какво прави, а и да не знае винаги, все ще се намери кой да му каже какво да направи. Не можем да не отчетем и голямото достижение на нашата дипломация от тази седмица в лицето на върховния ни главнокомандващ, който все пак не изпрати поздравителен адрес до турските ни приятели за сваления руски самолет.
Като казахме правилни решения, се сетихме, че може би няма да е лошо да се организира пак годишна среща на випускниците на „Ислямска държава” край Правец по покана на външно министерство. Да си разказват спомени „кой с какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е надживял”.
Декември
(19.12., из последната „Деконструкция”)
Видяхте ли, почитаеми, как всички наши тревоги и притеснения напоследък около съдбата на свидното ни правителство се разрешиха по най-благополучен начин и стабилността възтържествува. Много се бяхме напрегнали да не вземе да се прекатури нещо и да бъдем изоставени на произвола на съдбата в този тревожен свят и изострена международна обстановка. Не ни стигаха потискащите предсказания за война, апокалипсис и унищожение от баба Ванга, учителя Дънов и госпожа Севрюкова, ами като се прибави към това и възможността Реформаторският блок да напусне коалицията и да си останем нереформирани, просто не ни се живееше. Такава тма и печал бяха сковали обитателите на родината, преди силата да се пробуди пак и Борисов да съхрани стабилността. Много добре се получи и тази работа с чисто новия опозиционен лидер господин Кънев. Той изключително достоверно, чистосърдечно и неподправено, както във възрожденска пиеса, изобрази напущане и разрив със своя доскорошен пръв приятел премиера. Нали помните онази сцена от „Криворазбраната цивилизация”, в която двама се дуелират, единият казва: „Муш!”, а другият отговаря: „Въх, уби ма!”. Важното обаче е, че имаме нова опозиция, а партията на господин Кънев заедно с експертите остава при господин Борисов, за да осигурява стабилност и да гарантира реформите, естествено. Освен че случихме на управление, не можем да не сме щастливи и че разполагаме с уникален за световната политическа практика вариант на опозиция. Към това можем да прибавим и БСП, където половината апарат още тъгува и не може да прежали, че изпусна възможността да управлява с г-н Борисов и сега най-вероятно искрено завижда на нововъведението на ДСБ. Към този революционен модел също можем да добавим и вече поостарялата политическа иновация – ДПС, което също управлява, обаче е опозиция. Айде кажете, ако това не е стабилно управление, кое е? Само Йоло Денев остана истинска опозиция.
Едва ли има по-стабилно правителство нейде по света, така че стига сте се тревожили вече. Ей ги – светли празници идват, само по-полечка, умоляваме ви, със сланината и ракията да няма после „Олеле!”. Колко пъти ви предупреди господин Борисов? Сега, като се натъпчете до пръсване с разни мазнотии и алкохоли, и пак ще легнете на грижите на здравната система и на доктор Москов, който заради вас остана в правителството, за да ви лекува. Нали? Да.